Кой мръзне вкъщи през зимата: 30% от хората в България, 0,3% от швейцарците
В цяла Европа българите мръзнат най-вече в жилищата си през зимата. Швейцарският новинарски портал Nau.ch заяви през януари, че 30,1% от хората в България не могат да си разрешат задоволително отопление през студения сезон. За съпоставяне: в Швейцария този % възлиза на 0,3.
Пандемията в допълнение утежнява обстановката
" Енергийна беднотия " - по този начин социолозите назовават недоимъка, който държи хората на студено през зимата. За него става дума и в един настоящ отчет, който удостоверява нежеланото състояние на българите. " През зимата на 2020-2021 стотици милиони европейци са принудени да останат по домовете си поради локдауна и рестриктивните мерки, наложени поради пандемията от ковид. За доста от тях това значи да стоят в зле отоплени жилища, което е освен неприятно, само че основава и опасност за здравето им ", четем при започване на отчета, направен от Института " Жак Делор ".
Според отчета, през предходната зима общо 30 милиона европейци са мръзнали заради невъзможността да отопляват съответно жилищата и къщите си. А в изискванията на пандемия този проблем се задълбочава. Най-силно наранени са хората в страните от Южна и Източна Европа, където постройките са най-зле изолирани против мраз, показват специалистите. България, Литва, Гърция, Португалия и Кипър - това са страните, където максимален % от хората нямат опция да си обезпечат задоволително топлота през студените месеци.
Тома Пелерен-Карлен, който е един от съавторите на отчета, изяснява пред изданието " Юрактив " за какво тези хора страдат в допълнение в изискванията на пандемия. " В резултат от Ковид-19 два фактора оказват изключително негативно влияние върху енергийно бедните семейства. Първо: поради икономическата рецесия доста хора губят приходите си и общият брой на застрашените от беднотия пораства. Второ: хората са принудени да прекарват повече време в жилищата или къщите си поради локдауна, поради вечерния час и поради останалите ограничения, свързани с битката против ковид. А това покачва разноските за сила ", показва специалистът.
Хората с ниски приходи и живеещите в обществени жилища сега са изключително мощно наранени от " енергийна беднотия ". Авторите на отчета показват, че в неприятни жилищни условия живеят повече дами, в сравнение с мъже. Появяват се обаче и нови групи, застрашени от " енергийна беднотия " - да вземем за пример студентите или самонаетите, които пандемията слага в изключително мъчно състояние.
Пари за планове има, само че дали ще бъдат използвани вярно?
Отдавна е открито, че най-ефикасната мярка за по-добро отопляване на жилищата през зимата е уплътняване на изолацията и реновиране на постройките. Миналата година Европейската комисия започва самодейност за реновиране на жилищния фонд, с цел да се усъвършенства енергийната успеваемост. За тази цел са планувани великански средства: общо 750 милиарда евро. Тези пари би трябвало да оказват помощ на националните държавни управления да подобрят изолацията на жилищните здания и да подобрят живота на жителите им.
Политическата воля е налице, само че дали това е задоволително? Тома Пелерен-Карлен показва пред " Юрактив " опасението си, че парите може и да не отидат за реновиране на жилищните здания. Той категорично показва като образец България, където европейските средства съгласно него могат да бъдат изхарчени за газовата инфраструктура. Тъкмо заради това той упорства Еврокомисията да вкара напълно ясни правила. Пелерен-Карлен счита, че в съответните национални проекти една част от парите наложително би трябвало да се плануват за " енергийно небогати " семейства, а също така и за най-бедните общини.
Пандемията в допълнение утежнява обстановката
" Енергийна беднотия " - по този начин социолозите назовават недоимъка, който държи хората на студено през зимата. За него става дума и в един настоящ отчет, който удостоверява нежеланото състояние на българите. " През зимата на 2020-2021 стотици милиони европейци са принудени да останат по домовете си поради локдауна и рестриктивните мерки, наложени поради пандемията от ковид. За доста от тях това значи да стоят в зле отоплени жилища, което е освен неприятно, само че основава и опасност за здравето им ", четем при започване на отчета, направен от Института " Жак Делор ".
Според отчета, през предходната зима общо 30 милиона европейци са мръзнали заради невъзможността да отопляват съответно жилищата и къщите си. А в изискванията на пандемия този проблем се задълбочава. Най-силно наранени са хората в страните от Южна и Източна Европа, където постройките са най-зле изолирани против мраз, показват специалистите. България, Литва, Гърция, Португалия и Кипър - това са страните, където максимален % от хората нямат опция да си обезпечат задоволително топлота през студените месеци.
Тома Пелерен-Карлен, който е един от съавторите на отчета, изяснява пред изданието " Юрактив " за какво тези хора страдат в допълнение в изискванията на пандемия. " В резултат от Ковид-19 два фактора оказват изключително негативно влияние върху енергийно бедните семейства. Първо: поради икономическата рецесия доста хора губят приходите си и общият брой на застрашените от беднотия пораства. Второ: хората са принудени да прекарват повече време в жилищата или къщите си поради локдауна, поради вечерния час и поради останалите ограничения, свързани с битката против ковид. А това покачва разноските за сила ", показва специалистът.
Хората с ниски приходи и живеещите в обществени жилища сега са изключително мощно наранени от " енергийна беднотия ". Авторите на отчета показват, че в неприятни жилищни условия живеят повече дами, в сравнение с мъже. Появяват се обаче и нови групи, застрашени от " енергийна беднотия " - да вземем за пример студентите или самонаетите, които пандемията слага в изключително мъчно състояние.
Пари за планове има, само че дали ще бъдат използвани вярно?
Отдавна е открито, че най-ефикасната мярка за по-добро отопляване на жилищата през зимата е уплътняване на изолацията и реновиране на постройките. Миналата година Европейската комисия започва самодейност за реновиране на жилищния фонд, с цел да се усъвършенства енергийната успеваемост. За тази цел са планувани великански средства: общо 750 милиарда евро. Тези пари би трябвало да оказват помощ на националните държавни управления да подобрят изолацията на жилищните здания и да подобрят живота на жителите им.
Политическата воля е налице, само че дали това е задоволително? Тома Пелерен-Карлен показва пред " Юрактив " опасението си, че парите може и да не отидат за реновиране на жилищните здания. Той категорично показва като образец България, където европейските средства съгласно него могат да бъдат изхарчени за газовата инфраструктура. Тъкмо заради това той упорства Еврокомисията да вкара напълно ясни правила. Пелерен-Карлен счита, че в съответните национални проекти една част от парите наложително би трябвало да се плануват за " енергийно небогати " семейства, а също така и за най-бедните общини.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ