Е-рецептите за антибиотик: Месеци по-късно проблемите остават
„ В Центровете за незабавна здравна помощ (ЦСМП) има повече медицински асистенти и фелдшери, в сравнение с лекари, и тези хора до този миг издаваха книжни предписания, тъй като Наредбата на Министерство на здравеопазването им позволяваше да го вършат. От 1 април медицинските фелдшери и лекарските асистенти според Наредба 4 нямат право да издават електронни предписания, първо, тъй като нямат достъп до електронната платформа, второ, тъй като нямат електронен автограф и трето, тъй като законът не им го разрешава “. Това съобщи пред БНР председателката на Националната асоциация на работещите в незабавната здравна помощ (НАРСМП) доктор Десислава Кателиева по отношение на приключването на гратисния интервал, в който работят по едно и също време и хартиените, и е-рецептите за антибиотици.
„ При състояние, че огромна част от екипите на извънболничната незабавна помощ се оказва от долекарски екипи, ние ограничаваме достъпа до антибиотично лекуване на една сериозна група пациенти в отдалечените региони, където няма лекари, персоналният доктор отива един път седмично, дежурните фелдшери и лекарски асистенти в екипите на Спешна помощ не могат да им изпишат антибиотик, тъй като нямат право на това според наредбата “, уточни тя.
Д-р Кателиева означи, че са изгубени доста месеци, в които е трябвало да бъде направена смяна в наредбата и категорично да се впише, че е-платформата би трябвало да е налична и за лекарски асистенти и медицински фелдшери, както и да им бъде публикуван е-подпис.
Друг проблем е, че не всички от останалите в Спешна помощ лекари имат е-подписи, а тези, които нямат такива, също не могат да издават е-рецепти, акцентира тя. По думите ѝ този проблем е решен в лечебните заведения, тъй като там на всички лекари са издадени е-подписи.
Поредният проблем, на който се спря доктор Кателиева, е обвързван с обстоятелството, че в случай че доктор от Спешно поделение издаде е-рецепта за антибиотик и пациентът не успее да откри съответното лекарство, той би трябвало да се върне в Спешното поделение и да откри същия доктор, който да му издаде нова рецепта.
„ Е-рецептата може да е добър вид в някои браншове на опазването на здравето, само че в структурите на незабавната и неотложна помощ ние настоявахме още преди шест месеца да се вкара хибриден модел, с цел да се избегне този проблем “, напомни тя.
„ Има сътрудници, които нямат подписан контракт с Касата, надлежно не разполагат с нужния програмен продукт. За тях би трябвало да има някакви изключения. Ще дам образец с възрастни сътрудници педиатри, които след пенсионирането си не работят към този момент с НЗОК, само че си имат самостоятелни практики. Заради богатия им опит и подготовка те са желани от доста пациенти, а при децата своевременното започване на антибиотичното лекуване е доста значимо за преодоляване както на самото заболяване, по този начин и на затрудненията. В тези случаи би трябвало да имат опция да работят с хартиени предписания “. Това пък разяснява председателката на Сдружението на лечебните заведения от профилираната извънболнична помощ доктор Катя Ганова. Тя уточни, че постоянно има обстановки, в които са нужни изключения и съобщи изрично, че има опция за надзор върху тях, като даде образец със зелените предписания, които са прошнуровани, под номера и се регистрират на избран интервал от време.
„ Тези изключения бяха обсъждани и преди да се позволи този гратисен интервал, и доста се надявам в действителност те да бъдат включени в този момент “, сподели тя.
Не на това мнение обаче е ръководителят на Българския фармацевтичен съюз (БФС) Димитър Маринов, съгласно който БФС не счита, че би трябвало да има изключения. „ До момента работим в режим на изключения на процедура – антибиотици се предписват и на хартия, и електронно. В аптеките няма проблем с електронните предписания. Има и много статистики на „ Информационно обслужване “ – съвсем няма неизпълнени е-рецепти “, разяснява той и добави, че има и хартиени неизпълнени предписания, когато съответният лекарствен артикул не е разполагаем в страната. В този подтекст Маринов прикани да не се смесват два казуса – този с дефицита на медикаменти и този с носителя на рецептата – книжен или електронен, което в действителност съгласно него не е проблем.
Той също по този начин възрази против концепцията доктор Катя Ганова за надзор върху хартиените предписания по образеца на контрола върху зелените предписания и съобщи, че „ няма по какъв начин да се направи надзор върху хартиените предписания “. Маринов бе безапелационен, че данните, които сега има в страната за рецептите, са единствено за електронните предписания. „ В последна сметка, това е задачата на дигитализацията – да имаме справедлива информация “, разяснява той.
Председателят на БФС възрази и против изказванието на доктор Кателиева, че лекарските асистенти и фелдшерите не могат да изписват е-рецепти. Той показа статистика, съгласно която 19 лекарски асистенти и фелдшери изписват е-рецепти и попита: „ Как тези 19 лекарски асистенти могат да предписват електронно, а другите още не са разбрали, че могат? “ Той уточни още, че е-подписът коства 12 лева за три години и още веднъж съобщи, че съгласно БФС няма проблем с е-рецептите.
„ При състояние, че огромна част от екипите на извънболничната незабавна помощ се оказва от долекарски екипи, ние ограничаваме достъпа до антибиотично лекуване на една сериозна група пациенти в отдалечените региони, където няма лекари, персоналният доктор отива един път седмично, дежурните фелдшери и лекарски асистенти в екипите на Спешна помощ не могат да им изпишат антибиотик, тъй като нямат право на това според наредбата “, уточни тя.
Д-р Кателиева означи, че са изгубени доста месеци, в които е трябвало да бъде направена смяна в наредбата и категорично да се впише, че е-платформата би трябвало да е налична и за лекарски асистенти и медицински фелдшери, както и да им бъде публикуван е-подпис.
Друг проблем е, че не всички от останалите в Спешна помощ лекари имат е-подписи, а тези, които нямат такива, също не могат да издават е-рецепти, акцентира тя. По думите ѝ този проблем е решен в лечебните заведения, тъй като там на всички лекари са издадени е-подписи.
Поредният проблем, на който се спря доктор Кателиева, е обвързван с обстоятелството, че в случай че доктор от Спешно поделение издаде е-рецепта за антибиотик и пациентът не успее да откри съответното лекарство, той би трябвало да се върне в Спешното поделение и да откри същия доктор, който да му издаде нова рецепта.
„ Е-рецептата може да е добър вид в някои браншове на опазването на здравето, само че в структурите на незабавната и неотложна помощ ние настоявахме още преди шест месеца да се вкара хибриден модел, с цел да се избегне този проблем “, напомни тя.
„ Има сътрудници, които нямат подписан контракт с Касата, надлежно не разполагат с нужния програмен продукт. За тях би трябвало да има някакви изключения. Ще дам образец с възрастни сътрудници педиатри, които след пенсионирането си не работят към този момент с НЗОК, само че си имат самостоятелни практики. Заради богатия им опит и подготовка те са желани от доста пациенти, а при децата своевременното започване на антибиотичното лекуване е доста значимо за преодоляване както на самото заболяване, по този начин и на затрудненията. В тези случаи би трябвало да имат опция да работят с хартиени предписания “. Това пък разяснява председателката на Сдружението на лечебните заведения от профилираната извънболнична помощ доктор Катя Ганова. Тя уточни, че постоянно има обстановки, в които са нужни изключения и съобщи изрично, че има опция за надзор върху тях, като даде образец със зелените предписания, които са прошнуровани, под номера и се регистрират на избран интервал от време.
„ Тези изключения бяха обсъждани и преди да се позволи този гратисен интервал, и доста се надявам в действителност те да бъдат включени в този момент “, сподели тя.
Не на това мнение обаче е ръководителят на Българския фармацевтичен съюз (БФС) Димитър Маринов, съгласно който БФС не счита, че би трябвало да има изключения. „ До момента работим в режим на изключения на процедура – антибиотици се предписват и на хартия, и електронно. В аптеките няма проблем с електронните предписания. Има и много статистики на „ Информационно обслужване “ – съвсем няма неизпълнени е-рецепти “, разяснява той и добави, че има и хартиени неизпълнени предписания, когато съответният лекарствен артикул не е разполагаем в страната. В този подтекст Маринов прикани да не се смесват два казуса – този с дефицита на медикаменти и този с носителя на рецептата – книжен или електронен, което в действителност съгласно него не е проблем.
Той също по този начин възрази против концепцията доктор Катя Ганова за надзор върху хартиените предписания по образеца на контрола върху зелените предписания и съобщи, че „ няма по какъв начин да се направи надзор върху хартиените предписания “. Маринов бе безапелационен, че данните, които сега има в страната за рецептите, са единствено за електронните предписания. „ В последна сметка, това е задачата на дигитализацията – да имаме справедлива информация “, разяснява той.
Председателят на БФС възрази и против изказванието на доктор Кателиева, че лекарските асистенти и фелдшерите не могат да изписват е-рецепти. Той показа статистика, съгласно която 19 лекарски асистенти и фелдшери изписват е-рецепти и попита: „ Как тези 19 лекарски асистенти могат да предписват електронно, а другите още не са разбрали, че могат? “ Той уточни още, че е-подписът коства 12 лева за три години и още веднъж съобщи, че съгласно БФС няма проблем с е-рецептите.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ