Мъж напълнил дома си с пръст и след 44 години забогатял
В центъра на Ню Йорк, в влиятелен регион, се намира изложбеният комплекс Dia Art Foundation. В една от обширните зали, с повърхност от 335 квадратни метра, от 1977 година се демонстрира неповторима статуя – „ Земната стая “.
„ Земната стая “ е една от петте най-известни произведения на пионера на ленд арта Уолтър де Мария. Само си представете какво усещане прави това монохромно пространство на фена – стените са боядисани в бяло, а вътре в стаята подът е половин метър затрупан черна пръст.
Изглежда необичайно да покриеш цялостен етаж от скъпо жилищно пространство със 127 300 кг черна пръст, нали? Тази арт апаратура обаче е доста известна и до ден сегашен притегля тълпи от гости, които желаят да се причислят към концептуалното изкуство. А тази статуя е трета в историята.
За първи път създателят я показва през 1968 година в Мюнхен, а вторият път, шест години по-късно, е подложен в изложбената зала на Дармщат. И двете немски версии на „ Земната стая “ не са оживели.
Що се отнася до изложбата в Ню Йорк, концепцията на творбата изисква поддържане на земния пласт мокър, точно по този начин земята излъчва присъща миризма. Един от най-влиятелните критици в света на изкуството, притежател на премията „ Пулицър “ и колумнист в The New York Times, най-старото седмично списание, назова инсталацията на де Мария най-трогателното произведение на изкуството, виждано в миналото.
Той написа, че е изпитал неизразим прилив на усеща от това какъв брой мъртва и в това време жива може да бъде скулптурата. Мирисът на земята и просторът на изложбата го карали да се усеща като дете, позволявайки му да изпита същите страсти, които го изпълвали, когато поемал по директен път към учебно заведение през тихи дворове.
Уолтър де Мария не обича публичността и по всевъзможен метод заобикаля несъразмерната връзка с пресата и сътрудниците. Една от най-интересните му съоръжения била остарял черен телефон в средата на празна изложбена зала. От време на време апаратът зазвънявал, всеки от посетителите можел да вдигне телефона, да отговори на скулптора и да поговори с него няколко минути.
Де Мария бил представител на авангардното придвижване Fluxus, чиято цел била да размие границите сред изкуството и действителния живот, да развълнува въображението на фена и да го научи да вижда хубостта в най-обикновените неща, в сегашния миг.
