)
Амфитеатърът на Сердика – изоставеното наследство в сърцето на София Новини
В центъра на днешна София, под улици и здания, се намират остатъци от античния амфитеатър на Сердика – един от най-големите, откривани на Балканите. Въпреки изключителната си културно-историческа стойност, този археологически обект остава настрана от публичното внимание, недосегаем за гости и заплашен от давност и съсипия. Повод за възобновения интерес към обекта е включването на един от терените с остатъци в лист на държавни парцели за продажба – непредвиден ход, който разкрива неналичието на координирана визия за бъдещето на този скъп. Археологически открития и значение
Амфитеатърът е открит за първи път през 2004 година по време на строителни действия за хотел в центъра на София. Разкопките са водени от археолога Жарин Величков и не престават до 2010 година Те разкриват впечатляваща структура, евентуално построена в края на III или началото на IV век по време на ръководството на император Диоклециан. Размерите на арената (61 на 43 метра) го вършат съпоставим с други значими амфитеатри на Балканите, като този в албанския град Драч.
Под самия амфитеатър са открити и остатъци от по-стар римски спектакъл, което в допълнение акцентира историческата стойност на обекта. Археолозите намират добре непокътнати дървени колове в основите, което демонстрира напреднало инженерство за времето си. Въпреки тази значителност, до момента археологически действия са провеждани единствено тук-там, където е имало планувано строителство, а не за изцяло изследване и запазване. Изоставени терени и липса на дейности
Общо три терена са били отчасти разкопани. Първият е мястото на хотел, където останките са отчасти експонирани в подземието, само че хотелът от години не действа. Вторият терен, на бул. „ Дондуков “, е бил благосъстоятелност на Националната електрическа компания, която е имала проекти за градеж, само че след разкопки през 2005 година планът е зарязан. Теренът в този момент е ограден и занемарен. Третият терен, на ъгъла на ул. „ Будапеща “ и бул. „ Дондуков “, е бил благосъстоятелност на частна компания с планове за строителство на хотел, само че и този план е замразен, а теренът пустее.
Именно вторият терен провокира публично неодобрение, откакто беше включен в лист на държавни парцели за продажба от Българския енергиен холдинг (БЕХ). Това провокира реакция от страна на жители, специалисти и общински съветници. Въпреки че БЕХ твърди, че теренът не предстои на приватизация, тъй като попада в рамките на културна полезност, не е ясно по какъв начин и за какво е включен в листата. Статут, институции и безучастие
Едва през 2016 година античният амфитеатър е разгласен за недвижима културна полезност с национално значение. Въпреки този статут, в границите му попадат 15 парцела с друга форма на благосъстоятелност – държавни, общински и частни. Сред тях се намират и значими институции като Гьоте-институт и английското посолство. Част от постройките върху тези парцели също имат статут на монументи на културата.
През 2014 година комисия към Министерството на културата предлага да се изготви цялостна идея за изследване и запазване на амфитеатъра, в това число разновидности като отчуждаване, компенсации и публично-частни партньорства. Но тази самодейност по този начин и не се осъществя. Експерти, като арх. Яна Топалова от НИНКН, означават, че липсва съответна отговорност кой би трябвало да създаде и приложи тази идея.
Министърът на културата Мариан Бачев показва желание амфитеатърът да бъде непокътнат като част от културния образ на столицата, само че съответни стъпки към момента липсват. Същевременно БЕХ декларира, че се водят диалози за прекачване на терена на Министерството на културата. Общински съветници от ПП-ДБ оферират Столична община да придобие терена и да стартира дейности по консервация и експониране на останките за публичен достъп.
След близо две десетилетия разкопки, изоставени планове и институционално безучастие, ориста на амфитеатъра на Сердика остава неразбираема. Археолози и цивилен деятели упорстват, че е неотложно да се вземат съответни ограничения. Според археолога Марио Иванов, в случай че не се подхващат незабавни дейности, в идващите 10 години от амфитеатъра може да не остане нищо.
Амфитеатърът на Сердика не е просто археологическа находка – той е удостоверение за величието на антична Сердика, столица на провинция Вътрешна Дакия. Потънал под модерните улици, амфитеатърът продължава да чака своето справедливо място в културния живот на София. Но без воля, запаси и ясна визия от институциите, това завещание рискува да остане заключено под плевели, бетонови огради и давност.
Амфитеатърът е открит за първи път през 2004 година по време на строителни действия за хотел в центъра на София. Разкопките са водени от археолога Жарин Величков и не престават до 2010 година Те разкриват впечатляваща структура, евентуално построена в края на III или началото на IV век по време на ръководството на император Диоклециан. Размерите на арената (61 на 43 метра) го вършат съпоставим с други значими амфитеатри на Балканите, като този в албанския град Драч.
Под самия амфитеатър са открити и остатъци от по-стар римски спектакъл, което в допълнение акцентира историческата стойност на обекта. Археолозите намират добре непокътнати дървени колове в основите, което демонстрира напреднало инженерство за времето си. Въпреки тази значителност, до момента археологически действия са провеждани единствено тук-там, където е имало планувано строителство, а не за изцяло изследване и запазване. Изоставени терени и липса на дейности
Общо три терена са били отчасти разкопани. Първият е мястото на хотел, където останките са отчасти експонирани в подземието, само че хотелът от години не действа. Вторият терен, на бул. „ Дондуков “, е бил благосъстоятелност на Националната електрическа компания, която е имала проекти за градеж, само че след разкопки през 2005 година планът е зарязан. Теренът в този момент е ограден и занемарен. Третият терен, на ъгъла на ул. „ Будапеща “ и бул. „ Дондуков “, е бил благосъстоятелност на частна компания с планове за строителство на хотел, само че и този план е замразен, а теренът пустее.
Именно вторият терен провокира публично неодобрение, откакто беше включен в лист на държавни парцели за продажба от Българския енергиен холдинг (БЕХ). Това провокира реакция от страна на жители, специалисти и общински съветници. Въпреки че БЕХ твърди, че теренът не предстои на приватизация, тъй като попада в рамките на културна полезност, не е ясно по какъв начин и за какво е включен в листата. Статут, институции и безучастие
Едва през 2016 година античният амфитеатър е разгласен за недвижима културна полезност с национално значение. Въпреки този статут, в границите му попадат 15 парцела с друга форма на благосъстоятелност – държавни, общински и частни. Сред тях се намират и значими институции като Гьоте-институт и английското посолство. Част от постройките върху тези парцели също имат статут на монументи на културата.
През 2014 година комисия към Министерството на културата предлага да се изготви цялостна идея за изследване и запазване на амфитеатъра, в това число разновидности като отчуждаване, компенсации и публично-частни партньорства. Но тази самодейност по този начин и не се осъществя. Експерти, като арх. Яна Топалова от НИНКН, означават, че липсва съответна отговорност кой би трябвало да създаде и приложи тази идея.
Министърът на културата Мариан Бачев показва желание амфитеатърът да бъде непокътнат като част от културния образ на столицата, само че съответни стъпки към момента липсват. Същевременно БЕХ декларира, че се водят диалози за прекачване на терена на Министерството на културата. Общински съветници от ПП-ДБ оферират Столична община да придобие терена и да стартира дейности по консервация и експониране на останките за публичен достъп.
Бъдеще под въпрос
След близо две десетилетия разкопки, изоставени планове и институционално безучастие, ориста на амфитеатъра на Сердика остава неразбираема. Археолози и цивилен деятели упорстват, че е неотложно да се вземат съответни ограничения. Според археолога Марио Иванов, в случай че не се подхващат незабавни дейности, в идващите 10 години от амфитеатъра може да не остане нищо.
Амфитеатърът на Сердика не е просто археологическа находка – той е удостоверение за величието на антична Сердика, столица на провинция Вътрешна Дакия. Потънал под модерните улици, амфитеатърът продължава да чака своето справедливо място в културния живот на София. Но без воля, запаси и ясна визия от институциите, това завещание рискува да остане заключено под плевели, бетонови огради и давност.
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ