С какво са уникални Централните банки на Китай, Виетнам и Северна Корея?
В целия свят единствено три централни банки, без никакви запаси и искания, са органично включени в системата на обществената администрация.
Днес, съгласно Банката за интернационалните разплащания и МВФ, в света има 157 централни банки. Те издават валути, които се употребяват от към двеста страни и юрисдикции. Някои страни и юрисдикции нямат лична валута; употребяват валути, основани от централните банки на други страни.
Трябва да се означи, че броят на валутите в света е по-малък от броя на централните банки. Факт е, че в еврозоната, където циркулира валутата, наречена " евро " (и няма друга публична валута), има 20 страни и всяка страна има своя лична централна банка.
Най-големите от тях са Бундесбанк, Банката на Франция, Банката на Италия. В допълнение към националните централни банки, еврозоната има Европейската централна банка (ЕЦБ). И по този начин, в еврозоната има единствено 21 централни банки и една публична валута.
Светът на централните банки е доста цветен. Имам поради огромните разлики в организационно-правния статут на Централната банка, обсега на активността им, смисъла им за националната и международната стопанска система и мястото им в системата на държавната администрация.
Разнообразието на централните банки е очевидно даже в техните имена. Някои знаци включват думите „ Централна банка “, последвани от името на страната. Например: „ Централна банка на Руската федерация “.
Други съдържат думите „ национална “ и „ национална “ в имената си. Например: „ Швейцарска национална банка “, „ Китайска национална банка “. Трети се назовават „ Резервни банки “. Например: „ Резервна банка на Австралия “, „ Резервна банка на Южна Африка “. Институциите на дребни юрисдикции постоянно се назовават „ департаменти “. Например: „ Кралски паричен орган на Бутан “, „ Паричен орган на Хонконг “.
Имената на единствено две централни банки съдържат думата „ страна “: „ Държавна банка на Пакистан “ и „ Държавна банка на Виетнам “. И най-после, имената на някои институти са доста ексцентрични.
Например централната банка на Съединени американски щати се назовава Федерален запас на Съединени американски щати. А централната банка на Ватикана е Институтът по религиозни въпроси.
Зад многообразието от знаци на институциите, класифицирани като централни банки, се крие не по-малко многообразие в техния учредителен и юридически статут, набор от функционалности, мащаб на активността, значение в стопанската система (не единствено национална, само че и световна) и други
Не толкоз от дълго време нямаше особени проблеми с определянето на това какво е централна банка. В учебниците по стопанска система пишеше, че това е институция, чиято съществена функционалност е издаването на национална валута.
Но, както означих нагоре, след появяването при започване на 20-21 век. валута като еврото, централните банки на страните от еврозоната стопираха да емитират национални валути.
Не всеки може да разбере какво вършат тези централни банки през днешния ден. И като се има поради това, стана мъчно да се дефинира какво е централна банка през 21 век.
За да се даде детайлна картина на цялото това комплицирано многообразие от институции, наречени „ централна банка “, евентуално ще е належащо да се напише цяла книга.
Във формата на публикацията ще се опитам да засегна единствено един аспект на Централните банки – техния организационно-правен статут. Под този статут имаме поради, първо, формата на благосъстоятелност върху капитала на Централната банка; второ, мястото на Централната банка в системата на ръководството (държавната власт).
По отношение на собствеността през 19 век централните банки са били най-вече частни. Едно от изключенията е Държавната банка на Руската империя (създадена през 1860 г.).
След Втората международна война водещи западни централни банки като Банката на Англия и Банката на Франция са национализирани през 1946 година
През същата година централните банки в Аржентина и Югославия са национализирани; през 1947 година - в Румъния и Унгария; през 1948 година - в Чехословакия и Холандия; през 1949 година - в Индия и други
До средата на 70-те години в капиталистическия свят са останали 14 централни банки, в чийто капитал са показани частни притежатели (в страните от социалистическия лагер всички централни банки са държавни).
В края на предишното десетилетие имаше единствено две централни банки, които бяха 100% частни. Това са Федералният запас на Съединени американски щати и Южноафриканската аварийна банка. Федералният запас на Съединени американски щати се състои от 12 банки на Федералния запас, в капитала на които вземат участие близо 6 хиляди частни банки.
Трябва да се означи, че капиталът на доста американски частни банки включва нерезиденти. Това значи, че Федералният запас на Съединени американски щати е в ръцете освен на американски, само че и на неамерикански частни притежатели.
Що се отнася до Централната банка на Южна Африка, тя е благосъстоятелност на 660 акционери, в това число юридически и физически лица. Най-големите акционери са Barclays Western Bank Ltd и South African Mutual Life Assurance Society.
Още седем централни банки са със смесена благосъстоятелност. Това са централните банки на Гърция, Италия, Япония, Белгия, Турция, Швейцария и Сан Марино. В Банката на Гърция страната е миноритарен акционер с дял от 8,93%; останалите 91,07% от акциите са на частни лица.
Собственици на Италианската банка са банки, застрахователни компании, пенсионни и капиталови фондове, както и институции за обществена сигурност; точният % на държавно присъединяване в тази ЦБ е мъчно да се дефинира, защото тя взе участие в капитала на ЦБ не директно, а посредством институционални вложители.
В Банката на Япония и Националната банка на Белгия страната има надлежно 55 и 50 % от акциите (останалото е на частни собственици). Централната банка на Република Турция е 55,12% благосъстоятелност на страната (Министерство на финансите), турските банки - 25,74%; останалата част отива при частни лица и други акционери.
Държавата има 52% от капитала на Швейцарската национална банка, само че това не е централното държавно управление, а кантоните и кантоналните банки (повече подробности).
Що се отнася до въпроса за ролята и мястото на централната банка в системата на обществената администрация, преобладаващата част от централните банки, според конституциите и законите, имат по-голяма или по-малка автономност от държавните органи.
Разбира се, тази автономност е прикрита с думите, че да вземем за пример Централната банка би трябвало от време на време да рапортува на законодателната власт (парламентите) за работата си.
Централните банки на Англия, Франция и Япония през предишния век са били подчинени на изпълнителната власт. През последните десетилетия на предишния век обаче в тези страни бяха подхванати редица стъпки за обезпечаване на самостоятелност на решенията на централната банка в региона на паричната политика.
Ярък образец за подсилване на независимостта на централната банка от държавното управление е френският закон от 4 август 1993 година Съгласно този документ, с цел да се подсигурява цялостната самостоятелност на съвета на Банката на Франция при осъществяването на дилемите по паричната политика, на членовете на съвета е неразрешено да желаят или одобряват указания от държавното управление или други лица.
През пролетта на 1998 година влиза в действие нова версия на закона за Японската централна банка. Според новия закон министърът на финансите на Япония е лишен от опцията да издава заповеди по отношение на активността на тази банка, а шефът на Японската централна банка не може да бъде отхвърлен от поста си, в случай че не се дължи на болест.
Но Централната банка, с редки изключения, не е част от изпълнителната власт и не е подчинена на държавното управление (по-долу ще загатна три изключения).
Този „ самостоятелен ” статут на Централната банка от държавното управление се оправдава с обстоятелството, че това отстрани спора на ползи, който би зародил, в случай че Централната банка беше под властта.
В последна сметка държавното управление е отговорно за бюджетната политика, то образува и извършва държавния бюджет. Ако имаше „ печатна преса “ (правомощията да издава пари), тогава щеше да има прелъщение да образува бюджет с недостиг (разходите надвишават приходите) и да затвори „ бюджетната дупка “ благодарение на „ печатната преса “.
Използвайки сходни причини, централните банки на множеството страни по света се стремят да усилят степента на своята самостоятелност.
Интересни са резултатите от проучване на американския икономист А. Гарига, оповестено през 2016 година: Garriga A. Central Bank Independence in the World: A New Data Set. Изследването дава разбор на промените, свързани с централните банки. Изследването обгръща интервала 1970–2012 година и 182 страни.
Бяха оценени общо 382 промени на централната банка. А ето и резултатите от промените: 72% от промените ускориха независимостта на централните банки, 15% я понижиха, а 13% не засегнаха статута на централната банка.
И по този начин, в учебниците по стопанска система се споделя, че „ независимостта “ на Централната банка е изгода за обществото. Но в действителния живот не е по този начин.
Злоупотребите с „ печатницата “, макар „ самостоятелния “ статут на Централната банка, са крещящи. Особено от времето, когато централните банки станаха след международната финансова рецесия от 2008–2009 година практикуват политиката на по този начин нареченото количествено облекчение. Състои се от намаление на главния % и безотговорно изпомпване на пари в стопанската система.
Ето и данните на МВФ за паричното предложение (паричен елемент „ М2 ” – размер на наличните и безналичните пари) надлежно в края на 2000 година и края на 2023 година по обособени страни и групи страни (млрд. долара):
Съединени американски щати - 4.930 и 20.870
Еврозона - 4.690 и 19.550
Япония - 8.670 и 11.090
Други стопански развити страни - 2 370 и 17 850 бр
И по този начин, за 23 години паричното предложение в Съединените щати се е нараснало с 4,23 пъти; в еврозоната - 4,25 пъти; в Япония - 1,28 пъти; в останалите стопански развити страни - 7,53 пъти. Както виждаме, „ самостоятелният ” статут на Централната банка по никакъв метод не пречи на повишаването на паричното предложение и ускоряването на инфлацията.
Но все пак към момента не са подхванати ограничения за определяне на непоколебим държавен надзор върху Централната банка.
Разбира се, в редица страни президенти и министър-председатели се пробват да открият неофициален надзор върху централните банки.
Използвайки на първо място подобен способ като издигането на „ наши “ хора на поста началник на Централната банка. Например, в продължение на доста години турският президент Ердоган се пробва да ограничи Централната банка, като назначава лоялни към него чиновници и банкери на поста началник на Централната банка на Република Турция.
Откакто Ердоган пое президентството на страната през 2014 година, той към този момент смени четирима ръководители на Централната банка от февруари тази година, той към този момент назначи петия човек на поста началник на Централната банка. Но този способ на надзор върху Централната банка се оказва не изключително ефикасен. Писал съм за това повече от един път.
В началото на предишното десетилетие унгарският министър председател Виктор Орбан се опита да сложи Централната банка на страната под държавен надзор.
Това обаче провокира доста остра реакция от Брюксел (ръководството на Европейския съюз) и унгарският министър председател трябваше да отстъпи. Можете да прочетете повече за това в моята публикация „ Виктор Орбан още веднъж влезе в борба с Унгарската централна банка “.
В Съюз на съветските социалистически републики и други социалистически страни централните банки нямаха статут на „ самостоятелни ” от страната институции. Те бяха в изпълнителната власт и бяха подчинени на държавните управления. Ръководителите на централните банки бяха членове на Министерския съвет.
Този статут на централните банки беше ясно деклариран в конституциите и законите. В Съветския съюз Държавната банка на Съюз на съветските социалистически републики беше отстранена от послушание на Съвета на министрите на Съюз на съветските социалистически републики едвам в края на 1990 година (една година преди разпадането на Съветския съюз).
От 157-те централни банки в света през днешния ден има единствено три централни банки, които без никакви запаси и искания са органично включени в системата на обществената администрация, т.е. те са част от изпълнителната власт и са подчинени на държавното управление.
Всички те се намират в Азия, източно от Руската федерация. Това са централните банки на Китайската национална република, Социалистическа република Виетнам и Корейската народнодемократична република (Северна Корея).
Законът на КНР „ За Народната банка на Китай “ (приет на третата сесия на 8-мия Общокитайски национален конгрес на 18 март 1995 г.) открива, че ПБК е подчинена на Държавния съвет (най-висшият държавен изпълнителен орган на КНР).
Във Виетнам сходен статут на централната банка се дефинира от Закона за държавната банка на Виетнам от 2010 година Що се отнася до централната банка на Северна Корея, ние знаем малко за нея заради огромната непосредственост на КНДР от света.
Но няколко източника към момента удостоверяват, че Централната банка е част от изпълнителната власт. Статията в Уикипедия „ Централната банка на Корейската народнодемократична република “ отбелязва: „ Банката се регистрира пред кабинета на Северна Корея. “
А в публикацията „ Кабинет на министрите на Северна Корея “ в листата на членовете на държавното управление виждаме президента на Централната банка Баек Мин Гуан.
Тясно комерсиално, икономическо и финансово съдействие към този момент е в ход или е планувано и с трите азиатски страни, упоменати нагоре. Все още знаем доста малко за севернокорейската стопанска система. Знаем единствено, че съумя да оцелее макар най-тежките интернационалните наказания.
Но за стопанските системи на Китай и Виетнам е добре известно, че се развиват доста динамично. Техният стопански напредък е доста по-висок от междинния за света. Съответно тяхната позиция в международната стопанска система нараства от година на година. Причините за това са няколко.
И една от тях съгласно мен е, че централните банки на тези страни са органично включени в системата на обществената администрация. Считам, че съдействието на Русия с Китай, Виетнам и КНДР, наред с други неща, би трябвало да включва проучване на опита на нашите азиатски сътрудници във връзка с активността на техните централни банки.
Превод: СМ
Източник: Катехон
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед3747Н.Пр. доктор Желко Йович: Стратегическа цел на Сърбия е участието в Европейски Съюз, само че до тогава за какво да не може да партнираме с БРИКСАлтернативен Поглед3674Н. Пр. доктор Желко Йович: Нито една страна на Балканите не може да напредва, в случай че няма политическа и икономическа стабилностАлтернативен Поглед20224Проф. Боян Дуранкев: Китай се трансформира в научна суперсилаАлтернативен Поглед21336Проф. Янко Янев: Скептичен съм, че ще успеем да запазим енергийния бранш солиденАлтернативен Поглед28358Проф. Боян Дуранкев: Доволството и краят на историята са пристигнали в ЕСАлтернативен Поглед209704Валентин Вацев: Боговете на войната се разсънват и стартират да я водят без да се интересуват от човешката воляАлтернативен Поглед107347Ще има ли българи, които ще платят за унижението на България в Народния спектакъл!?Алтернативен Поглед97494Проф. Иво Христов: За последните 120 години нито един прелом в България не е дело на вътрешен фактор
Източник: pogled.info
Днес, съгласно Банката за интернационалните разплащания и МВФ, в света има 157 централни банки. Те издават валути, които се употребяват от към двеста страни и юрисдикции. Някои страни и юрисдикции нямат лична валута; употребяват валути, основани от централните банки на други страни.
Трябва да се означи, че броят на валутите в света е по-малък от броя на централните банки. Факт е, че в еврозоната, където циркулира валутата, наречена " евро " (и няма друга публична валута), има 20 страни и всяка страна има своя лична централна банка.
Най-големите от тях са Бундесбанк, Банката на Франция, Банката на Италия. В допълнение към националните централни банки, еврозоната има Европейската централна банка (ЕЦБ). И по този начин, в еврозоната има единствено 21 централни банки и една публична валута.
Светът на централните банки е доста цветен. Имам поради огромните разлики в организационно-правния статут на Централната банка, обсега на активността им, смисъла им за националната и международната стопанска система и мястото им в системата на държавната администрация.
Разнообразието на централните банки е очевидно даже в техните имена. Някои знаци включват думите „ Централна банка “, последвани от името на страната. Например: „ Централна банка на Руската федерация “.
Други съдържат думите „ национална “ и „ национална “ в имената си. Например: „ Швейцарска национална банка “, „ Китайска национална банка “. Трети се назовават „ Резервни банки “. Например: „ Резервна банка на Австралия “, „ Резервна банка на Южна Африка “. Институциите на дребни юрисдикции постоянно се назовават „ департаменти “. Например: „ Кралски паричен орган на Бутан “, „ Паричен орган на Хонконг “.
Имената на единствено две централни банки съдържат думата „ страна “: „ Държавна банка на Пакистан “ и „ Държавна банка на Виетнам “. И най-после, имената на някои институти са доста ексцентрични.
Например централната банка на Съединени американски щати се назовава Федерален запас на Съединени американски щати. А централната банка на Ватикана е Институтът по религиозни въпроси.
Зад многообразието от знаци на институциите, класифицирани като централни банки, се крие не по-малко многообразие в техния учредителен и юридически статут, набор от функционалности, мащаб на активността, значение в стопанската система (не единствено национална, само че и световна) и други
Не толкоз от дълго време нямаше особени проблеми с определянето на това какво е централна банка. В учебниците по стопанска система пишеше, че това е институция, чиято съществена функционалност е издаването на национална валута.
Но, както означих нагоре, след появяването при започване на 20-21 век. валута като еврото, централните банки на страните от еврозоната стопираха да емитират национални валути.
Не всеки може да разбере какво вършат тези централни банки през днешния ден. И като се има поради това, стана мъчно да се дефинира какво е централна банка през 21 век.
За да се даде детайлна картина на цялото това комплицирано многообразие от институции, наречени „ централна банка “, евентуално ще е належащо да се напише цяла книга.
Във формата на публикацията ще се опитам да засегна единствено един аспект на Централните банки – техния организационно-правен статут. Под този статут имаме поради, първо, формата на благосъстоятелност върху капитала на Централната банка; второ, мястото на Централната банка в системата на ръководството (държавната власт).
По отношение на собствеността през 19 век централните банки са били най-вече частни. Едно от изключенията е Държавната банка на Руската империя (създадена през 1860 г.).
След Втората международна война водещи западни централни банки като Банката на Англия и Банката на Франция са национализирани през 1946 година
През същата година централните банки в Аржентина и Югославия са национализирани; през 1947 година - в Румъния и Унгария; през 1948 година - в Чехословакия и Холандия; през 1949 година - в Индия и други
До средата на 70-те години в капиталистическия свят са останали 14 централни банки, в чийто капитал са показани частни притежатели (в страните от социалистическия лагер всички централни банки са държавни).
В края на предишното десетилетие имаше единствено две централни банки, които бяха 100% частни. Това са Федералният запас на Съединени американски щати и Южноафриканската аварийна банка. Федералният запас на Съединени американски щати се състои от 12 банки на Федералния запас, в капитала на които вземат участие близо 6 хиляди частни банки.
Трябва да се означи, че капиталът на доста американски частни банки включва нерезиденти. Това значи, че Федералният запас на Съединени американски щати е в ръцете освен на американски, само че и на неамерикански частни притежатели.
Що се отнася до Централната банка на Южна Африка, тя е благосъстоятелност на 660 акционери, в това число юридически и физически лица. Най-големите акционери са Barclays Western Bank Ltd и South African Mutual Life Assurance Society.
Още седем централни банки са със смесена благосъстоятелност. Това са централните банки на Гърция, Италия, Япония, Белгия, Турция, Швейцария и Сан Марино. В Банката на Гърция страната е миноритарен акционер с дял от 8,93%; останалите 91,07% от акциите са на частни лица.
Собственици на Италианската банка са банки, застрахователни компании, пенсионни и капиталови фондове, както и институции за обществена сигурност; точният % на държавно присъединяване в тази ЦБ е мъчно да се дефинира, защото тя взе участие в капитала на ЦБ не директно, а посредством институционални вложители.
В Банката на Япония и Националната банка на Белгия страната има надлежно 55 и 50 % от акциите (останалото е на частни собственици). Централната банка на Република Турция е 55,12% благосъстоятелност на страната (Министерство на финансите), турските банки - 25,74%; останалата част отива при частни лица и други акционери.
Държавата има 52% от капитала на Швейцарската национална банка, само че това не е централното държавно управление, а кантоните и кантоналните банки (повече подробности).
Що се отнася до въпроса за ролята и мястото на централната банка в системата на обществената администрация, преобладаващата част от централните банки, според конституциите и законите, имат по-голяма или по-малка автономност от държавните органи.
Разбира се, тази автономност е прикрита с думите, че да вземем за пример Централната банка би трябвало от време на време да рапортува на законодателната власт (парламентите) за работата си.
Централните банки на Англия, Франция и Япония през предишния век са били подчинени на изпълнителната власт. През последните десетилетия на предишния век обаче в тези страни бяха подхванати редица стъпки за обезпечаване на самостоятелност на решенията на централната банка в региона на паричната политика.
Ярък образец за подсилване на независимостта на централната банка от държавното управление е френският закон от 4 август 1993 година Съгласно този документ, с цел да се подсигурява цялостната самостоятелност на съвета на Банката на Франция при осъществяването на дилемите по паричната политика, на членовете на съвета е неразрешено да желаят или одобряват указания от държавното управление или други лица.
През пролетта на 1998 година влиза в действие нова версия на закона за Японската централна банка. Според новия закон министърът на финансите на Япония е лишен от опцията да издава заповеди по отношение на активността на тази банка, а шефът на Японската централна банка не може да бъде отхвърлен от поста си, в случай че не се дължи на болест.
Но Централната банка, с редки изключения, не е част от изпълнителната власт и не е подчинена на държавното управление (по-долу ще загатна три изключения).
Този „ самостоятелен ” статут на Централната банка от държавното управление се оправдава с обстоятелството, че това отстрани спора на ползи, който би зародил, в случай че Централната банка беше под властта.
В последна сметка държавното управление е отговорно за бюджетната политика, то образува и извършва държавния бюджет. Ако имаше „ печатна преса “ (правомощията да издава пари), тогава щеше да има прелъщение да образува бюджет с недостиг (разходите надвишават приходите) и да затвори „ бюджетната дупка “ благодарение на „ печатната преса “.
Използвайки сходни причини, централните банки на множеството страни по света се стремят да усилят степента на своята самостоятелност.
Интересни са резултатите от проучване на американския икономист А. Гарига, оповестено през 2016 година: Garriga A. Central Bank Independence in the World: A New Data Set. Изследването дава разбор на промените, свързани с централните банки. Изследването обгръща интервала 1970–2012 година и 182 страни.
Бяха оценени общо 382 промени на централната банка. А ето и резултатите от промените: 72% от промените ускориха независимостта на централните банки, 15% я понижиха, а 13% не засегнаха статута на централната банка.
И по този начин, в учебниците по стопанска система се споделя, че „ независимостта “ на Централната банка е изгода за обществото. Но в действителния живот не е по този начин.
Злоупотребите с „ печатницата “, макар „ самостоятелния “ статут на Централната банка, са крещящи. Особено от времето, когато централните банки станаха след международната финансова рецесия от 2008–2009 година практикуват политиката на по този начин нареченото количествено облекчение. Състои се от намаление на главния % и безотговорно изпомпване на пари в стопанската система.
Ето и данните на МВФ за паричното предложение (паричен елемент „ М2 ” – размер на наличните и безналичните пари) надлежно в края на 2000 година и края на 2023 година по обособени страни и групи страни (млрд. долара):
Съединени американски щати - 4.930 и 20.870
Еврозона - 4.690 и 19.550
Япония - 8.670 и 11.090
Други стопански развити страни - 2 370 и 17 850 бр
И по този начин, за 23 години паричното предложение в Съединените щати се е нараснало с 4,23 пъти; в еврозоната - 4,25 пъти; в Япония - 1,28 пъти; в останалите стопански развити страни - 7,53 пъти. Както виждаме, „ самостоятелният ” статут на Централната банка по никакъв метод не пречи на повишаването на паричното предложение и ускоряването на инфлацията.
Но все пак към момента не са подхванати ограничения за определяне на непоколебим държавен надзор върху Централната банка.
Разбира се, в редица страни президенти и министър-председатели се пробват да открият неофициален надзор върху централните банки.
Използвайки на първо място подобен способ като издигането на „ наши “ хора на поста началник на Централната банка. Например, в продължение на доста години турският президент Ердоган се пробва да ограничи Централната банка, като назначава лоялни към него чиновници и банкери на поста началник на Централната банка на Република Турция.
Откакто Ердоган пое президентството на страната през 2014 година, той към този момент смени четирима ръководители на Централната банка от февруари тази година, той към този момент назначи петия човек на поста началник на Централната банка. Но този способ на надзор върху Централната банка се оказва не изключително ефикасен. Писал съм за това повече от един път.
В началото на предишното десетилетие унгарският министър председател Виктор Орбан се опита да сложи Централната банка на страната под държавен надзор.
Това обаче провокира доста остра реакция от Брюксел (ръководството на Европейския съюз) и унгарският министър председател трябваше да отстъпи. Можете да прочетете повече за това в моята публикация „ Виктор Орбан още веднъж влезе в борба с Унгарската централна банка “.
В Съюз на съветските социалистически републики и други социалистически страни централните банки нямаха статут на „ самостоятелни ” от страната институции. Те бяха в изпълнителната власт и бяха подчинени на държавните управления. Ръководителите на централните банки бяха членове на Министерския съвет.
Този статут на централните банки беше ясно деклариран в конституциите и законите. В Съветския съюз Държавната банка на Съюз на съветските социалистически републики беше отстранена от послушание на Съвета на министрите на Съюз на съветските социалистически републики едвам в края на 1990 година (една година преди разпадането на Съветския съюз).
От 157-те централни банки в света през днешния ден има единствено три централни банки, които без никакви запаси и искания са органично включени в системата на обществената администрация, т.е. те са част от изпълнителната власт и са подчинени на държавното управление.
Всички те се намират в Азия, източно от Руската федерация. Това са централните банки на Китайската национална република, Социалистическа република Виетнам и Корейската народнодемократична република (Северна Корея).
Законът на КНР „ За Народната банка на Китай “ (приет на третата сесия на 8-мия Общокитайски национален конгрес на 18 март 1995 г.) открива, че ПБК е подчинена на Държавния съвет (най-висшият държавен изпълнителен орган на КНР).
Във Виетнам сходен статут на централната банка се дефинира от Закона за държавната банка на Виетнам от 2010 година Що се отнася до централната банка на Северна Корея, ние знаем малко за нея заради огромната непосредственост на КНДР от света.
Но няколко източника към момента удостоверяват, че Централната банка е част от изпълнителната власт. Статията в Уикипедия „ Централната банка на Корейската народнодемократична република “ отбелязва: „ Банката се регистрира пред кабинета на Северна Корея. “
А в публикацията „ Кабинет на министрите на Северна Корея “ в листата на членовете на държавното управление виждаме президента на Централната банка Баек Мин Гуан.
Тясно комерсиално, икономическо и финансово съдействие към този момент е в ход или е планувано и с трите азиатски страни, упоменати нагоре. Все още знаем доста малко за севернокорейската стопанска система. Знаем единствено, че съумя да оцелее макар най-тежките интернационалните наказания.
Но за стопанските системи на Китай и Виетнам е добре известно, че се развиват доста динамично. Техният стопански напредък е доста по-висок от междинния за света. Съответно тяхната позиция в международната стопанска система нараства от година на година. Причините за това са няколко.
И една от тях съгласно мен е, че централните банки на тези страни са органично включени в системата на обществената администрация. Считам, че съдействието на Русия с Китай, Виетнам и КНДР, наред с други неща, би трябвало да включва проучване на опита на нашите азиатски сътрудници във връзка с активността на техните централни банки.
Превод: СМ
Източник: Катехон
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед3747Н.Пр. доктор Желко Йович: Стратегическа цел на Сърбия е участието в Европейски Съюз, само че до тогава за какво да не може да партнираме с БРИКСАлтернативен Поглед3674Н. Пр. доктор Желко Йович: Нито една страна на Балканите не може да напредва, в случай че няма политическа и икономическа стабилностАлтернативен Поглед20224Проф. Боян Дуранкев: Китай се трансформира в научна суперсилаАлтернативен Поглед21336Проф. Янко Янев: Скептичен съм, че ще успеем да запазим енергийния бранш солиденАлтернативен Поглед28358Проф. Боян Дуранкев: Доволството и краят на историята са пристигнали в ЕСАлтернативен Поглед209704Валентин Вацев: Боговете на войната се разсънват и стартират да я водят без да се интересуват от човешката воляАлтернативен Поглед107347Ще има ли българи, които ще платят за унижението на България в Народния спектакъл!?Алтернативен Поглед97494Проф. Иво Христов: За последните 120 години нито един прелом в България не е дело на вътрешен фактор
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ