Автор: Стефан Антонов за ГласовеПреди няколко месеца написах коментар, че

Автор: Стефан Антонов за " Гласове "

Преди няколко месеца написах коментар, че университетските битки в Стопанска академия „ Д. А. Ценов “ в град Свищов още веднъж добиват уродливите битки за власт преди отстраняването на прословутия Величко Адамов и в безвремието след него. Припомних, че за разлика от преди 10-15 години, през днешния ден висшето учебно заведение се бори за оцеляване поради неналичието на интерес от студентите и ако нещата не тръгнат към нормализация, скоро учебното заведение неудържимо ще потегли към бездната.

Е, стигна се до такава степен ректорът да уволни стожера на Катедра „ Финанси “ Андрей Захариев. 

Уволнен е дисциплинарно, поради изявление, което дава през лятото, за да алармира за неприятните практики. Мотивите за уволнението са, че уронва престижа на висшето учебно заведение, само че изнесената информация или не е вярна, или са прилагани внушения. 

Контекст

Да се преследват преподаватели по финанси в катедра „ Физическо образование и спорт “ си е чиста форма на разпра. Това беше от лятото. Имаше и санкции за някои от тях. Да се изгони Андрей Захариев е проекция на същия блян висшето учебно заведение да се овладее. Разликата е, че допреди 10 години имаше университетски „ донове “, които съхраняваха наследеното и надграждаха върху него. Оттогава насам има крах, а академичното управление е със съмнителна подготвеност. 

Миналата година и дребното искащи да следват постоянно бяха прогонени, когато се оказа, че токът в общежитията е на бизнес цена, сметките за една стаичка – трицифрени. Напускането по средата на семестъра обезлюди общежитията като че ли е почивка. 

Кой е Андрей Захариев?

Той е индивидът, който изпъкваше в Катедра „ Финанси “ поради забавните способи на преподаване. Заради обвързването им с действителността, за която се оповестява от тв приемниците. Организира способ за преструване на борсова търговия с скъпи бумаги и деривати в часовете за извършения. Пионер в организирането на отдалеченото образование. Един от дребното, които ни учеха по какъв начин теорията се ползва на процедура с потреблението на разнообразни софтуерни артикули. Имаше политически упоритости, беше в общинския съвет. Организира общинска облигационна емисия за възобновяване на ВиК още преди да влезем в Европейския съюз. 

Опитва да уголемява, правилно през личността си, само че въпреки всичко уголемява известността на Стопанската академия. Висок над метър и деведесет, с присъщи за такива персони его и егоизъм, само че и с подготвеност да поема огромен размер от работа. 

Ако е спор на ползи, да призная, беше теоретичен началник на дипломната ми работа. Да си кажа, това е единственото му качество, в което същински ме е ядосвал. Но каквито и дефекти да има, това е човек, за който всички, минали през катедрата в последните 25 години, си спомнят.

Всички известни лица, които получиха докторски степени в Свищов през последното десетилетие, стигнаха до Свищов точно с помощта на напъните на Захариев и хората до него. Ако те през днешния ден са посланици на Стопанската академия, то е поради него и хората в екипа му. Без престижи и без разпознаваеми лица, катедрата, а и висшето учебно заведение като цяло, губят още един прийом за продобиване на доверие и привличане на студенти. Андрей Захариев не е незаместим и без него слънцето отново ще изгрее. Но той изпълняваше ролята на „ хижаря “, който се грижи постоянно да има огън, към който пристигналите да се сгреят.

Преди 15 години бях от студентите, които опитваха да привлекат обществено внимание за проблемите във висшето учебно заведение. Това лято пробвах да припомня на академичното управление, че то е там не за себе си, а в името на учебното заведение. Да го остави в по-добро положение, в сравнение с това, в което го е наследил до последното общо заседание е задача на всеки ректор и неговия екип. Ние, възпитаниците, като се изключи че ни е неприятно за протичащото се, държим учебното заведение да има престиж, с цел да не се постанова да споделяме „ приключих в Свищов, преди да стане покруса “.  

След като написах последната публикация за свищовския университет, разясних проблема с един министър, също ученик на Стопанската академия. Той ми сподели, че от дълго време е обърнал внимание на академичното управление, че методът, по който работят не е верен. Те обаче не трансформирали нищо, а не са и длъжни. Има академична автономност. Но при цялата автономност, все се опира до помощ от страната. „ Аз моето си го взех “, сподели ми той. „ Максимумът, който можех да направя при такива условия, беше да спомагам пътят към Свищов след отбивката при Българене да се ремонтира. Оттам нататък да се оправят “. 

Може би е добре да се гласоподава ексклузивен мандат на настоящия ректор и академичното управление до края на десетилетието. Явно не обичат съпротива, а властта им се услажда. Но в случай че до 2030 Стопанската академия завърши, най-малко ще се знае кой е дължал цялостната, когато това се случва.