Църквата почита на 12 декември св. Спиридон, еп. Тримитунтски, чудотворец
В царуването на император Константин Спиридон бил подложен свещеник в гр. Тримитунт
Св. Спиридон бил един от великите светители и чудотворци на IV век. Той се родил на остров Кипър от елементарни родители и самичък, както оповестява неговият житиеписец, бил постоянно елементарен по манталитет, преклонен по сърце и мил по живот. От детинство бил пастир. Като станал пълновръстен, той се оженил, само че скоро овдовял и почнал да използва целия си парцел за помагане на ближните, които обичал откровено, както заповядал Господ: хранел небогати и сираци, приемал задушевно странници. Господ му помагал в неговите положителни каузи, като му дарувал мощ по превъзходен метод да изцерява болните.
В царуването на император Константин Спиридон бил подложен свещеник в гр. Тримитунт, на остров Кипър. Скоро Спиридон се популяризирал с чудотворната си заложба. Постоянно при него идвали заболели за помощ и изцерение. Той знаел, че земната популярност е оскъдна. Да угоди на Бога било постоянно негова единствена грижа. И в епископския си ранг той запазил своите елементарни традиции.
Просветен от Св. Дух, Спиридон узнавал тайните намерения и провинения на хората. Такава проницателност му пособия да поучава посредством усеща на обич и състрадание към ближните.
Св. Спиридон взел присъединяване в Първия Вселенски събор (325 г.), призован в Никея за наказание лъжливото обучение на Арий. Някои епископи, знаейки, че Спиридон не е изучавал науки, се стараели да го отклоняват от прения с последователите на Арий, тъй като се бояли, че няма да съумее да отбрани и изясни същинското обучение. Но Спиридон имал това, което не може да даде земната мъдрост: твърда и жива религия. В него работил Св. Дух, Който учи на всяка истина и по тази причина неговите елементарни думи мощно работили на Ариевите последователи. Те разбрали истината и се отричали от заблужденията си. В думите на Спиридон те чувствали непреодолима мощ, с която не могли да се борят.
Св. Спиридон направлявал царя да бъде добър и доброжелателен към поданиците си
Веднъж император Констанций, наследник на Константин Велики, бидейки болен, видял насън, че Спиридон може да го изцери. Той го повикал и фактически Господ излекувал царя посредством молитвите на светия свещеник. Констанций изискал богато да го награди и му предложил доста пари, само че светителят се отказал от даровете. Ала царят упорствал и тогава Спиридон, като взел от него парите, незабавно ги раздал на бедните. Той доста приказвал на царя за неговите отговорности, убеждавал го да помни благостта и милостта Божия, да бъде добър и доброжелателен към поданиците си, да вниква в техните потребности и да извършва справедливите им просби.
Прославен посредством доста чудеса, които били знакове на проявената към него Божия благосклонност, св. Спиридон стар. Веднъж като жънел своята равнища, почувствал се недобре и споделил на жътварите, че му е пристигнало времето да замине при Господа. След няколко дни, като дал препоръки на окръжаващите го да обичат Бога и близък, той предал Богу чистата си душа към 350 година Погребали го в Тримитунт. На гроба му, към който вярващите пристъпвали с страхопочитание, се правили доста чудеса. Светите му мощи били пренесени в Цариград към средата на VII век, а към времето на турското завладяване на Цариград те били пренесени в Керкира (остров Корфу), където са непокътнати и до момента в нетление.
Св. Спиридон бил един от великите светители и чудотворци на IV век. Той се родил на остров Кипър от елементарни родители и самичък, както оповестява неговият житиеписец, бил постоянно елементарен по манталитет, преклонен по сърце и мил по живот. От детинство бил пастир. Като станал пълновръстен, той се оженил, само че скоро овдовял и почнал да използва целия си парцел за помагане на ближните, които обичал откровено, както заповядал Господ: хранел небогати и сираци, приемал задушевно странници. Господ му помагал в неговите положителни каузи, като му дарувал мощ по превъзходен метод да изцерява болните.
В царуването на император Константин Спиридон бил подложен свещеник в гр. Тримитунт, на остров Кипър. Скоро Спиридон се популяризирал с чудотворната си заложба. Постоянно при него идвали заболели за помощ и изцерение. Той знаел, че земната популярност е оскъдна. Да угоди на Бога било постоянно негова единствена грижа. И в епископския си ранг той запазил своите елементарни традиции.
Просветен от Св. Дух, Спиридон узнавал тайните намерения и провинения на хората. Такава проницателност му пособия да поучава посредством усеща на обич и състрадание към ближните.
Св. Спиридон взел присъединяване в Първия Вселенски събор (325 г.), призован в Никея за наказание лъжливото обучение на Арий. Някои епископи, знаейки, че Спиридон не е изучавал науки, се стараели да го отклоняват от прения с последователите на Арий, тъй като се бояли, че няма да съумее да отбрани и изясни същинското обучение. Но Спиридон имал това, което не може да даде земната мъдрост: твърда и жива религия. В него работил Св. Дух, Който учи на всяка истина и по тази причина неговите елементарни думи мощно работили на Ариевите последователи. Те разбрали истината и се отричали от заблужденията си. В думите на Спиридон те чувствали непреодолима мощ, с която не могли да се борят.
Св. Спиридон направлявал царя да бъде добър и доброжелателен към поданиците си
Веднъж император Констанций, наследник на Константин Велики, бидейки болен, видял насън, че Спиридон може да го изцери. Той го повикал и фактически Господ излекувал царя посредством молитвите на светия свещеник. Констанций изискал богато да го награди и му предложил доста пари, само че светителят се отказал от даровете. Ала царят упорствал и тогава Спиридон, като взел от него парите, незабавно ги раздал на бедните. Той доста приказвал на царя за неговите отговорности, убеждавал го да помни благостта и милостта Божия, да бъде добър и доброжелателен към поданиците си, да вниква в техните потребности и да извършва справедливите им просби.
Прославен посредством доста чудеса, които били знакове на проявената към него Божия благосклонност, св. Спиридон стар. Веднъж като жънел своята равнища, почувствал се недобре и споделил на жътварите, че му е пристигнало времето да замине при Господа. След няколко дни, като дал препоръки на окръжаващите го да обичат Бога и близък, той предал Богу чистата си душа към 350 година Погребали го в Тримитунт. На гроба му, към който вярващите пристъпвали с страхопочитание, се правили доста чудеса. Светите му мощи били пренесени в Цариград към средата на VII век, а към времето на турското завладяване на Цариград те били пренесени в Керкира (остров Корфу), където са непокътнати и до момента в нетление.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ