Св. мъченица Агатия изтърпяла нечовешки мъчения, но не предала вярата

Св. мъченица Агатия изтърпяла безчовечен мъчения, само че не предала вярата си

При римския император Декий (249-251) имало грубо гонение срещу християните. Във всички области на империята било заповядано да ги предават на мъчения и гибел.
По това време в гр. Палермо, Сицилия, живеела млада госпожица на име Агатия (Добра). Тя била християнка и се славела със своята хубост, добродетел и благороден жанр. Родителите й оставили огромно благосъстояние, само че тя малко ценяла земните богатства, обичала Бога повече от всичко на света и по тази причина, когато до Сицилия стигнала новина за гонението срещу християните, тя почнала да се готви за страдалчество.
Действително, шефът на страната Квинтиан не просрочен да прати бойци за Агатия. Девойката, като чула за тяхното идване, влезнала в стаята си, помолила се Богу и по-късно умерено и самоуверено отишла с бойците в град Катания. Управителят я настанил у една богата жена-езичница Афродисия, която дружно със своите пет дъщери водела живот луксозен и грешен. Той поръчал на тая жена да използва всички усилия, с цел да отвлече Агатия от нейната религия. Но нейните старания останали напразни.
Управителят видял, че увещанията няма да подействат, и повикал Агатия на съд. Там тя доказвала лъжливостта на езическите богове. Той заповядал да я изтезават, само че волята й била непоклатима. Накрая той заповядал да я привържат към дирек и да я бият. След това я отвели в тюрма.
През нощта Господ й пратил чудна помощ. Явил й се св. деятел Петър, който с името Господне излекувал раните й. Цяла нощ невероятна светлина озарявала тъмницата. Стражарите, уплашени от това чудно привидение, се разбягали, като оставили отворени тъмничните порти. Но Агатия не желала да се възползва от това, с цел да не се лиши от страдалчески венец и да не навреди на стражата. С вдигнати молитвено ръце тя шепнела: " Благодаря Ти, Господи, че ме удостои да пострадвам за Твоето свято име и, като лиши от мене любовта към краткотрайния живот, даде ми мощ и самообладание. А в този момент, апелирам Те, повикай ме при Себе Си! " С тези думи мъченицата предала Богу душата си. Катанските християни погребали тялото й.

След гибелта й християните построили църквица над нейната гробница

Малко време след това Квинтиан се отправил за Палермо, с цел да присвои парцела на светата мъченица. При прекосяване на една река конете му се подплашили и го хвърлили в реката, където се удавил. Приемникът му разбрал по какъв начин Бог санкционирал жестокия изтезател и не посмял да тревожи сродниците на света Агатия за нейното завещание.
Между това славата за подвига на света Агатия се разнесла по цялата страна. Няколко време след нейната гибел християните построили църквица над нейната гробница. Простата дреха, която тя нормално носела, била сложена на гроба й за спомен на нейното примирение.
Жителите на Катания благоговейно тачат нейната памет. Недалеч от града се намира вулканът Етна, който понякога бълва огън и гореща лава. Веднъж, когато ужасно изригване застрашавало града с крах, те взели дрехата на света Агатия и я държали против огъня. Бедата предходна и катанските поданици благодарили на светата мъченица за нейното покровителство. Това било в годишнината на нейната гибел.