В този текст ще ви срещнем с личности, които нямат

В този текст ще ви срещнем с персони, които нямат нищо общо с филмовата промишленост, само че все пак вземат решение да я покорят. Някои от тях – водени от его, други – от потребност, а трети просто следват манията си. Резултатите варират от паметни провали до изненадващи триумфи.

Стивън Кинг: Майстор на ужаса, призрачен режисьор

Никой не оспорва въздействието на Стивън Кинг върху киното – романите му са източник на някои от най-хубавите филми на ужасите. Но когато самичък взема решение да режисира, нещата потеглят злокобно... в неприятния смисъл.
През 1986 година Кинг снима Максимално ускоряване, основан на личния му роман „ Камиони “. Филмът споделя по какъв начин машините оживяват и потеглят против хората – концепция със зъби, само че осъществяване без ръце. Сценарият куца, монтажът страда, а самият Кинг признава, че е бил под влияние на опиати през съвсем целия развой. Финалният резултат? Пълен провал.

Бери Горди-младши: От Мотаун до... махагонена неразбория

Създателят на Мотаун и индивидът зад триумфа на Джаксън 5 и Диана Рос – Бери Горди – взема решение през 1975 година да влезе в ролята на режисьор. Филмът е Mahogany, с Рос в основната роля. Когато първичният режисьор напуща плана, Горди поема нещата в свои ръце. Без опит, без визия, само че с голямо самочувствие.

Резултатът? Махогани е неодобрен грубо, а Горди в никакъв случай повече не протяга ръка към камерата. Понякога любовта – и към музата, и към киното – просто не стига.

Боб Дилън: Гений на думите, загубен в фрагмента

Реналдо и Клара е филмът, с който Боб Дилън взема решение да си поиграе на режисьор. Проектът комбинира концертни фрагменти, поетични сценки и философска мъгла, от която даже Гинсбърг не може да се измъкне.
Дилън, дружно със брачната половинка си и куп другари музиканти, пробва да сътвори нещо сред арт и безпорядък. Филмът е придирчив, комплициран и бързо свален от екран поради ужасяващи мнения. Публиката споделя: „ Какво гледахме? “ А Дилън по този начин и не дава отговор.

Шейн Карът: Умен, без обучение – и това си проличава

Шейн Карът е всичко, което горните не са. Без кинообразование, само че с гений, математикът основава Primer (2004) – инди шедьовър за пътешестване във времето. С бюджет от 7000 $ и нула звезди, филмът става паметен поради комплицирания си сюжет и реалистичния теоретичен език.

Карът е доказателство, че от време на време непрофесионализмът може да роди нещо гениално. Въпросът е да имаш какво да кажеш – и да знаеш по какъв начин.

Майкъл Флатли: От Ривърданс до режисьорска всеотдайност

Майкъл Флатли – легенда в ирландския танц – взема решение, че светът има потребност от него и като... разузнавач. Blackbird (2021) е неговият режисьорски дебют, в който играе основната роля на пенсиониран сътрудник, заставен да се върне в деяние.

Флатли е, несъмнено, неудържим за дамите, несломим против злодеите и нетърпим за феновете. Blackbird е разгласен за един от най-лошите филми в историята – цялостен с клишета, самовлюбеност и фрапираща липса на усет.

Финални надписи

Киното е изкуство, само че и поле за опити – от време на време вдъхновяващи, различен път трагикомични. Един добър филм не постоянно идва от дипломи и курсове. Понякога идва от смелостта (или наивността) да се опиташ.
И въпреки всичко – както демонстрира този лист – в случай че ще казваш „ деяние “, добре е да си наясно какво следва по-късно.