В този съботен следобед Лестър вкара 4 изключителни гола, които ...

В този съботен следобед Лестър вкара 4 изключителни гола, които

Ман Юнайтед не може да продължава така

В този съботен следобяд Лестър вкара 4 изключителни гола, които допускат, че казусите с травми може да са зад тила на лисиците и сезонът им най-след това може да стартира.

И до момента в който за домакините от „ Кинг Пауър “ това бе трогателен дуел, то за Манчестър Юнайтед и Оле Гунар Солскяер беше още един тъмен ден. Колко дълго може това да продължи? Колко време ще е нужно да забравим носталгията и да признаем посредствеността? Колко дълго ще се разрешава да се повтарят същите казуси?

Когато нещата се развиват зле за неговия тим, Солскяер има навика да гледа тъжно от ръба на техническата си област като викингски старейшина, който се чуди наистина ли флотът му в миналото ще се върне от непознатото море. Изморените му сиво-сини очи може би виждат през бурята, само че вълните безмилостно се удрят против брега, а познатите казуси още повече подкопават доверието към него.

свързани публикации

Както Пол Погба призна след загубата с 2:4, нито един от тези казуси не е решен. Привличането на Кристиано Роналдо и апелът към мемоари от финалната златна епоха на клуба не помогнаха. През второто полувреме на „ Кинг Пауър “ португалецът мина от неспокойствие към невярване. При финалния съдийски сигнал той стоеше самичък в половината на Лестър, както и през по-огромната част от срещата, и гледаше гневно в земята. Роналдо се здрависа с Каспер Шмайхел, а в следствие поздрави почитателите на Юнайтед с отчайваща вежливост.

Халфовата линия, както постоянно, беше главният източник на безпокойствие. Този път не играха Фред и Мактомини, а Неманя Матич с Погба, чийто единствен действителен принос отвън мненията му след мача бяха няколко нарушавания, с които си заслужи жълт картон.

Но това е единствено част от казуса. Няма възприятие за организация или координация. И това важи както за атакуващата фаза на Юнайтед, по този начин и в отбрана. Единственият проект наподобява е да се чака някой от многото блестящи играчи да избухне с самостоятелно отиграване.

Мейсън Грийнууд стори тъкмо това, с цел да даде преднина на Юнайтед. А в следствие Маркъс Рашфорд направи същото, с цел да изравни за 2:2. В огромна част от срещата макар че алените дяволи бяха надигравани в средата на терена от Лестър макар отсъствието на Вилфред Ндиди.

Може би най-притеснителното е, че Юнайтед стартира да получава попадения от контри и мъртви топки. Головете на Сьойюнджю и Дака бяха под №3 и №4, позволени от алените дяволи от статични положения през сезона. И почтено казано, те можеше да са доста повече.

Резултатът щеше да бъде доста по-лош, само че Давид де Хеа се отличи с няколко чудесни спасявания. Варди и Ихеаначо създаваха непрекъснати казуси на Магуайър и Линдельоф, а Брендън Роджърс сложи Мадисън в зоната, където Юнайтед е най-слаб. Крилата Кастан и Рикардо Перейра се радваха на удивително пространство, а също така сполучливо кастрираха Люк Шоу като атакуваща мощ.

В нито един миг 20-кратните шампиони на Англия не реагираха. Тактическата схватка един път загубена, остана загубена. Серията от 29 следващи гостувания без проваляне завърши. Юнайтед е изгубил 10 точки и има 2 победи в финалните си 7 мача във всички турнири. А и двете бяха реализирани с късни попадения.

Истината е, че носталгията не може да избавя Солскяер вечно. В един миг провалите би трябвало да затрупат положителната воля и хубавите мемоари, тъй като Юнайтед не може да не престава по този метод.

Джонатан УИЛСЪН, Guardian, превод "Тема:Спорт "

Източник: gol.bg