В България е първият тъмен ресторант на Балканите
В този ресторант в София тъмнината не е спънка, а част от прекарването. Гостите вечерят в цялостен мрак, водени от хора, за които това не е предизвикателство, а всекидневие. Моделът на Тенебрис съчетава две на пръв взор несъвместими неща – гурме кухня и обществена задача. Срещаме се с шефа на ресторанта Симеон Петров, с цел да разберем повече за концепцията и неговата задача.
" Тенебрис “ е първият мрачен ресторант на Балканите. Идеята за " мрачен “ ресторант идва още от 90-те години, когато френски началник готвач взема решение да " отнеме “ зрението на гостите си, с цел да им разреши да усетят храната по нов метод – посредством мирис, текстура и досег. В софийската версия обаче тази идея е не просто кулинарен опит, а обществена идея.
" Най-трудната част първоначално беше да намерим нашите сътрудници – незрящите домакини “, споделя Симеон пред businessnovinite. " Не можеш просто да пуснеш публикация в уебсайт за работа. Срещахме се с организации, с представители на Съюза на слепите, и последователно създадохме екип, който през днешния ден е като семейство. “
В ресторанта ви посрещат екип от незрящи домакини, които ви вкарват в техния свят на сетива.
Незрящите не са " чиновници “ или " сервитьори “, те са домакини, които водят гостите през прекарването в цялостна мрачевина. Те не просто носят храната, а се грижат за комфорта и увереността на посетителите, които за първи път се оказват в свят без зрение.
" Навън ние водим незрящ човек за ръка, само че тук функциите се обръщат – те са тези, които ви водят. И се оправят ослепително “, споделя Симеон.
Инициативата, за която споделя Симеон звучи още по-смислено на фона на статистиката.
Според данни на Съюза на слепите в България, представени от Българския център за нестопанско право, у нас има над 5000 незрящи в трудоспособна възраст. От тях обаче едвам към 550 души имат работа – едвам 11% трудова претовареност.
Останалите 88% остават отвън пазара на труда – постоянно не поради липса на предпочитание, а поради недостъпна среда, стандарти и лимитирани благоприятни условия за реализация.
Тази картина не е единствено българска. По данни от Европейската организация на незрящите, безработицата измежду хората със зрителни увреждания на континента надвишава 75%, като дамите са изключително уязвими – както към слепота, по този начин и към дълготрайна безработица.
Каузата преди бизнеса
" Ние не сме просто ресторант – ние сме общественост “, споделя Симеон. " За седем години не сме се разделили с нито един от нашите домакини. Това приказва единствено по себе си. За нас това не е просто работа, а задача. “
Той признава, че бизнесът не е от най-печелившите в обичайния смисъл. " Тъй като потенциалът е дребен и работим с висококачествени артикули, рентабилността не е водеща. Но идеята – тя е преди всичко. “
Модел, който дава образец
В свят, в който ESG към този момент не е просто фешън дума, а аршин за резистентност и морал в бизнеса, този ресторант в София демонстрира по какъв начин обществената ангажираност може да бъде интегрирана в работещ модел.
" На всеки човек би трябвало да се даде късмет – без значение какви физически ограничавания има “, споделя Симеон. " Вярвам, че във всяко човешко създание има капацитет. Въпросът е да му позволим да го покаже. “
И в тъмното, и в светлината, Тенебрис потвърждава, че същинското предприемачество стартира там, където някой реши да види опция, даже когато другите виждат единствено мрак.
" Тенебрис “ е първият мрачен ресторант на Балканите. Идеята за " мрачен “ ресторант идва още от 90-те години, когато френски началник готвач взема решение да " отнеме “ зрението на гостите си, с цел да им разреши да усетят храната по нов метод – посредством мирис, текстура и досег. В софийската версия обаче тази идея е не просто кулинарен опит, а обществена идея.
" Най-трудната част първоначално беше да намерим нашите сътрудници – незрящите домакини “, споделя Симеон пред businessnovinite. " Не можеш просто да пуснеш публикация в уебсайт за работа. Срещахме се с организации, с представители на Съюза на слепите, и последователно създадохме екип, който през днешния ден е като семейство. “
В ресторанта ви посрещат екип от незрящи домакини, които ви вкарват в техния свят на сетива.
Незрящите не са " чиновници “ или " сервитьори “, те са домакини, които водят гостите през прекарването в цялостна мрачевина. Те не просто носят храната, а се грижат за комфорта и увереността на посетителите, които за първи път се оказват в свят без зрение.
" Навън ние водим незрящ човек за ръка, само че тук функциите се обръщат – те са тези, които ви водят. И се оправят ослепително “, споделя Симеон.
Инициативата, за която споделя Симеон звучи още по-смислено на фона на статистиката.
Според данни на Съюза на слепите в България, представени от Българския център за нестопанско право, у нас има над 5000 незрящи в трудоспособна възраст. От тях обаче едвам към 550 души имат работа – едвам 11% трудова претовареност.
Останалите 88% остават отвън пазара на труда – постоянно не поради липса на предпочитание, а поради недостъпна среда, стандарти и лимитирани благоприятни условия за реализация.
Тази картина не е единствено българска. По данни от Европейската организация на незрящите, безработицата измежду хората със зрителни увреждания на континента надвишава 75%, като дамите са изключително уязвими – както към слепота, по този начин и към дълготрайна безработица.
Каузата преди бизнеса
" Ние не сме просто ресторант – ние сме общественост “, споделя Симеон. " За седем години не сме се разделили с нито един от нашите домакини. Това приказва единствено по себе си. За нас това не е просто работа, а задача. “
Той признава, че бизнесът не е от най-печелившите в обичайния смисъл. " Тъй като потенциалът е дребен и работим с висококачествени артикули, рентабилността не е водеща. Но идеята – тя е преди всичко. “
Модел, който дава образец
В свят, в който ESG към този момент не е просто фешън дума, а аршин за резистентност и морал в бизнеса, този ресторант в София демонстрира по какъв начин обществената ангажираност може да бъде интегрирана в работещ модел.
" На всеки човек би трябвало да се даде късмет – без значение какви физически ограничавания има “, споделя Симеон. " Вярвам, че във всяко човешко създание има капацитет. Въпросът е да му позволим да го покаже. “
И в тъмното, и в светлината, Тенебрис потвърждава, че същинското предприемачество стартира там, където някой реши да види опция, даже когато другите виждат единствено мрак.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ