В този мрачен час изгрява фигурата на Антим. Роден и

В този тъмен час изгрява фигурата на Антим. Роден и израснал в Никомидия, той носи със себе си естетика и примирение, само че и безстрашна увереност. Общността го издига до свещеник, а той поема паството си в най-бурното време. Преследван, той се укрива в село Семана, откъдето продължава да написа писма, цялостни с разтуха и вяра, даже до тези, които чакат мъченията в тъмниците.

 

Едно от тези писма става неговото изменничество – доближава до император Максимиан. Войници потеглят да търсят „ християнския преподавател “. Срещат самия Антим. Той не се укрива, не отхвърля вярата си. Плаща с главата си, само че оставя историята на човек, чиято мощ не е в оръжие, а в словото и вярата.

 

Днес Православната черква го уважава като свещеномъченик. А българите с имената Антим, Захари, Захария, Захарина, Зара и Елисавета честват своя ден – с увещание, че вярата оцелява даже в най-жестокия огън.