В този ден вали и е мрачно и има задръствания.

В този ден вали и е тъмно и има тапи. С Камен Воденичаров открадваме два уютни часа за „ Вечеря на свещи “ – бохемски, безгрижно и леко безсрамно на фона на всеобщата блъсканица и тежкия работен график.Поводът да се срещнем е завръщането му на екран в Българска национална телевизия в занимателното куиз шоу „ Последният печели “. От години по Обществената телевизия гледаме и късите епизоди на забавната поредност „ 5 минути София “, артикул на компанията му „ Камен Во студио “. Тази година той дебютира и като режисьор на нов за него формат – мюзикъла „ Здравей! Как си, приятелю? “ в Музикалния спектакъл. Екранът обича Камен Воденичаров. Той има интелигентно, харизматично и тънко наличие. Българска национална телевизия е малкия екран, в която освен стартира кариерата му, а и дружно с сътрудниците му от „ Ку-ку “ оповестиха началото на новите медии.„ Да – съгласява се той, – доста се забавлявахме в Българска национална телевизия. Там сме построили кариерите си. Там направихме хиляди дивотии. Но както ненапразно споделя Любен Дилов-син, тези времена приличаха на прясно навалял сняг, върху който накъдето и да тръгнеш, оставяш следи. “

Защо одобри предлагането да водиш „ Последният печели “? Получих го от продуцентите на предаването и незабавно се обадих на Орлин (Горанов), който го водеше, с цел да схвана детайлности и какво се случва. Той доста ме насърчи да се включа. Известно време се колебаех. Тогава и сътрудниците от Българска национална телевизия настояха. И ми се видя доста носталгично и прелестно да имам опцията да се върна още веднъж в Българската национална телевизия. Там сме имали шанса да създадем доста неща за първи път. Работата ни беше артикул на личните ни гении и благоприятни условия, само че и времето, и средата, в която живееш и правиш каквото и да било, също са извънредно значими. Може би имахме шанс в това отношение. Сега на нашите млади сътрудници им е по-трудно, тъй като даже да имат доста готини хрумвания, някак си всичко към този момент е подредено и „ пакетирано “. Не можеш да „ ритнеш вратата “ и да влезеш, както, нагледно казано, направихме ние. Дали са ти забавни куиз форматите? Да, харесва ми да се топвам във всички тези сфери на познанието. Научавам и нови неща. Готвя се за всяко предаване. Чета написаното от сценаристите и спомагателна информация за неща, които не знам. Живеем във време, в което човек има голяма опция да се осведоми. В спектакъла „ Здравей! Как си, приятелю? “ в Музикалния спектакъл имаме двама персонажи, чиито функции се извършват от младежи. Когато им дадохме актьорски задания, сега, в който ги попитахме нещо, незабавно влязоха в телефоните си да го ревизират. Даваш си сметка, че младото потомство може да не е толкоз енциклопедично, колкото моето, само че са хора, които доста бързо се ориентират от кое място да получат информация и по какъв начин да я употребяват ловко. Ако участваш в куиз шоу като „ Последният печели “, кои тематики би избрал? Музика, история и география. Много се интересувам от история, изключително от българската. В едно от последните излъчвания, които снимахме, се падна въпросът по кое време е извършен Априлският пленум на Българската комунистическа партия. Оказа, се че никой от тримата участници – на междинна възраст и млади, не съумя да отговори. Толкова се зарадвах. Колегите са снимали по какъв начин мятам картончетата и споделям: „ Слава Богу! Най-накрая! “. Беше доста хубаво никой да не отговори на този отблъскващ въпрос, който е загнезден в нашите мозъци. Главите на моето потомство са цялостни с извънредно непотребни неща. И в случай че се разяснява, че през днешния ден някой пренаписвал историята, това не е по този начин. Ние – имам поради моето потомство, учехме пренаписана история. Да, плод на агитация. Толкова велики борби, персони и събития бяха заметени под килима и изрязани, тъй като били срещу Русия и Съветския съюз. Генерал Колев или връщането на Южна Добруджа, или историята за летеца, който е отбранявал София – Списаревски, или каквото и да било, обвързвано с македонското революционно придвижване, или абдикацията на Батенберг под натиска на съветския император. И това е ужасяващо!Много се интересувам от история и около това, което вършим с екипа за „ Пет минути София “ – късите ни филмчета, които се излъчват и по Българска национална телевизия. Има ги и в YouTube. За тях събираме информация от доста разнообразни източници – в архивите и в Българска национална филмотека, и откриваме доста неща. Срещаме се и с готини, възрожденски настроени хора, които ни дават информация.