Как старият Дубай се охлажда без климатик и вдъхновява съвременна...
В тесните улички на Ал Фахиди, със здания с високи стени и вътрешни сенчести дворове, въздухът е осезаемо по-хладен. Причината – композиция от архитектурни решения, които употребяват силата на природата. На покривите се извисяват обичайни вятърни кули, наречени баржили. Те улавят по-хладния въздух от височина и го насочват надолу в пространствата, до момента в който горещият въздух излиза на открито. Така се основава естествена вентилация, която може да смъкна температурата вътре с до 10 градуса, написа BBC.
Вътрешните дворове на къщите също играят значима роля. През нощта те събират студен въздух, който след това навлиза в жилищните пространства. Стените на къщите са светли – с цел да отразяват слънчевите лъчи, а прозорците са покрити с дървени решетки (машрабии), които обезпечават сянка, само че разрешават циркулация на въздуха.
Архитектите от предишното са проектирали домовете по този начин, че да обезпечават освен хладина, само че и усамотение, отбрана от прахуляк и пясък, както и чувство за успокоение – все основни детайли в културната традиция на емирствата.
Днес, когато климатичната рецесия изисква нови (или добре забравени стари) решения, архитектите се обръщат точно към такива пасивни способи. В Масдар – резистентен град покрай Абу Даби – към този момент са приложени обичайни техники: тесни улички, компактно ситуирани здания и вятърни кули. Резултатът: до 10°C по-ниска температура по отношение на околната среда и 40% по-ниска консумация на сила.
Модерни здания в Дубай – като комплекса Мадинат Джумейра, джамията Халифа ал Туджер и даже музеят „ Лувър Абу Даби “ – включват детайли от старите способи: баржили и вътрешни дворове. А новаторски здания в Лондон, Съединени американски щати и даже Япония също ползват сходни техники, приспособени към локалния климат.
Традиционната архитектура на Дубай демонстрира, че е допустимо да се живее удобно в рискова горещина – без климатик, без големи сметки за ток и без щета за околната среда. Нужно е единствено да се обърнем към мъдростта на предишното.
Вътрешните дворове на къщите също играят значима роля. През нощта те събират студен въздух, който след това навлиза в жилищните пространства. Стените на къщите са светли – с цел да отразяват слънчевите лъчи, а прозорците са покрити с дървени решетки (машрабии), които обезпечават сянка, само че разрешават циркулация на въздуха.
Архитектите от предишното са проектирали домовете по този начин, че да обезпечават освен хладина, само че и усамотение, отбрана от прахуляк и пясък, както и чувство за успокоение – все основни детайли в културната традиция на емирствата.
Днес, когато климатичната рецесия изисква нови (или добре забравени стари) решения, архитектите се обръщат точно към такива пасивни способи. В Масдар – резистентен град покрай Абу Даби – към този момент са приложени обичайни техники: тесни улички, компактно ситуирани здания и вятърни кули. Резултатът: до 10°C по-ниска температура по отношение на околната среда и 40% по-ниска консумация на сила.
Модерни здания в Дубай – като комплекса Мадинат Джумейра, джамията Халифа ал Туджер и даже музеят „ Лувър Абу Даби “ – включват детайли от старите способи: баржили и вътрешни дворове. А новаторски здания в Лондон, Съединени американски щати и даже Япония също ползват сходни техники, приспособени към локалния климат.
Традиционната архитектура на Дубай демонстрира, че е допустимо да се живее удобно в рискова горещина – без климатик, без големи сметки за ток и без щета за околната среда. Нужно е единствено да се обърнем към мъдростта на предишното.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ