Грози ли ни ядрена война 60 години след Карибската криза
В течение на 60 години Карибската рецесия показваше какъв брой близко е бил светът до нуклеарна война, само че и какъв брой ловки са били държавните водачи, съумели да я избегнат, написа Българска телеграфна агенция.
В началото на октомври Джо Байдън предизвести, че планетата е изложена на нуклеарен риск за пръв път от 1962 г.; той означи, че Путин " не се майтапи ", отправяйки заканите си, до момента в който армията му е посочила " прекомерно малко качества " в Украйна.
" Не сме се сблъсквали с вероятности за апокалипсис от времето на Кенеди и рецесията с кубинските ракети " през 1962 година, посочи президентът на Съединени американски щати.
Той се запита какви " малки врати за излаз " от обстановката може да избере Путин, само че нищо не сочи съветският президент да има сходни планове.
" Според мен това състояние повече отвсякога след 1962 година може да се утежни чак до потребление на нуклеарни оръжия ", счита Джордж Перкович от Фондацията " Карнеги " за мир сред народите.
" Работя в тази сфера от 40 години и това е най-затруднителното състояние, което съм виждал, тъй като става дума за една нуклеарна мощ - Русия, съгласно чийто началник ситуацията заплашва нашето битие ", добави той.
Противно на 1962 година през днешния ден светът има работа с редица атомни " бурета с барут ": Северна Корея, подготвяща нов нуклеарен тест, Индия и Пакистан - към момента в инертен спор, а също Иран, рестартирал нуклеарната си стратегия.
Украйна обаче съставлява неповторим риск, защото спорът индиректно опълчва двете съществени нуклеарни сили. Използва ли Русия атомни оръжия, те евентуално ще са тактически, с по-малка мощ от така наречен стратегически. Но Байдън предизвести, че ще е мъчно да се употребява нуклеарно оръжие, " без в последна сметка да се провокира апокалипсис ".
Путин, който слага под въпрос историческата легитимност на самостоятелна Украйна, публично анексира четири района от страната и внушава концепцията, че всяка офанзива против някоя " анексирана " съветска територия или директна интервенция на Запада в спора може да накара Русия да употребява нуклеарни оръжия.
Залозите са по-големи от преди
Войната в Украйна ясно се разграничава от кубинската ракетна рецесия - тогава въпросът бе по какъв начин да се избегне международна война, откакто през октомври 1962 година на острова бяха открити руски нуклеарни ракети, ориентирани към Съединени американски щати.
Европейските съдружници на Вашингтон преди време не разбираха за какво Съединени американски щати са захласнати от Куба - остров, ситуиран на по-малко от 150 км от крайбрежията на Флорида и паметлив не една американска намеса.
Но " Украйна е доста по-важна за съдружниците на Съединени американски щати, в сравнение с бе Куба ", показва Марк Селвърстоун, историк на Студената война от Вирджинския университет: " Путин наподобява желае да промени границите в Европа и това ужасява европейците ".
През 1962 година задачите на руския властник Никита Хрушчов, въпреки и значими, бяха по-ограничени от тези на Владимир Путин през днешния ден - Москва се стремеше да конкурира със Съединени американски щати в оръжейната област и да получи разменна монета за договорка със Запада във връзка Берлин.
Дни преди междинните избори в Съединени американски щати доста неща в политиката бяха сложени на карта за президента Джон Ф. Кенеди, усложнен от несполучливия десант в Залива на прасетата година преди този момент, който се очакваше да смъкна революционния режим на Фидел Кастро.
Кенеди обаче отхвърли апелите на някои свои съветници да нанесе въздушни удари по Куба и избра да наложи на острова морска обсада, която назова " карантина ", с цел да не звучи толкоз застрашително.
Москва изтегли ракетните установки, щом президентът на Съединени американски щати даде обещание да прибере своите ракети от Турция и Италия.
" За Кенеди най-важното бе да понижи риска от нуклеарна борба - изяснява Малк Селвърстоун. - Не зная дали това е целта за Путин през днешния ден. Той в действителност наподобява подвига залозите. "
" Максималистични позиции "
Също като през 1962 година съдружниците на двете нуклеарни сили на терена внасят още малко неустановеност в обстановката.
На 27 октомври 1962 година, до момента в който Хрушчов и Кенеди общуваха посредством свои пратеници, над Куба бе свален американски шпионски аероплан Ю-2, а водачът му почина.
Кенеди подцени апелите да отвърне, предполагайки - както сподели историята, с право, - че заповедта за пукотевица не е била дадена от Съюз на съветските социалистически републики, а от Куба.
На другия ден Хрушчов заяви за съглашение със Съединени американски щати. Впоследствие синът му описа, че се е страхувал обстановката изцяло да излезе от надзор.
В Украйна президентът Володимир Зеленски увери, че ще се възползва от военните триумфи на своите сили, с цел да отвоюва цялата територия, окупирана от Москва.
Съединени американски щати отпуснаха на Украйна военна помощ за милиарди долари, само че Байдън се въздържа да изпрати на Киев ракети, способни да стигнат територията на Русия, и изясни, че желае да избегне " Трета международна война ".
" Както Зеленски, по този начин и Путин застанаха на максималистични позиции, вдигайки залозите, до момента в който през 1962 година Кенеди и Хрушчов ги смъкнаха ", акцентира Селвърстоун.
Според Джордж Перкович, работил с Джо Байдън, до момента в който последният бе сенатор, американският президент е по този начин спокоен и страни от историческите прецеденти, както и други по време на рецесия.
Времената обаче са други. През 1962 година Русия одобри да резервира в загадка решението на Съединени американски щати да изтеглят ракети от Турция, осъзнавайки политическите опасности за Кенеди.
" Множество рецесии в историята са били решени чрез загадка дипломация - отбелязва Джордж Перкович. А с медиите и обществените мрежи " по какъв начин си представяте, че може през днешния ден да се резервира в загадка сходно съглашение? ", прибавя той.
В началото на октомври Джо Байдън предизвести, че планетата е изложена на нуклеарен риск за пръв път от 1962 г.; той означи, че Путин " не се майтапи ", отправяйки заканите си, до момента в който армията му е посочила " прекомерно малко качества " в Украйна.
" Не сме се сблъсквали с вероятности за апокалипсис от времето на Кенеди и рецесията с кубинските ракети " през 1962 година, посочи президентът на Съединени американски щати.
Той се запита какви " малки врати за излаз " от обстановката може да избере Путин, само че нищо не сочи съветският президент да има сходни планове.
" Според мен това състояние повече отвсякога след 1962 година може да се утежни чак до потребление на нуклеарни оръжия ", счита Джордж Перкович от Фондацията " Карнеги " за мир сред народите.
" Работя в тази сфера от 40 години и това е най-затруднителното състояние, което съм виждал, тъй като става дума за една нуклеарна мощ - Русия, съгласно чийто началник ситуацията заплашва нашето битие ", добави той.
Противно на 1962 година през днешния ден светът има работа с редица атомни " бурета с барут ": Северна Корея, подготвяща нов нуклеарен тест, Индия и Пакистан - към момента в инертен спор, а също Иран, рестартирал нуклеарната си стратегия.
Украйна обаче съставлява неповторим риск, защото спорът индиректно опълчва двете съществени нуклеарни сили. Използва ли Русия атомни оръжия, те евентуално ще са тактически, с по-малка мощ от така наречен стратегически. Но Байдън предизвести, че ще е мъчно да се употребява нуклеарно оръжие, " без в последна сметка да се провокира апокалипсис ".
Путин, който слага под въпрос историческата легитимност на самостоятелна Украйна, публично анексира четири района от страната и внушава концепцията, че всяка офанзива против някоя " анексирана " съветска територия или директна интервенция на Запада в спора може да накара Русия да употребява нуклеарни оръжия.
Залозите са по-големи от преди
Войната в Украйна ясно се разграничава от кубинската ракетна рецесия - тогава въпросът бе по какъв начин да се избегне международна война, откакто през октомври 1962 година на острова бяха открити руски нуклеарни ракети, ориентирани към Съединени американски щати.
Европейските съдружници на Вашингтон преди време не разбираха за какво Съединени американски щати са захласнати от Куба - остров, ситуиран на по-малко от 150 км от крайбрежията на Флорида и паметлив не една американска намеса.
Но " Украйна е доста по-важна за съдружниците на Съединени американски щати, в сравнение с бе Куба ", показва Марк Селвърстоун, историк на Студената война от Вирджинския университет: " Путин наподобява желае да промени границите в Европа и това ужасява европейците ".
През 1962 година задачите на руския властник Никита Хрушчов, въпреки и значими, бяха по-ограничени от тези на Владимир Путин през днешния ден - Москва се стремеше да конкурира със Съединени американски щати в оръжейната област и да получи разменна монета за договорка със Запада във връзка Берлин.
Дни преди междинните избори в Съединени американски щати доста неща в политиката бяха сложени на карта за президента Джон Ф. Кенеди, усложнен от несполучливия десант в Залива на прасетата година преди този момент, който се очакваше да смъкна революционния режим на Фидел Кастро.
Кенеди обаче отхвърли апелите на някои свои съветници да нанесе въздушни удари по Куба и избра да наложи на острова морска обсада, която назова " карантина ", с цел да не звучи толкоз застрашително.
Москва изтегли ракетните установки, щом президентът на Съединени американски щати даде обещание да прибере своите ракети от Турция и Италия.
" За Кенеди най-важното бе да понижи риска от нуклеарна борба - изяснява Малк Селвърстоун. - Не зная дали това е целта за Путин през днешния ден. Той в действителност наподобява подвига залозите. "
" Максималистични позиции "
Също като през 1962 година съдружниците на двете нуклеарни сили на терена внасят още малко неустановеност в обстановката.
На 27 октомври 1962 година, до момента в който Хрушчов и Кенеди общуваха посредством свои пратеници, над Куба бе свален американски шпионски аероплан Ю-2, а водачът му почина.
Кенеди подцени апелите да отвърне, предполагайки - както сподели историята, с право, - че заповедта за пукотевица не е била дадена от Съюз на съветските социалистически републики, а от Куба.
На другия ден Хрушчов заяви за съглашение със Съединени американски щати. Впоследствие синът му описа, че се е страхувал обстановката изцяло да излезе от надзор.
В Украйна президентът Володимир Зеленски увери, че ще се възползва от военните триумфи на своите сили, с цел да отвоюва цялата територия, окупирана от Москва.
Съединени американски щати отпуснаха на Украйна военна помощ за милиарди долари, само че Байдън се въздържа да изпрати на Киев ракети, способни да стигнат територията на Русия, и изясни, че желае да избегне " Трета международна война ".
" Както Зеленски, по този начин и Путин застанаха на максималистични позиции, вдигайки залозите, до момента в който през 1962 година Кенеди и Хрушчов ги смъкнаха ", акцентира Селвърстоун.
Според Джордж Перкович, работил с Джо Байдън, до момента в който последният бе сенатор, американският президент е по този начин спокоен и страни от историческите прецеденти, както и други по време на рецесия.
Времената обаче са други. През 1962 година Русия одобри да резервира в загадка решението на Съединени американски щати да изтеглят ракети от Турция, осъзнавайки политическите опасности за Кенеди.
" Множество рецесии в историята са били решени чрез загадка дипломация - отбелязва Джордж Перкович. А с медиите и обществените мрежи " по какъв начин си представяте, че може през днешния ден да се резервира в загадка сходно съглашение? ", прибавя той.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ