Росен Йорданов: Електоратът се разделя на 5 категории, в съзнанието се случват важни, но невидими процеси
" В тази акция чисто информационно записваме най-вече послания към така наречен корав електорат ", съобщи за общественият психолог Росен Йорданов. Той бе запитан дали има смяна в методите на връзка на политическите сили с гласоподавателите в предизборната акция, има ли нови форми на отправяне на послания, както и замениха ли политиците огромните предизборни манифестации с изяви, за които използваме навлязлата у нас чуждица " пърформанс ". Според експерта като тактика за въздействие и увещание на публиката още веднъж мощно преобладават посланията вид " пожар в къщата “, които се характеризират основно с изреждане на негативи, проблеми и закани – действителни и евентуални.
Социалният психолог счита, че нашите политици към момента имат вяра в силата на отрицателната акция. " Тук би трябвало да отворим една скоба и да кажем, че и гласоподавателите, към които насочат послания, са виновни за това обезпокоително положение на нещата ", прецизира Йорданов. " Ако създадем бърза и ненапълно безпощадна подредба на електората в България, то безрадостно би трябвало да го разделим на следните категории: наивни, необразовани, нехайни и интересчии ", показва психологът, само че прибавя, че има, несъмнено, и една аморфна маса от хора, които се пробват да се развиват и ограмотяват цивилен и политически, само че те, по думите му, надали надвишават 30 %. Според него малко на брой се замислят дали, когато някой политик и политическа групировка желае доверието им, има действително предпочитание и опция да ръководи и какви базисни условия и условия са нужни за едно положително ръководство. Предвид така наречен мейнстрийм на политическа уместност, приближаващ от запад, и примитивния гьобелсов вид агитация от изток, сме очевидци на откровена операция, целяща да задейства стереотипни схеми за взимане на решение, е заключението на психолога.
" Безспорно умората от честите избори в последно време е измежду водещите аргументи, само че освен (за неналичието на огромни манифестации и шумни закривания на акциите - б. на ред.). Не по-малко определящи са проблемите, свързани с бита на хората, сложността на интернационалната конюнктура и ред други забележими стопански и политически условия. И въпреки всичко си мисля, че чисто психически, на равнището на самостоятелното и всеобщото схващане, се случват по-важни и невидими процеси, които дефинират мисленето и държанието. На първо място бих изтъкнал феномена, който ще нарека " действие в режим на оцеляване ". Този феномен бе провокиран както от упоменатите рецесии, само че и от обществено-политическите процеси и събития, за които аз предвиждах преди близо година и половина, че ще кулминират в наречения тогава от мен " мазохистичен успех “. Защо мазохистичен - тъй като по всичко личеше, че тези събития ще причинят тези добре познати и от историята, и от литературата болежка и отчаяние, при които ние българите с перверзна " приятност “ се отдаваме на песимистични и нихилистични положения и констатации, известни ни в изрази като " всички са маскари “, " българска работа ", " от нас нищо не става “, “политиката е мръсна работа " и прочие Което преведено на психотерапевтичен " език " е една защитна маневра на мисленето, една себесъхранителна интерпретация, която би трябвало да ни защищити от малоценностните ни прекарвания, от страха и отчаянието, които ни заливат всякога, когато се провалим в публичните и груповите си инициативи, посредством фантазно разграничаване от общността и заемане на една " ехидна “ индивидуалистична поза, която да ни запази от травматичния резултат на общия неуспех. Защитният механизъм " разединение ", както го описах, задейства инстинктите ни за оцеляване на самостоятелно равнище (както постоянно сме го правили след провали и рецесии в историята) и парадоксално ни носи приятност и разтуха, посредством една " избавителна " и разграничаваща ни от груповия неуспех идентификация с нашия дребен и стеснен персонален и фамилен свят, където ние се претърпяваме като " рационални ", " способни " и " не балами “. За всеки справедлив, а не " назначен ", анализатор бе видно, че още в зародиша си тези така наречен национални въстания бяха комплицирана социална " амалгама " от очаквания, неодобрение, яд, истеричност и съмнително проведена " спонтанност ", която страдаше от няколко доста съществени минуса – липса на достоверност, на натурализъм, на задоволителна социална представителност и не на последно място, а може би най-важно - липса на ясна цел и голяма липса на потенциал и проект за реализация. Изводът най-после е " тях ", не " нас " отново ги излъгаха и в това беше есенцията на този всъщност контрапродуктивен за националното самочувствие " мазохистичен успех ". Разбира се, не трябва да забравяме и че понамаляха средствата за финансиране на всеобщи събития. Някои " спонсори " се поохарчиха, а други са разочаровани от това, че не съумяха да " осребрят " разноските за взимане на властта. Макар и по-камерно, само че и с доста по-отчетливо наличие и оптимизъм протичат партийните събития на опозиционната коалиция по места в страната, което се дължи повече на една, бих я нарекъл естествена отбранителна готовност, след година и половина злословене и офанзиви. Тези събрания обаче на този стадий имат повече сплотяващ резултат за членовете и последователите, в сравнение с гравитационен и въодушевяващ за по-неутралните гласоподаватели ", разяснява Йорданов.
" Не мисля, че има нещо доста изобретателно и ново. Като тактика за въздействие и увещание на публиката още веднъж мощно преобладават посланията вид " пожар в къщата ", които се характеризират основно с изреждане на негативи, проблеми и закани – действителни и евентуални. Там борбата е по-скоро кой е по-виновен, а опитите да ползват един различен вид тактичност, която мога да дефинира като " обетованата земя " (в превод " да довършим започнатото ", с цел да ви отведем в рая), общо взето се проваля, заради острия недостиг на доверие в тях като персони и като групов потенциал. Те са по-скоро в един отбранителен режим на ограничение на вредите с някои солови пиар реакции след правосъдни решения, " пъкъл хок " опровержения с надъхващи клипове по обществените мрежи на изказванията и констатациите на служебните министри за съмнителни и неправилни дейности на техните прародители в министерствата и като цяло и най-много на фона на ескалиращите справедливи последствия от кратковременното им ръководство " сподели още психологът.
Социалният психолог счита, че нашите политици към момента имат вяра в силата на отрицателната акция. " Тук би трябвало да отворим една скоба и да кажем, че и гласоподавателите, към които насочат послания, са виновни за това обезпокоително положение на нещата ", прецизира Йорданов. " Ако създадем бърза и ненапълно безпощадна подредба на електората в България, то безрадостно би трябвало да го разделим на следните категории: наивни, необразовани, нехайни и интересчии ", показва психологът, само че прибавя, че има, несъмнено, и една аморфна маса от хора, които се пробват да се развиват и ограмотяват цивилен и политически, само че те, по думите му, надали надвишават 30 %. Според него малко на брой се замислят дали, когато някой политик и политическа групировка желае доверието им, има действително предпочитание и опция да ръководи и какви базисни условия и условия са нужни за едно положително ръководство. Предвид така наречен мейнстрийм на политическа уместност, приближаващ от запад, и примитивния гьобелсов вид агитация от изток, сме очевидци на откровена операция, целяща да задейства стереотипни схеми за взимане на решение, е заключението на психолога.
" Безспорно умората от честите избори в последно време е измежду водещите аргументи, само че освен (за неналичието на огромни манифестации и шумни закривания на акциите - б. на ред.). Не по-малко определящи са проблемите, свързани с бита на хората, сложността на интернационалната конюнктура и ред други забележими стопански и политически условия. И въпреки всичко си мисля, че чисто психически, на равнището на самостоятелното и всеобщото схващане, се случват по-важни и невидими процеси, които дефинират мисленето и държанието. На първо място бих изтъкнал феномена, който ще нарека " действие в режим на оцеляване ". Този феномен бе провокиран както от упоменатите рецесии, само че и от обществено-политическите процеси и събития, за които аз предвиждах преди близо година и половина, че ще кулминират в наречения тогава от мен " мазохистичен успех “. Защо мазохистичен - тъй като по всичко личеше, че тези събития ще причинят тези добре познати и от историята, и от литературата болежка и отчаяние, при които ние българите с перверзна " приятност “ се отдаваме на песимистични и нихилистични положения и констатации, известни ни в изрази като " всички са маскари “, " българска работа ", " от нас нищо не става “, “политиката е мръсна работа " и прочие Което преведено на психотерапевтичен " език " е една защитна маневра на мисленето, една себесъхранителна интерпретация, която би трябвало да ни защищити от малоценностните ни прекарвания, от страха и отчаянието, които ни заливат всякога, когато се провалим в публичните и груповите си инициативи, посредством фантазно разграничаване от общността и заемане на една " ехидна “ индивидуалистична поза, която да ни запази от травматичния резултат на общия неуспех. Защитният механизъм " разединение ", както го описах, задейства инстинктите ни за оцеляване на самостоятелно равнище (както постоянно сме го правили след провали и рецесии в историята) и парадоксално ни носи приятност и разтуха, посредством една " избавителна " и разграничаваща ни от груповия неуспех идентификация с нашия дребен и стеснен персонален и фамилен свят, където ние се претърпяваме като " рационални ", " способни " и " не балами “. За всеки справедлив, а не " назначен ", анализатор бе видно, че още в зародиша си тези така наречен национални въстания бяха комплицирана социална " амалгама " от очаквания, неодобрение, яд, истеричност и съмнително проведена " спонтанност ", която страдаше от няколко доста съществени минуса – липса на достоверност, на натурализъм, на задоволителна социална представителност и не на последно място, а може би най-важно - липса на ясна цел и голяма липса на потенциал и проект за реализация. Изводът най-после е " тях ", не " нас " отново ги излъгаха и в това беше есенцията на този всъщност контрапродуктивен за националното самочувствие " мазохистичен успех ". Разбира се, не трябва да забравяме и че понамаляха средствата за финансиране на всеобщи събития. Някои " спонсори " се поохарчиха, а други са разочаровани от това, че не съумяха да " осребрят " разноските за взимане на властта. Макар и по-камерно, само че и с доста по-отчетливо наличие и оптимизъм протичат партийните събития на опозиционната коалиция по места в страната, което се дължи повече на една, бих я нарекъл естествена отбранителна готовност, след година и половина злословене и офанзиви. Тези събрания обаче на този стадий имат повече сплотяващ резултат за членовете и последователите, в сравнение с гравитационен и въодушевяващ за по-неутралните гласоподаватели ", разяснява Йорданов.
" Не мисля, че има нещо доста изобретателно и ново. Като тактика за въздействие и увещание на публиката още веднъж мощно преобладават посланията вид " пожар в къщата ", които се характеризират основно с изреждане на негативи, проблеми и закани – действителни и евентуални. Там борбата е по-скоро кой е по-виновен, а опитите да ползват един различен вид тактичност, която мога да дефинира като " обетованата земя " (в превод " да довършим започнатото ", с цел да ви отведем в рая), общо взето се проваля, заради острия недостиг на доверие в тях като персони и като групов потенциал. Те са по-скоро в един отбранителен режим на ограничение на вредите с някои солови пиар реакции след правосъдни решения, " пъкъл хок " опровержения с надъхващи клипове по обществените мрежи на изказванията и констатациите на служебните министри за съмнителни и неправилни дейности на техните прародители в министерствата и като цяло и най-много на фона на ескалиращите справедливи последствия от кратковременното им ръководство " сподели още психологът.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ