Едно местенце в гората
В тази история се споделя за един фамозен хасидски равин: Баал Шем Тов. Баал Шем Тов бил доста прочут в общността си, тъй като всички казвали, че е толкоз милосърден човек, така добросърдечен, непокварен и чист, че когато говорел, Бог се вслушвал в думите му. Бил учтив в традицията на родното си място, съгласно която всички, които имали неизпълнено предпочитание или се нуждаели от нещо, което не били съумели да реализират, отивали при равина.
Баал Шем Тов ги събирал един път в годината, в умишлен ден, който самичък избирал. И водел тези хора до едно несъмнено място посред гората, което познавал. Легендата споделя, че като стигнели там, Баал Шем Тов запалвал огън от съчки и листа по доста необикновен и хубав метод, след което доста безшумно, като че ли самичък си говорел, произнасял някаква молитва.
И разказват…
Че Бог толкоз харесвал думите, които изричал Баал Шем Тов, бил толкоз запленен от огъня, разпален по този метод, по този начин възлюбвал хората, събрани на това място в гората… че не можел да откаже на молбата на Баал Шем Тов и изпълнявал желанията на всички, които се намирали там. Когато равинът починал, хората осъзнали, че никой не знаел думите, изричани от Баал Шем Тов по време на общата им молитва. Но познавали мястото в гората и знаели по какъв начин да възпламенят огъня. Веднъж в годината, следвайки традицията, открита от Баал Шем Тов, всички, които имали някаква потребност или неизпълнено предпочитание, се събирали на същото място в гората, запалвали огъня по метода, който били научили от остарелия равин, и тъй като не знаели думите на молитвата, изпявали някоя ария, рецитирали псалм или просто се гледали и си говорели за всякакви неща на същото това място към огъня.
И разказват…
Че Бог толкоз харесвал запаления огън, мястото в гората и събраните хора… че въпреки никой да не казвал подобаващите думи, отново изпълнявал желанията на всички, които се намирали там.
Времето минавало и от потомство на потомство мъдростта последователно изчезвала…
