Тръмп и митата: всички са губещи
В тази борба не може да има победител - всички ще изгубят от американските наказателни мита за стоманата и алуминия, в това число Съединени американски щати. Ако бързо не надделее разсъдъкът, комерсиалната война е повече от сигурна, написа " Дойче веле ".
Вече е реалност: Съединени американски щати постановиха на Европейски Съюз, Мексико и Канада наказателни мита върху стоманата и алуминия. Както се и очакваше, Доналд Тръмп не те огъна пред натиска на досегашните си търговски сътрудници. Той пренебрегва и предложенията на своето лично Министерство на защитата и на американската автомобилна промишленост, а това провокира надълбоко неразбиране у доста държавни управления по света.
Европейците с съображение са ядосани и имат цялостното право да наложат ответни мита върху някои американски артикули – от уискито до мотоциклетите " Харли-Дейвидсън ". Но за Европейски Съюз, който неведнъж има съществени вътрешни несъгласия, по никакъв начин не е елементарно да отговори единомислещо, тъй като 28-те страни членки нормално са сдържани и все гледат да угодят всекиму.
Никой не има вяра същински, че една комерсиална война може да бъде извоювана. Но в надигналата се дандания без внимание остава фактът, че Съединени американски щати имат цялостното право да упорстват за промени в интернационалните търговски връзки – нищо, че го вършат под претекста на някакви ползи, свързани с националната сигурност. Едно проучване на немския стопански институт " Ифо " неотдавна в действителност сподели, че в търговията сред Съединени американски щати и Европа има несъответствия и че американските вносни мита в общи линии са по-ниски от европейските. Тоест в аргументацията на Доналд Тръмп има зрънце истина. По други индикатори обаче нещата наподобяват напълно разнообразни.
Тактика на заплашване
За човек като мен, роден в Детройт, само че прекарал към този момент доста години в Европа, става все по-ясно, че и двете страни би трябвало да смъкват напрежението и да стартират да търсят почтено и градивно решение на казуса. За страдание все по-ясно става и друго: Съединени американски щати явно и отсега нататък имат намерение да следват тактиката на заплашване и напън против хипотетично по-слаби сътрудници – а от американска позиция такива са на практика всички страни по света.
В бизнес средите Доналд Тръмп от много време е прочут със заканите и със странното си държание. Но грубите му дейности са на път да образуват политиката на цялото американско държавно управление и по този метод, без сортиране, да унищожават дълголетни партньорски връзки с други страни.
Мнозина дълго имаха вяра, че същината на политиката на Доналд Тръмп е дерегулацията. На първо време това се удостовери от данъчната промяна и анулираните ограничавания за финансовите пазари, въведени от предшественика му Обама. Но в региона на интернационалната комерсиална политика президентът явно най-внимателно следи какво става и въобще не се колебае да третира като дребни деца даже шефовете на огромни концерни.
Истинските пострадали
Ала грохотът от личната му политика в отбрана на националните ползи, наподобява, му пречи да чуе проблемите на същинските жертви на наказателните мита - американските компании. Те неведнъж предупреждаваха, че залозите в тази игра на покер са прекомерно високи. Сега не им остава нищо друго, с изключение на да се надяват, че наказателните мита са еднократен акт и няма да доведат до същинска комерсиална война с непредвидим край за всички участници.
На Тръмп несъмнено му капе мед на душата, когато чете позитивните вестникарски публикации за опазени работни места в Съединени американски щати. Но този факт не значи безусловно нищо, доколкото неговата непоследователна политика непрестанно сервира неприятни изненади на компаниите. Защото едно е ясно - в случай че има нещо, което компаниите да ненавиждат повече от налозите и митата, това е несигурността, която може да убие икономическия напредък. Внезапните промени на работещите световни индустриални вериги принуждават компаниите да търсят други, по-скъпи разновидности. Така пораждат спомагателни разноски за набиране на капитали и за самото произвеждане, които в последна сметка се заплащат от клиентите по целия свят.
Нека не се лъжем: мита постоянно е имало, ще ги има и отсега нататък. Неразбираема е обаче произволността на сегашните мита върху стоманата и алуминия. Според Европейски Съюз тези мита нямат нищо общо със здравия стопански разсъдък, а още по-малко с някакви градивни договаряния. Самият Тръмп вероятно счита, че по този начин по ослепителен метод ще убеди своите гласоподаватели в дребното останали индустриални райони в Съединени американски щати, че извършва обещанието си " Америка на първо място ".
Китайците потриват предостатъчно ръце
Отвъд всички обстоятелства и цифри сега наподобява, че и двете страни са позволили неточности и сега не са в положение да предложат някакво практическо решение на комерсиалния си спор, което хем да подсигурява съхраняването на работните места и честната търговия, хем пък да опазва фасона на съответните политици.
Сега европейците считат на собствен ред да наложат наказателни мита и да сезират Световната комерсиална организация. В отговор Тръмп евентуално ще се запъне още повече. А и в действителност в тази ситуация няма никакво значение дали неговото решение е основателно и дали подхожда на интернационалното комерсиално право. Сигурно е едно: Китай е подготвен да запълни всички зародили търговски дупки и даже към този момент потрива ръце.
Като равносметка остава едно извънредно неприятно възприятие, както и дълготрайните вреди за трансатлантическите връзки. Съединени американски щати, Европейски Съюз и членките на Северноамериканското съглашение за свободна търговия (НАФТА) Канада и Мексико са водещи сили в международната търговия. И в случай че желаят да останат такива, би трябвало колкото е допустимо по-бързо да сложат на масата за договаряния градивни оферти и реалистични упования. Естествено, ще им трябват и стоманени нерви. Най-важното е обаче да се възвърне доверието, тъй като без доверие в интернационалната комерсиална политика светът напълно скоро ще наподобява много зле.
Вече е реалност: Съединени американски щати постановиха на Европейски Съюз, Мексико и Канада наказателни мита върху стоманата и алуминия. Както се и очакваше, Доналд Тръмп не те огъна пред натиска на досегашните си търговски сътрудници. Той пренебрегва и предложенията на своето лично Министерство на защитата и на американската автомобилна промишленост, а това провокира надълбоко неразбиране у доста държавни управления по света.
Европейците с съображение са ядосани и имат цялостното право да наложат ответни мита върху някои американски артикули – от уискито до мотоциклетите " Харли-Дейвидсън ". Но за Европейски Съюз, който неведнъж има съществени вътрешни несъгласия, по никакъв начин не е елементарно да отговори единомислещо, тъй като 28-те страни членки нормално са сдържани и все гледат да угодят всекиму.
Никой не има вяра същински, че една комерсиална война може да бъде извоювана. Но в надигналата се дандания без внимание остава фактът, че Съединени американски щати имат цялостното право да упорстват за промени в интернационалните търговски връзки – нищо, че го вършат под претекста на някакви ползи, свързани с националната сигурност. Едно проучване на немския стопански институт " Ифо " неотдавна в действителност сподели, че в търговията сред Съединени американски щати и Европа има несъответствия и че американските вносни мита в общи линии са по-ниски от европейските. Тоест в аргументацията на Доналд Тръмп има зрънце истина. По други индикатори обаче нещата наподобяват напълно разнообразни.
Тактика на заплашване
За човек като мен, роден в Детройт, само че прекарал към този момент доста години в Европа, става все по-ясно, че и двете страни би трябвало да смъкват напрежението и да стартират да търсят почтено и градивно решение на казуса. За страдание все по-ясно става и друго: Съединени американски щати явно и отсега нататък имат намерение да следват тактиката на заплашване и напън против хипотетично по-слаби сътрудници – а от американска позиция такива са на практика всички страни по света.
В бизнес средите Доналд Тръмп от много време е прочут със заканите и със странното си държание. Но грубите му дейности са на път да образуват политиката на цялото американско държавно управление и по този метод, без сортиране, да унищожават дълголетни партньорски връзки с други страни.
Мнозина дълго имаха вяра, че същината на политиката на Доналд Тръмп е дерегулацията. На първо време това се удостовери от данъчната промяна и анулираните ограничавания за финансовите пазари, въведени от предшественика му Обама. Но в региона на интернационалната комерсиална политика президентът явно най-внимателно следи какво става и въобще не се колебае да третира като дребни деца даже шефовете на огромни концерни.
Истинските пострадали
Ала грохотът от личната му политика в отбрана на националните ползи, наподобява, му пречи да чуе проблемите на същинските жертви на наказателните мита - американските компании. Те неведнъж предупреждаваха, че залозите в тази игра на покер са прекомерно високи. Сега не им остава нищо друго, с изключение на да се надяват, че наказателните мита са еднократен акт и няма да доведат до същинска комерсиална война с непредвидим край за всички участници.
На Тръмп несъмнено му капе мед на душата, когато чете позитивните вестникарски публикации за опазени работни места в Съединени американски щати. Но този факт не значи безусловно нищо, доколкото неговата непоследователна политика непрестанно сервира неприятни изненади на компаниите. Защото едно е ясно - в случай че има нещо, което компаниите да ненавиждат повече от налозите и митата, това е несигурността, която може да убие икономическия напредък. Внезапните промени на работещите световни индустриални вериги принуждават компаниите да търсят други, по-скъпи разновидности. Така пораждат спомагателни разноски за набиране на капитали и за самото произвеждане, които в последна сметка се заплащат от клиентите по целия свят.
Нека не се лъжем: мита постоянно е имало, ще ги има и отсега нататък. Неразбираема е обаче произволността на сегашните мита върху стоманата и алуминия. Според Европейски Съюз тези мита нямат нищо общо със здравия стопански разсъдък, а още по-малко с някакви градивни договаряния. Самият Тръмп вероятно счита, че по този начин по ослепителен метод ще убеди своите гласоподаватели в дребното останали индустриални райони в Съединени американски щати, че извършва обещанието си " Америка на първо място ".
Китайците потриват предостатъчно ръце
Отвъд всички обстоятелства и цифри сега наподобява, че и двете страни са позволили неточности и сега не са в положение да предложат някакво практическо решение на комерсиалния си спор, което хем да подсигурява съхраняването на работните места и честната търговия, хем пък да опазва фасона на съответните политици.
Сега европейците считат на собствен ред да наложат наказателни мита и да сезират Световната комерсиална организация. В отговор Тръмп евентуално ще се запъне още повече. А и в действителност в тази ситуация няма никакво значение дали неговото решение е основателно и дали подхожда на интернационалното комерсиално право. Сигурно е едно: Китай е подготвен да запълни всички зародили търговски дупки и даже към този момент потрива ръце.
Като равносметка остава едно извънредно неприятно възприятие, както и дълготрайните вреди за трансатлантическите връзки. Съединени американски щати, Европейски Съюз и членките на Северноамериканското съглашение за свободна търговия (НАФТА) Канада и Мексико са водещи сили в международната търговия. И в случай че желаят да останат такива, би трябвало колкото е допустимо по-бързо да сложат на масата за договаряния градивни оферти и реалистични упования. Естествено, ще им трябват и стоманени нерви. Най-важното е обаче да се възвърне доверието, тъй като без доверие в интернационалната комерсиална политика светът напълно скоро ще наподобява много зле.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ