"София филм фест тийн" откри с "Чуй ме" – приказка с поука накрая
В тазгодишното си, 27-мо издание София филм фест (СФФ) особено концентрира вниманието на младежката аудитория. Приобщава ги към кинофестивала с " Тийн конкурс ". В седмицата преди формалното разкриване на 16-ти март младежите могат всяка вечер в Дома на киното да гледат филми за тяхната възраст - проблемите, които ги вълнуват и в които самите те са героите. А краят е отворен, с продължение - диалог със основателите, участниците и специфичните посетители, при дейното присъединяване на публиката, с цел да обсъдят видяното, метода на поднасяне, тематиките, пък даже по какъв начин се прави кино. Ще могат да изберат и най-хубавия филм, режисьора победител ще е поканен на церемонията по връчване на премиите на София филм феста, среща с публиката и къс майсторски клас. Чрез лотария пък трима от гласувалите ще получат акредитации за всички прожекции и събития на 27-я фестивал.
Кураторката на програмата - режисьорката Надежда Косева, след акуратен асортимент, опирайки се на най-известните международни кинофестивали Берлинаре, Сараево, Сан Себастиян, Талин е селектирала/подбрала 7 кино лентата с многообразие на тематиките, епохите, мощни като киноезик, прочувствени. И от разнообразни страни: Нидерландия/Люксембург/Германия ( " Изгубеният трен " ), словенския - " Ездачи ", от Португалия ( " Водите на Пастаза " ), иранският - " Денят на ябълката ", от Япония ( " Моят дребен свят " ). Самата тя е на мнение, че филмите са освен за попорасналите към този момент деца, само че и за техните родители. Защото е добре да се върнем, в случай че не в своя пубертет, то в този на децата ни.
" Конкурс Тийн " стартира с гръцко-българската копродукция, премиера за България, " Чуй ме " на гръцката режисьорка Мария Дуза, и българския копродуцент Иван Тонев. Филм за толерантността, за изолацията и приобщаването на другия (16-годишно момиче, което не чува, извадено от идентичната си среда, насила да напусне учебното заведение за деца с повреден слух), за неразбирането и несвободата. За неналичието на предпочитание да схванеш и да чуеш другия, стигащо даже до твърдоглавост, и най-шокиращото - конфликтът със личната назадничавост и предубеждения. Но и за оправянето с провокациите, общи за двете страни.
Копродукцията е призната доста топло, в това число от младата аудитория, освен на Филмовия фестивал в Солун, в интернационалната му стратегия, където е международната премиера, само че и в Талин, претърпели също показаното. Навсякъде са задавали забавни въпроси, а това пък значи, че филмът съумява да им приказва. Селектиран е в стратегиите на фестивалите в Кайро, в Дхака (с премия най-хубав филм в Програма " Жени режисьорки " ), Берлинале 2023.
И една забавна детайлност, която разкри Мария Дуза : филмът кандидатства два пъти за дотации в Националния кино център. Първия път е отритнат, само че пък става мотив да преработи сюжета, с радикални промени в него. Счита, че това дори ѝ е помогнало за израстването на кино лентата: " Каква е моята персонална връзка с тази история и за какво тъкмо нея желаех да напиша? Моята връзка е Арис и желаех да му дам по-голяма роля в развоя на показаната история. Той и в предходния сюжет беше положителният, само че след измененията е по-активен и повече включен в действието. Живяла съм 10 години в Англия. Чувството, което усещах не беше дискриминация, а че са глухи към моята страна, просто не ги интересуваше. Английската просвета е доста мощна и те не се интересуваха от нищо друго. Аз носех гръцки книги, писатели, музика, само че никой не желаеше нищо да знае. "
" Ние всички желаеме да вършим филми за приобщаването - по какъв начин да се разбираме по-добре, само че аз върша крачка обратно и поглеждам към връзката от друга позиция: по какъв начин да се слушаме и да се чуваме е причина за това да се разбираме по-добре. Глухотата е метафора на отхвърли да се чуваме. Има разлика сред чувам и слушам. На гръцки нямаме тези две разнообразни думи, само че е значимо да се погледнат разликите. Биологично - чуваме, целеустремено - слушаме. Исках да прегледам въпроса с връзката, само че освен с този, който живее надалеч, а с тези, които са физически по-близко до нас. Дори със съседа, с който не си споделяме `добро утро`. Комуникацията не ни е даденост, а би трябвало да я градим. "
За комедията в българското игрално киноС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Една от компликациите за основателите на кино лентата е ненамирането на актриса с повреден слух, освен това освен с търсене в Гърция, само че и по света: Англия, Канада, Германия, тъй че актрисата чува. Но, ние феновете, това даже не го разбираме. Превъплъщението е цялостно. Налага ѝ се да научи освен жестомимичния език, само че и по какъв начин напълно да се държи с тялото си. За задачата са се доверили на добър консултант-учител, който е бил и ням, а при подготовката е следил тя да не реагира на шумове, което би я издало че чува.
Нашата Йоана Буковска пък отлично се е справила с гръцкия език. Избрана пред други оферти на актриси за ролята, които приказват гръцки или са с гръцки корени, само че Мария Дуза избира нея - поради играта и лицето. Филмът приключва с привнесен хепиенд. Защо?
Героинята, израсла в подкрепяща я среда, измежду хора с нейния проблем - нечуващи, е принудена да влезе в същинския свят. Подигравателен, недобронамерен, неприветлив. Основното ѝ предизвикателство е да се приспособява към действителността. " Срещата с действителния свят и проблеми е метафора на порастването " - такова е внушението на основателите на кино лентата. " А финалът - аз не желаех да потегли в посока на тежък, реален сюжет, по-скоро да опиша приказка с поука най-после. Но поднесена по по-модернистичен метод, приспособена към действителността. Целта ми беше да направя филм за добротата, тъй като забравяме, че и тя съществува. Да покажа, че добротата надвива. "
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Кураторката на програмата - режисьорката Надежда Косева, след акуратен асортимент, опирайки се на най-известните международни кинофестивали Берлинаре, Сараево, Сан Себастиян, Талин е селектирала/подбрала 7 кино лентата с многообразие на тематиките, епохите, мощни като киноезик, прочувствени. И от разнообразни страни: Нидерландия/Люксембург/Германия ( " Изгубеният трен " ), словенския - " Ездачи ", от Португалия ( " Водите на Пастаза " ), иранският - " Денят на ябълката ", от Япония ( " Моят дребен свят " ). Самата тя е на мнение, че филмите са освен за попорасналите към този момент деца, само че и за техните родители. Защото е добре да се върнем, в случай че не в своя пубертет, то в този на децата ни.
" Конкурс Тийн " стартира с гръцко-българската копродукция, премиера за България, " Чуй ме " на гръцката режисьорка Мария Дуза, и българския копродуцент Иван Тонев. Филм за толерантността, за изолацията и приобщаването на другия (16-годишно момиче, което не чува, извадено от идентичната си среда, насила да напусне учебното заведение за деца с повреден слух), за неразбирането и несвободата. За неналичието на предпочитание да схванеш и да чуеш другия, стигащо даже до твърдоглавост, и най-шокиращото - конфликтът със личната назадничавост и предубеждения. Но и за оправянето с провокациите, общи за двете страни.
Копродукцията е призната доста топло, в това число от младата аудитория, освен на Филмовия фестивал в Солун, в интернационалната му стратегия, където е международната премиера, само че и в Талин, претърпели също показаното. Навсякъде са задавали забавни въпроси, а това пък значи, че филмът съумява да им приказва. Селектиран е в стратегиите на фестивалите в Кайро, в Дхака (с премия най-хубав филм в Програма " Жени режисьорки " ), Берлинале 2023.
И една забавна детайлност, която разкри Мария Дуза : филмът кандидатства два пъти за дотации в Националния кино център. Първия път е отритнат, само че пък става мотив да преработи сюжета, с радикални промени в него. Счита, че това дори ѝ е помогнало за израстването на кино лентата: " Каква е моята персонална връзка с тази история и за какво тъкмо нея желаех да напиша? Моята връзка е Арис и желаех да му дам по-голяма роля в развоя на показаната история. Той и в предходния сюжет беше положителният, само че след измененията е по-активен и повече включен в действието. Живяла съм 10 години в Англия. Чувството, което усещах не беше дискриминация, а че са глухи към моята страна, просто не ги интересуваше. Английската просвета е доста мощна и те не се интересуваха от нищо друго. Аз носех гръцки книги, писатели, музика, само че никой не желаеше нищо да знае. "
" Ние всички желаеме да вършим филми за приобщаването - по какъв начин да се разбираме по-добре, само че аз върша крачка обратно и поглеждам към връзката от друга позиция: по какъв начин да се слушаме и да се чуваме е причина за това да се разбираме по-добре. Глухотата е метафора на отхвърли да се чуваме. Има разлика сред чувам и слушам. На гръцки нямаме тези две разнообразни думи, само че е значимо да се погледнат разликите. Биологично - чуваме, целеустремено - слушаме. Исках да прегледам въпроса с връзката, само че освен с този, който живее надалеч, а с тези, които са физически по-близко до нас. Дори със съседа, с който не си споделяме `добро утро`. Комуникацията не ни е даденост, а би трябвало да я градим. "
Една от компликациите за основателите на кино лентата е ненамирането на актриса с повреден слух, освен това освен с търсене в Гърция, само че и по света: Англия, Канада, Германия, тъй че актрисата чува. Но, ние феновете, това даже не го разбираме. Превъплъщението е цялостно. Налага ѝ се да научи освен жестомимичния език, само че и по какъв начин напълно да се държи с тялото си. За задачата са се доверили на добър консултант-учител, който е бил и ням, а при подготовката е следил тя да не реагира на шумове, което би я издало че чува.
Нашата Йоана Буковска пък отлично се е справила с гръцкия език. Избрана пред други оферти на актриси за ролята, които приказват гръцки или са с гръцки корени, само че Мария Дуза избира нея - поради играта и лицето. Филмът приключва с привнесен хепиенд. Защо?
Героинята, израсла в подкрепяща я среда, измежду хора с нейния проблем - нечуващи, е принудена да влезе в същинския свят. Подигравателен, недобронамерен, неприветлив. Основното ѝ предизвикателство е да се приспособява към действителността. " Срещата с действителния свят и проблеми е метафора на порастването " - такова е внушението на основателите на кино лентата. " А финалът - аз не желаех да потегли в посока на тежък, реален сюжет, по-скоро да опиша приказка с поука най-после. Но поднесена по по-модернистичен метод, приспособена към действителността. Целта ми беше да направя филм за добротата, тъй като забравяме, че и тя съществува. Да покажа, че добротата надвива. "
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ