Плащанията в чуждa валута у нас са разрешени по закон
В комерсиалните обекти по границата, както и по автомагистралите, можело умерено да се заплаща в други валути, с изключение на в лв.. Това най-често ставало с банкови карти, а магазинът или бензиностанцията издавали съответния фискален бон в лв. и валутата, с която е платено. С това изненада необятната аудитория ексслужебната финансова министърка Росица Велкова.
„ Разплащането на територията на Република България в непозната валута и надлежно посочването на цената на продажбата в непозната валута, като се изключи че не е неразрешено според българското законодателство, то е в полза на лицата, които не разполагат с български лв. ”, съобщи Велкова.
Такива разплащания са постоянно срещани в комерсиалните обекти, ситуирани наоколо до граничните контролно-пропускателни пунктове, в обектите за продажба на горива около магистралните пътища и други, където се правят голям брой продажби на чужденци, потвърдиха от Министерството на финансите.
Търговците нямат обвързване да афишират във фискалния/системен бон крайната сума, която се заплаща от потребителя, по едно и също време в левове и евро, разяснява още Велкова.
Минималното наложително наличие на касовата записка е написано детайлно в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година. Правилата на наредбата, както и тези на ЗДДС, не вкарват ограничавания за прибавяне на спомагателна информация в наличието на бележката в услуга и улеснение на клиента, в това число и изписването на цената на продажбата и в друга валута.
В тази връзка от финансовото ведомство прецизират, че съвсем всички утвърдени модели на фискални устройства имат опция за печатане на дължимата от клиента сума освен в левове.. Тоест, след програмиране на валутен коефициент във фискалното устройство, крайната сума в касовата записка може да бъде отпечатана както в левове, по този начин и в съответната валута. Тези суми автоматизирано се преизчисляват и натрупват във фискалната памет на устройството в левовата им равностойност
За допустимостта на разплащанията с валути, разнообразни от нашите пари и изписването на цената на продажбата в касовите бележки в непозната валута, са давани нееднократни уточнения от Националната организация за доходи в отговор на сложени въпроси.
На интернет страницата на Национална агенция за приходите са оповестени уточнения по запитвания, отправяни още през 2013 година досега и същите нямат отношение към тематиката за приемане на еврото като национална парична единица.
Читатели обаче не престават да питат: „ Има ли възбрана за заплащане с валута на фискален бон в лв.? ”
Примерно чужденец влиза в хранителен магазин, купува си самун и мляко, минава на каса, издават му касов бон да речем за 4.10 лева, а той заплаща в евро 2.10.
Касиерката прибира парите в чекмеджето си и написа в Касовата книга: изведени 4.10 лева и въведени 2.10 евро.
Но други считат, че по този начин се издава документ с погрешно наличие – касов бон, че сте приели 4.10 лева, а действително сте получили 2.10 евро.
„ Разплащането на територията на Република България в непозната валута и надлежно посочването на цената на продажбата в непозната валута, като се изключи че не е неразрешено според българското законодателство, то е в полза на лицата, които не разполагат с български лв. ”, съобщи Велкова.
Такива разплащания са постоянно срещани в комерсиалните обекти, ситуирани наоколо до граничните контролно-пропускателни пунктове, в обектите за продажба на горива около магистралните пътища и други, където се правят голям брой продажби на чужденци, потвърдиха от Министерството на финансите.
Търговците нямат обвързване да афишират във фискалния/системен бон крайната сума, която се заплаща от потребителя, по едно и също време в левове и евро, разяснява още Велкова.
Минималното наложително наличие на касовата записка е написано детайлно в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година. Правилата на наредбата, както и тези на ЗДДС, не вкарват ограничавания за прибавяне на спомагателна информация в наличието на бележката в услуга и улеснение на клиента, в това число и изписването на цената на продажбата и в друга валута.
В тази връзка от финансовото ведомство прецизират, че съвсем всички утвърдени модели на фискални устройства имат опция за печатане на дължимата от клиента сума освен в левове.. Тоест, след програмиране на валутен коефициент във фискалното устройство, крайната сума в касовата записка може да бъде отпечатана както в левове, по този начин и в съответната валута. Тези суми автоматизирано се преизчисляват и натрупват във фискалната памет на устройството в левовата им равностойност
За допустимостта на разплащанията с валути, разнообразни от нашите пари и изписването на цената на продажбата в касовите бележки в непозната валута, са давани нееднократни уточнения от Националната организация за доходи в отговор на сложени въпроси.
На интернет страницата на Национална агенция за приходите са оповестени уточнения по запитвания, отправяни още през 2013 година досега и същите нямат отношение към тематиката за приемане на еврото като национална парична единица.
Читатели обаче не престават да питат: „ Има ли възбрана за заплащане с валута на фискален бон в лв.? ”
Примерно чужденец влиза в хранителен магазин, купува си самун и мляко, минава на каса, издават му касов бон да речем за 4.10 лева, а той заплаща в евро 2.10.
Касиерката прибира парите в чекмеджето си и написа в Касовата книга: изведени 4.10 лева и въведени 2.10 евро.
Но други считат, че по този начин се издава документ с погрешно наличие – касов бон, че сте приели 4.10 лева, а действително сте получили 2.10 евро.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ