Карлос Насар изправи пловдивчани на крака СНИМКИ
В свят, в който думите „ кураж “, „ религия “ и „ воля “ постоянно звучат кухо, хора като Карлос Насар ги изпълват със смисъл. На 7 юни в зала " Колодрума " в Пловдив, България се срещна не просто със своя първенец, а с Човека Карлос Насар, който показа неговата персонална история, която разплака, въодушеви и сплоти стотици хора от цялата страна, предава.
Карлос не се изправи пред публиката като звезда, а като момче, минало през пъкъла на болката, загубата, подозрението и отхвърлянето, с цел да се трансформира в знак на вяра на една цяла нация. Това беше вечер, в която един 21-годишен мъж с тяло от стомана и душа от светлина подсети на България какво значи да вярваш. Да не се отказваш, даже когато си на път да го сториш.
Роден в Париж, с майка българка и татко ливанец, животът го води в Червен бряг, малко градче, където стартира неговият същински път. Не като приказка, а като битка. Достигайки върха на международния спорт, Карлос споделя освен триумфите си, само че и раните, които не се виждат.
Най-тежката щанга, която в миналото е вдигал, тежи 238 кг – достижение, почтено за историята на международния спорт. Но самичък призна, че тази физическа тежест не може да се съпостави с болката, която претърпява малко преди едно от най-важните надпревари в живота си.
„ Имал съм моменти, в които съм усещал, че не мога повече – и физически, и душевен. Но най-тежко ми беше, когато изгубих индивида, който първи повярва в мен, моят треньор Илиян Илиев “.
Две седмици преди международното състезание, Карлос губи първия си треньор. Човекът, който пръв вижда капацитета му и го построява като състезател и персона. Умира по пътя към „ Белмекен “, тръгнал да оказва помощ на Карлос в подготовката.
За този миг Карлос приказва с доста болежка и със сълзи в очите. „ 238 кг се подвигат с тяло. Тази загуба – не можеш да я понесеш с нищо ”, сподели той.
Във съдбовната вечер Карлос се е обадил на своя треньор Илиян Илиев и го е помолил да отиде на „ Белмекен ”, с цел да го тренира за идните надпревари. Илиев потегля със собствения си автомобил натам, само че обърква пътя и звъни на Карлос да го вземе. Тръгвайки с автомобила си към своя треньор и наближавайки го, вижда че Илиев е излязъл от колата и е паднал на пътя. Самият Карлос го е изнесъл до колата за спешна помощ, която не е могла да доближи мястото. Той е съобщил и трагичната вест на фамилията му.
Само две седмици по-късно той излиза на международното състезание и прави нула в първото придвижване - " изхвърлянето ". Вместо да се откаже обаче, той се събира и печели купата във второто придвижване - " изтласкването ". Въпреки всичко, той се изправя и печели. Не за себе си, а за оня, който не стига до тренировката и шампионата, само че остава вечно в сърцето му.
Разказва и за най-тежките си моменти в спорта. Хроничната физическа болежка, депресията, психическото безсилие. Разказва по какъв начин съвсем е решил да се откаже, когато скъсва ахилесовото си сухожилие през 2022 година в Богота – контузия, която би отказала съвсем всеки различен. Но не и него. С безчовечен старания и 9 месеца по-късно, през септември 2023 година, Карлос печели международната купа в категория до 89 кг на Световното състезание в Рияд, Саудитска Арабия.
Сподели и за прочувствената си персонална история. Моментът, в който татко му си потегля без да каже и дума, за неговата липса, и за битката на майка му, която присъстваше в залата и дефинира като най-силния човек в живота му, отглеждайки него и двамата му братя самичък сама.
Заяви, че фантазията му е да стане четири пъти олимпийски първенец и ще го реализира.
На сцената с изключение на Карлос Насар излязоха актрисата Мая Бежанска, музикалните феи от квартет „ Дестъни ”, слънчевите деца от Федерацията по приспособена физическа интензивност, клубът по акробатика „ Стефан Данчев “ – Сливен и Михаела Стойкова - надарена танцьорка от Пловдив с голям брой национални и интернационалните оценки, измежду които 10 пъти купата Best Talent Female.
На сцената се качи и индивидът, който се грижи за здравословното положение и възобновяване на Карлос след тежките надпревари Атанас Литков. Той му подари икона „ Вечен живот ”, а Карлос показа, че това е един от най-верните му хора.
Истински шедьовър, който пък бе разгласен на търг за щедрост, бе показан от художника Ивайло Митов. За да сътвори вдъхновяващата картина с лика на Карлос Насар, той е отделил над 120 дни.
Самият Карлос пък подари голям букет на дядо си. Човекът, който е поел ролята на татко в неговия живот. Защото всеки огромен първенец знае, че зад всяка негова победа стоят тези тихи герои, които в никакъв случай не желаят самопризнание.
Карлос Насар е не просто мъж на годината. Той е лице на онази България, която не се предава. Обединител и мотиватор. Живото доказателство, че даже когато животът те натисне до дъното, можеш да се изправиш и да вдигнеш освен 238 кг, а очакванията на една цяла нация.
„ Моят път “ не беше театър. Това беше жива история. Историята на едно момче, което вместо да се оплаква, избра да има вяра. Историята на един мъж, който със силата на духа си подвигна на крайници всички нас.
Карлос не носи единствено щангата – той носи България.
И я носи с чест.
Галерия:
Карлос не се изправи пред публиката като звезда, а като момче, минало през пъкъла на болката, загубата, подозрението и отхвърлянето, с цел да се трансформира в знак на вяра на една цяла нация. Това беше вечер, в която един 21-годишен мъж с тяло от стомана и душа от светлина подсети на България какво значи да вярваш. Да не се отказваш, даже когато си на път да го сториш.
Роден в Париж, с майка българка и татко ливанец, животът го води в Червен бряг, малко градче, където стартира неговият същински път. Не като приказка, а като битка. Достигайки върха на международния спорт, Карлос споделя освен триумфите си, само че и раните, които не се виждат.
Най-тежката щанга, която в миналото е вдигал, тежи 238 кг – достижение, почтено за историята на международния спорт. Но самичък призна, че тази физическа тежест не може да се съпостави с болката, която претърпява малко преди едно от най-важните надпревари в живота си.
„ Имал съм моменти, в които съм усещал, че не мога повече – и физически, и душевен. Но най-тежко ми беше, когато изгубих индивида, който първи повярва в мен, моят треньор Илиян Илиев “.
Две седмици преди международното състезание, Карлос губи първия си треньор. Човекът, който пръв вижда капацитета му и го построява като състезател и персона. Умира по пътя към „ Белмекен “, тръгнал да оказва помощ на Карлос в подготовката.
За този миг Карлос приказва с доста болежка и със сълзи в очите. „ 238 кг се подвигат с тяло. Тази загуба – не можеш да я понесеш с нищо ”, сподели той.
Във съдбовната вечер Карлос се е обадил на своя треньор Илиян Илиев и го е помолил да отиде на „ Белмекен ”, с цел да го тренира за идните надпревари. Илиев потегля със собствения си автомобил натам, само че обърква пътя и звъни на Карлос да го вземе. Тръгвайки с автомобила си към своя треньор и наближавайки го, вижда че Илиев е излязъл от колата и е паднал на пътя. Самият Карлос го е изнесъл до колата за спешна помощ, която не е могла да доближи мястото. Той е съобщил и трагичната вест на фамилията му.
Само две седмици по-късно той излиза на международното състезание и прави нула в първото придвижване - " изхвърлянето ". Вместо да се откаже обаче, той се събира и печели купата във второто придвижване - " изтласкването ". Въпреки всичко, той се изправя и печели. Не за себе си, а за оня, който не стига до тренировката и шампионата, само че остава вечно в сърцето му.
Разказва и за най-тежките си моменти в спорта. Хроничната физическа болежка, депресията, психическото безсилие. Разказва по какъв начин съвсем е решил да се откаже, когато скъсва ахилесовото си сухожилие през 2022 година в Богота – контузия, която би отказала съвсем всеки различен. Но не и него. С безчовечен старания и 9 месеца по-късно, през септември 2023 година, Карлос печели международната купа в категория до 89 кг на Световното състезание в Рияд, Саудитска Арабия.
Сподели и за прочувствената си персонална история. Моментът, в който татко му си потегля без да каже и дума, за неговата липса, и за битката на майка му, която присъстваше в залата и дефинира като най-силния човек в живота му, отглеждайки него и двамата му братя самичък сама.
Заяви, че фантазията му е да стане четири пъти олимпийски първенец и ще го реализира.
На сцената с изключение на Карлос Насар излязоха актрисата Мая Бежанска, музикалните феи от квартет „ Дестъни ”, слънчевите деца от Федерацията по приспособена физическа интензивност, клубът по акробатика „ Стефан Данчев “ – Сливен и Михаела Стойкова - надарена танцьорка от Пловдив с голям брой национални и интернационалните оценки, измежду които 10 пъти купата Best Talent Female.
На сцената се качи и индивидът, който се грижи за здравословното положение и възобновяване на Карлос след тежките надпревари Атанас Литков. Той му подари икона „ Вечен живот ”, а Карлос показа, че това е един от най-верните му хора.
Истински шедьовър, който пък бе разгласен на търг за щедрост, бе показан от художника Ивайло Митов. За да сътвори вдъхновяващата картина с лика на Карлос Насар, той е отделил над 120 дни.
Самият Карлос пък подари голям букет на дядо си. Човекът, който е поел ролята на татко в неговия живот. Защото всеки огромен първенец знае, че зад всяка негова победа стоят тези тихи герои, които в никакъв случай не желаят самопризнание.
Карлос Насар е не просто мъж на годината. Той е лице на онази България, която не се предава. Обединител и мотиватор. Живото доказателство, че даже когато животът те натисне до дъното, можеш да се изправиш и да вдигнеш освен 238 кг, а очакванията на една цяла нация.
„ Моят път “ не беше театър. Това беше жива история. Историята на едно момче, което вместо да се оплаква, избра да има вяра. Историята на един мъж, който със силата на духа си подвигна на крайници всички нас.
Карлос не носи единствено щангата – той носи България.
И я носи с чест.
Галерия:
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ