В свят, в който често се сблъскваме с безразличие, вандализъм

В свят, в който постоянно се сблъскваме с равнодушие, вандализъм и занемарена градска среда, една напълно елементарна сцена от Пловдив съумя да трогне жителка.
Прочетете още
Жената, станала инцидентен очевидец на случката, показа прочувствен роман, който припомня, че положителното образование, персоналният образец и грижа към общото пространство към момента съществуват – и порастват в новото потомство, пише 

„ Докато бях наоколо до подлеза на хотел „ България “, станах очевидец на нещо, което с изключение на наслада и почитание, провокира у мен вярата. Че не всичко е изгубено... “

Жената споделя по какъв начин момиче на към 11–12 години, съпроводено от стара дама, стопира, с цел да се опита да намести паднала обшивка от камък върху стената на подлеза. Докато по-възрастната жена продължава напред, детето – с безшумно неизменност и без ненужно внимание – се навежда, слага деликатно блокчетата на място и си изтупва ръцете.

„ Остави си нещата върху перваза и с ръчички намести блокчетата. Нагласи ги, изтупа си ръцете и забърза да настигне дамата, която я прегърна нежно, засмяха се и продължиха. “

Авторката не крие страстта си – чувство за светлина, за образование и за вяра, че в едно общество, постоянно изгубено в апатията, има деца, които са възпитани да се грижат – даже за камък в подлез.

„ Благодарност, че някой е положил грижи, това дете да е друго – отвън общата отрицателна статистика за днешните подрастващи. “

Малки жестове като този демонстрират, че смяната стартира от възпитанието, от отношението и от персоналния образец. И може би най-силният знак, че Пловдив – и България – към момента имат вяра.

Снимка: Жанет Стойчева