В свят, в който често се оплакваме, сочим с пръст

В свят, в който постоянно се оплакваме, сочим с пръст и чакаме „ страната “ или „ общината “ да свършат нещо, има хора като Емо от Княжево, които просто стават и работят. Без заплата. Без камера. Без фанфари. С коса в ръка и сърце, цялостно с грижа.

Днес край Александровия мост, в сянката на подценени тревни площи и ръждясали стълбове, Емо коси. С жар в очите и кротка решителност в походката.

„ Благодарим ти, Емо! “

Пост в кварталната група „ Княжево “ във Фейсбук споделя за него накратко, които споделят доста повече:

„ Голяма признателност към този човек, който през днешния ден отдели от времето си, с цел да се погрижи за зелените площи към Александровия мост! “ „ И Люти дол коси! Честен и работлив човек! “

Добротата не е обвързване. Тя е избор. Емо не чака да му се каже. Не стачкува. Не упреква. Просто се грижи – за мястото, в което живее, и за хората към него. Такъв човек е оня, който помни какво значи „ общественост “ – не дума, а чувство. Не девиз, а съпричастност.

Когато институциите спят, съвестта не би трябвало да заспива

Да, евентуално общината би трябвало да коси. Да поддържа. Да реагира. Но когато тя не го прави, героите без униформи и властови постове излизат и правят делото безмълвно – с почитание към земята и хората.

Емо е тъкмо подобен човек. Има хиляди като него, само че всяка история като неговата заслужава да бъде разказана. Защото припомня, че градът не е администрация. Градът сме ние.

Емо не е просто човек с коса. Той е знак. На това, че смяната не стартира от горе, а от тротоара. От градинката. От грижата.
От елементарното човешко „ желая да е по-добре – и ще оказа помощ “.

Емо, Княжево е с теб. Благодарим ти. И нека твоят образец болести още ръце – не за напън, а за работа. Защото светът се трансформира тъкмо по този начин: един човек, едно деяние, една усмивка.