В свят, доминиран от глобални брандове като Coca-Cola, има едно

В свят, доминиран от световни марки като Coca-Cola, има едно малко знамение, което се случва в Перу. Там най-популярната безалкохолна напитка не е тази, която всички познаваме от рекламите с Дядо Коледа и полярните мечки. Вместо това, на трапезата на перуанците стои една златистожълта газирана напитка със мистериозен усет и още по-загадъчна история - Inca Kola.

Шарената планина на Перу – мястото, където земята рисува сама

Едно в действителност пъстро знамение

Началото: От английски корени към перуанска легенда

Всичко стартира през 1910 година, когато британецът Джоузеф Робинсън Линдли се открива в Лима и основава дребна фабрика за безалкохолни питиета. През 1935 година той основава Inca Kola - напитка, въодушевена от античната инкска просвета и оцветена в златно, с цел да символизира благосъстоянието и наследството на Андите.


Скоро по-късно Coca-Cola навлиза на перуанския пазар. Но за разлика от останалия свят, тук американският колос се сблъсква с непредвиден противник. С помощта на изобретателни реклами, включващи индиански знаци и патриотични послания, Inca Kola се нарежда като " усетът, който ни сплотява ". Перуанците не просто пият тази напитка - те се разпознават с нея.

Съюз с една отхвърлена общественост

Една от най-интересните елементи от историята на Inca Kola се развива по време на Втората международна война. По това време забележителна японска общественост живее и работи в Перу. Тези хора, въпреки и маргинализирани, играят основна роля в локалната търговия - изключително посредством дребните магазини, които постоянно са техни.


След нападението над Пърл Харбър през 1941 година, Coca-Cola прекратява доставките към японските магазини в Перу. Това основава голяма дистрибуционна празнота, която Inca Kola бързо запълва. С тази стъпка марката не просто печели нов пазар, а построява преданост, учредена на доверие, включване и поддръжка. Тази връзка оцелява и до през днешния ден, прецизира Al Jаzeera.

Национален знак против световен колос

В десетилетията след войната, Inca Kola се утвърждава като национална икона. Напитката не е единствено за утоляване на жаждата - тя се сервира до локални ястия, асоциира се със фамилните обеди и е част от фолклора. Вкусът ѝ - блудкав, флорален, съвсем като дъвка, успява да разделя отзиви, само че сплотява генерации.

До края на 90-те години обаче конкуренцията с Coca-Cola стартира да тежи на компанията Lindley. Задлъжняла и изправена пред глобализацията, през 1999 година тя взема сложното решение: да продаде 50% от бизнеса си на самата Coca-Cola.

Мир, а не война - и традицията оцелява

Вместо да унищожи Inca Kola, Coca-Cola резервира марката жив. Признавайки неговата културна стойност, американският колос разрешава производството и разпространяването в Перу да останат под локален надзор. Така напитката продължава да бъде перуанска - освен на усет, само че и по дух.


Днес, в заведения за хранене от Лима до Чанчамайо, Inca Kola си остава незаменима част от храненето и националната горделивост. За едни - това е усетът на детството. За други - напитка със златен цвят, която споделя историята на един дребен бизнес, на общественост, търсеща принадлежност, и на просвета, която устоява на глобализацията. Да си признаем, опитахме я, до момента в който бяхме в Перу, само че не можем да кажем, че ни очарова изключително. Факт е обаче, че се продаваше на всички места и беше една от най-консумираните питиета в страната.