В своята лекция Как да научим мозъка да учи“ прочутият

В своята лекция „ Как да научим мозъка да учи “ фамозният съветски невролингвист проф. Татяна Черниговская поучава хората да вършат почивки в процеса на образование и да не се опасяват от неточности. Тя е лекар на биологическите и филологическите науки и началник на Лабораторията по когнитивни проучвания в Санкт-Петербургския университет, известна с лекциите си за мозъка, мисленето, изкуствения разсъдък, съзнанието и подсъзнанието, описват Новите родители.

Ето какво споделя Черниговская за ученето:

Обикновено се счита, че в случай че едно дете не помни нещо по време на ученето, това е лошо; когато е разсеяно е неприятно, когато си вземе отмора - също е неприятно, а в случай че заспи - напряко призрачен сън.

Всичко това не е правилно. Почивките не са спънки за запаметяване на материала и обработка на информация, а в противен случай - оказват помощ. Те дават опция на мозъка да си почива и да усвои получената информация.

Най-доброто, което можем да създадем, в случай че незабавно би трябвало да научим нещо до на следващия ден, е  да го прочетем незабавно и да си легнем бързо по-късно. Основната работа на мозъка се случва, до момента в който спим. За да може информацията да попадне в дълготрайната памет, е належащо време и избрани химически процеси, които просто се случват насън.

Постоянното напрежение от обстоятелството, че не сте съумели с нещо, че нещо не се е получило води до нови неточности - това е най-лошото, което можете да си аргументите. Не се опасявайте от грешките. За да улесните ученето, би трябвало да осъзнаете, че то продължава постоянно, не става единствено на бюро. Ако човек единствено си седи на бюрото и се преструва, че учи, нищо потребно няма да излезе от това.

Развивайте фината моторика у детето, с цел да не съжалявате след това, че мозъкът му не работи, споделя още Татяна Черниговская.

Пред нас е доста сложна задача: ние сме на кръстопътя сред човек, който е писал съгласно досегашните предписанията и чете елементарни книги, и човек, който чете хипертекстове, изобщо не знае по какъв начин да написа, занимава се с компютърни икони и даже не написа текстове.  Важно е да се разбере, че това е друг човек и той има друг мозък.

На нас, възрастните, този различен мозък ни харесва и сме уверени, че в това няма нищо рисково. Но заплаха има.

Ако дребното дете, отивайки в учебно заведение, не се учи да написа, не привиква с дребните филигранни придвижвания на ръката, в случай че в детската градина то нищо не лепи, не изрязва с ножици, не ниже мъниста, то не се развиват неговите двигателни умения. А точно те въздействат на говорните функционалности и в случай че не развивате у дребното фината моторика, след това не се оплаквайте, че мозъкът му не работи.

Източник, превод Марина Атанасова