Приказка за уроците на бедното детство
В своята книга Уроците на едно оскъдно детство писателката Деби Билс споделя какви уроци и какъв опит ѝ е дал нейното детство, в което е деляла всички свои движимости, в това число и леглото със своите сестри.
Отраснах във плантация. Баща ми беше аграрни служащ, а майка ми се грижеше за цялото семейство. Бяхме шестима братя и сестри, а аз бях петото дете в фамилията. Имахме малко пари, само че аз постоянно съм се чувствала обичана. Бяхме богати по доста способи, макар че нямахме същинска кухня, течаща вода, вътрешна баня, тв приемник или телефон.
Какви уроци научих в тази среда?
1. Научих се да споделям – бяхме 4 сестри и трябваше да спим в 2 кревати и непрекъснатo да си разменяме вещите;
2. Научих се да се грижа за това, което имам, и да бъда признателна – всеки един от нас имаше по един чифт обувки и по една играчка, която получаваше на Коледа. Така че ние не приемахме нищо за даденост. За рождените си дни сами приготвяхме тортата и изяждахме всяка хапка;
3. Научих се да употребявам въображението си – имахме малко играчки и по тази причина постоянно си играехме с консерви от домати, които връзвахме една за друга с въже, остарели гуми, пръчки или празни варели;
4. Научих се да хапвам, до момента в който заситя глада си, а не да преяждам - порциите ни бяха лимитирани и като дете в никакъв случай не ми е идвало на разум да преяждам, като хапвам сладоледа напряко от кутията да вземем за пример. Никога не съм имала проблеми с килограмите и ценяхме храната, с която разполагаме;
5. Научих се, че домът се гради от хората в него, а не от броя на стаите - нямахме доста свободно пространство, само че в нашия дом постоянно беше весело;
6. Научих се на усърдие – с братята и сестрите ми всеки ден работехме във фермата, като дружно се грижехме за реколтата и се стараехме къщата постоянно да е подредена.
Истинското благополучие няма етикет с цена. Щастието е нещо, което избираме със личното си мислене и усещане.
Понякога се взирам у хората с материалното мислене. Всичко, за което се вълнуват, е по какъв начин да си купят нещо, да имат следващата облага.
Заблуждават се, че по този начин ще намерят щастието, само че благополучие не се купува.
Всичко си зависи от метода, по който самите ние одобряваме живота. Любовта в сърцата ни. Хората, които познаваме и обичаме. Спомените, които ни носи животът.
И когато гибелта почука на вратата, това, което ще е значимо, е по какъв начин сме обичали, по какъв начин сме живели и какво са запомнили хората за нас. Хората няма да си спомнят къщата, в която сте живели, нито движимостите, които сте имали.
Хората ще запомнят споделения с вас смях, дългите диалози, уроците, на които вероятно сте ги научили, и най-важното - любовта, която сте споделили.
