Почитат основателя на Варненската опера Петър Райчев с Мадам Бътерфлай от Пучини
В своя юбилеен 75-ти сезон, със спектакъла на операта " Мадам Бътерфлай “ от Джакомо Пучини на 9 март 2022 година, Държавна опера Варна сервира признанието си към своя първосъздател Петър Райчев, оповестиха от пресцентъра на културната институция.
Повод за събитието е 135-годишнината от рождението на нашия популярен съгражданин, първия от плеядата звездни български гласове, първия наш тенор, триумфирал в най-престижните оперни театри по света, артист, режисьор и възпитател с големи заслуги към българското оперно изкуство.
Назначен за основен живописен началник на Варненската национална опера, записана на 6.04.1947 година, Петър Райчев организира в София първия конкурс за оперни солисти в 3 тура и образува първия професионален екип на оперния спектакъл, с който на 7.09.1947 година показва пред възторжените варненци премиерата на първата режисура " Продадена булка “ от Б. Сметана. Дирижира синът му, младият Руслан Райчев, първият основен диригент на Варненската опера, който от 1946 година е и основен диригент на първия Държавен симфоничен оркестър във Варна. Така синът поема на собствен ред по пътя към международната сцена точно от Варна.
Силен прочувствен отзив измежду публиката има и " Мадам Бътерфлай “ от Дж. Пучини, втората варненска режисура на татко и наследник Райчеви, в чиято премиера на 17.11.1947 година дебютира като Пинкертон Никола Николов. Прославеният тенор не не помни тази първа своя роля, което проличава и от думите му на признателност към маестро Райчев върху фотография, на която Никола Николов е в костюм от зрелище на Миланската канара.
В спектакъла на " Мадам Бътерфлай “ на 9 март 2022 г, режисура на Кузман Попов, под палката на известния диригент от Израел Етан Шмайсер, в ролята на Пинктертон ще приветстваме още един огромен тенор - Иван Момиров, варненецът, прочут на меломаните в най-хубавите оперни театри по света с красивия си тембър и завладяваща емоционалност. Великолепното сопрано Йоана Железчева ще се превъплъти в облика на Мадам Бътерфлай, една от коронните функции в репертоара й. Участват също: Силвия Ангелова – Сузуки, Свилен Николов – Шарплес, Лиляна Кондова - Кейт Пинкертон, Пламен Долапчиев – Горо, Христо Ганевски – Принц Ямадоро, Гео Чобанов – Бонзо и други Солисти, хор и оркестър на Държавна опера Варна.
Петър Райчев (09.03.1887, Варна - 31.08.1960, София), първият знаменит български тенор, сложил началото на плеядата фамозни гласове със звездна кариера, които светът приветства като Българското оперно знамение, е създател и пръв живописен началник на Варненската опера. Роден във Варна, той овреме демонстрира певческите си и артистични заложби, пее в хора на Добри Христов и хора на Варненската мъжка гимназия. В София следва живопис при Иван Мърквичка в първия випуск на Рисувалното учебно заведение, посещава лекции по литература, под псевдонима Пиер сътрудничи с карикатури и текстове на списания, взема уроци по оперно пеене при Иван Вулпе. Завършва предварително Московската консерватория в класа на проф. Умберто Мазети с цялостно отличие и златен орден, след което усъвършенства вокалното си майсторство като стипендиант на Болшой спектакъл в Неапол при Фернандо де Лучия. Стремителната му певческа кариера стартира от Италия, продължава триумфално в " Ковънт гардън “ – Лондон и Русия, с цел да обхване най-реномираните театри на три континента - Европа, Азия и Америка.
Чрез Петър Райчев България влиза в огромния свят на операта, която го съизмерва с тенори като Енрико Карузо, Тито Скипа, Бениамино Джили. Аплодират го неведнъж в Болшой спектакъл, Ла Скала, Сан Карло, Гран опера, Виенската Щатсопера, 10 години е непрекъснат посетител солист на Метрополитън опера. Музикалната рецензия го величае като неоспорим занаятчия на италианската кантилена, хубав лирико-драматичен тенор със ярък и топъл тембър и темпераментна фраза с ярки акценти. Изкуството на Петър Райчев, което включва близо 80 централни тенорови партии от класическия съветски, италиански, френски и немски репертоар, ценят Артуро Тосканини, Сергей Прокофиев, Умберто Джордано, Пиетро Маскани и други
През 1936 година, на върха на звездната си кариера, Петър Райчев се завръща в родината, с цел да вложи многостранния си гений на солист, режисьор, възпитател и началник в поддръжка на прохождащото българско оперно изкуство. В Софийската опера работи като солист и режисьор.
През 1947 година идва в родния си град Варна с задачата на учредител, пръв основен живописен началник и пръв режисьор на Варненската национална опера, записана на 06.04.1947 година Руслан Райчев, синът на Петър Райчев, приключил Виенската Консерватория при Карл Бьом, става първият диригент на новия оперен спектакъл. Всъщност синът идва във Варна една година по-рано, с цел да поеме управлението на първия Държавен симфоничен оркестър в града. Именно от Варна Руслан Райчев поема след татко си по пътя към висините на музикалното изкуство. И по този начин, под знака на двамата Райчеви - бележитите български създатели, режисьорът Петър Райчев и диригентът Руслан Райчев, на 07.09.1947 година се подвига завесата за първата режисура на операта “Продадена булка " от Б. Сметана, с която стартира летоброенето на Варненския оперен спектакъл. Тук слага още 5 заглавия: “Мадам Бътерфлай " от Дж. Пучини, “Селска чест " от П. Маскани, “Палячи " от Леонкавало, “Травиата " от Дж. Верди и “Севилският бръснар " от Дж. Росини.
След Варненската опера, Петър Райчев взе участие в построяването и на оперните театри в Русе, Стара Загора и Пловдив. До края на живота си проф. Петър Райчев преподава в Държавната музикална академия, оставяйки след себе си надарено младо потомство с високи естетически критерии. Заслугите на Петър Райчев за развиването на българското оперно изкуство са неоспорими и оценени по достолепие, за което свидетелстват многочислените му оценки: медал " Свети Александър “, званията Заслужил актьор, Народен актьор, Лауреат на Димитровска премия, Герой на НР България и други Петър Райчев – първата българска оперна легенда, първият световнопризнат български тенор, бележит режисьор и възпитател, учредител на Варненската опера. Един популярен варненец.
Повод за събитието е 135-годишнината от рождението на нашия популярен съгражданин, първия от плеядата звездни български гласове, първия наш тенор, триумфирал в най-престижните оперни театри по света, артист, режисьор и възпитател с големи заслуги към българското оперно изкуство.
Назначен за основен живописен началник на Варненската национална опера, записана на 6.04.1947 година, Петър Райчев организира в София първия конкурс за оперни солисти в 3 тура и образува първия професионален екип на оперния спектакъл, с който на 7.09.1947 година показва пред възторжените варненци премиерата на първата режисура " Продадена булка “ от Б. Сметана. Дирижира синът му, младият Руслан Райчев, първият основен диригент на Варненската опера, който от 1946 година е и основен диригент на първия Държавен симфоничен оркестър във Варна. Така синът поема на собствен ред по пътя към международната сцена точно от Варна.
Силен прочувствен отзив измежду публиката има и " Мадам Бътерфлай “ от Дж. Пучини, втората варненска режисура на татко и наследник Райчеви, в чиято премиера на 17.11.1947 година дебютира като Пинкертон Никола Николов. Прославеният тенор не не помни тази първа своя роля, което проличава и от думите му на признателност към маестро Райчев върху фотография, на която Никола Николов е в костюм от зрелище на Миланската канара.
В спектакъла на " Мадам Бътерфлай “ на 9 март 2022 г, режисура на Кузман Попов, под палката на известния диригент от Израел Етан Шмайсер, в ролята на Пинктертон ще приветстваме още един огромен тенор - Иван Момиров, варненецът, прочут на меломаните в най-хубавите оперни театри по света с красивия си тембър и завладяваща емоционалност. Великолепното сопрано Йоана Железчева ще се превъплъти в облика на Мадам Бътерфлай, една от коронните функции в репертоара й. Участват също: Силвия Ангелова – Сузуки, Свилен Николов – Шарплес, Лиляна Кондова - Кейт Пинкертон, Пламен Долапчиев – Горо, Христо Ганевски – Принц Ямадоро, Гео Чобанов – Бонзо и други Солисти, хор и оркестър на Държавна опера Варна.
Петър Райчев (09.03.1887, Варна - 31.08.1960, София), първият знаменит български тенор, сложил началото на плеядата фамозни гласове със звездна кариера, които светът приветства като Българското оперно знамение, е създател и пръв живописен началник на Варненската опера. Роден във Варна, той овреме демонстрира певческите си и артистични заложби, пее в хора на Добри Христов и хора на Варненската мъжка гимназия. В София следва живопис при Иван Мърквичка в първия випуск на Рисувалното учебно заведение, посещава лекции по литература, под псевдонима Пиер сътрудничи с карикатури и текстове на списания, взема уроци по оперно пеене при Иван Вулпе. Завършва предварително Московската консерватория в класа на проф. Умберто Мазети с цялостно отличие и златен орден, след което усъвършенства вокалното си майсторство като стипендиант на Болшой спектакъл в Неапол при Фернандо де Лучия. Стремителната му певческа кариера стартира от Италия, продължава триумфално в " Ковънт гардън “ – Лондон и Русия, с цел да обхване най-реномираните театри на три континента - Европа, Азия и Америка.
Чрез Петър Райчев България влиза в огромния свят на операта, която го съизмерва с тенори като Енрико Карузо, Тито Скипа, Бениамино Джили. Аплодират го неведнъж в Болшой спектакъл, Ла Скала, Сан Карло, Гран опера, Виенската Щатсопера, 10 години е непрекъснат посетител солист на Метрополитън опера. Музикалната рецензия го величае като неоспорим занаятчия на италианската кантилена, хубав лирико-драматичен тенор със ярък и топъл тембър и темпераментна фраза с ярки акценти. Изкуството на Петър Райчев, което включва близо 80 централни тенорови партии от класическия съветски, италиански, френски и немски репертоар, ценят Артуро Тосканини, Сергей Прокофиев, Умберто Джордано, Пиетро Маскани и други
През 1936 година, на върха на звездната си кариера, Петър Райчев се завръща в родината, с цел да вложи многостранния си гений на солист, режисьор, възпитател и началник в поддръжка на прохождащото българско оперно изкуство. В Софийската опера работи като солист и режисьор.
През 1947 година идва в родния си град Варна с задачата на учредител, пръв основен живописен началник и пръв режисьор на Варненската национална опера, записана на 06.04.1947 година Руслан Райчев, синът на Петър Райчев, приключил Виенската Консерватория при Карл Бьом, става първият диригент на новия оперен спектакъл. Всъщност синът идва във Варна една година по-рано, с цел да поеме управлението на първия Държавен симфоничен оркестър в града. Именно от Варна Руслан Райчев поема след татко си по пътя към висините на музикалното изкуство. И по този начин, под знака на двамата Райчеви - бележитите български създатели, режисьорът Петър Райчев и диригентът Руслан Райчев, на 07.09.1947 година се подвига завесата за първата режисура на операта “Продадена булка " от Б. Сметана, с която стартира летоброенето на Варненския оперен спектакъл. Тук слага още 5 заглавия: “Мадам Бътерфлай " от Дж. Пучини, “Селска чест " от П. Маскани, “Палячи " от Леонкавало, “Травиата " от Дж. Верди и “Севилският бръснар " от Дж. Росини.
След Варненската опера, Петър Райчев взе участие в построяването и на оперните театри в Русе, Стара Загора и Пловдив. До края на живота си проф. Петър Райчев преподава в Държавната музикална академия, оставяйки след себе си надарено младо потомство с високи естетически критерии. Заслугите на Петър Райчев за развиването на българското оперно изкуство са неоспорими и оценени по достолепие, за което свидетелстват многочислените му оценки: медал " Свети Александър “, званията Заслужил актьор, Народен актьор, Лауреат на Димитровска премия, Герой на НР България и други Петър Райчев – първата българска оперна легенда, първият световнопризнат български тенор, бележит режисьор и възпитател, учредител на Варненската опера. Един популярен варненец.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ