Тодор Джиков: Инвестирахме страшно много пари в земеделието, а магазините са ни пълни с внос на селскостопански продукти
Макар че с влизането ни в Европейски Съюз се вложиха доста пари в развиването на селското стопанство, очевидно говореното е едно, а задачите, конкретиката и резултатите са коронно разнообразни. В последна сметка се получи по този начин, че инвестирахме ужасно доста пари в земеделието, а на процедура магазините са ни цялостни с импорт на селскостопански артикули. Това сподели в предаването " България, Европа и светът на фокус “ на Радио " Фокус “ ръководител на Националната асоциация на картофопроизводителите и някогашен зам.-министър на земеделието Тодор Джиков.
" 2025-а е годината, в която всяка страна в Европейски Съюз мога да промени радикално в действителност политиката на подкрепяне, задачите, с цел да реализира съответно по-добри резултати. И аз мисля, че България има доста работа в това отношение. “
Политиците би трябвало да отговорят на въпроса за какво се раздават милиони, а против това не получаваме нищо, уточни още той. Според него неналичието на визионерство в България води до това влаганите всяка година 1,6 милиарда лв. в земеделието да не реализират заложените цели. Изключително значимо е да се отговори на въпросите по какъв начин се раздават тези пари, какъв е контролът, действителни ли са ни задачите, каква ни е визията и едвам тогава може да се върви към усъвършенстване.
По думите му би трябвало да се даде опция хората, които желаят да работят и да създават качествена продукция, да го вършат. Трябва да се подкрепят само и единствено хората, които дават своя принос за изхранване на популацията с вкусни и качествени български плодове и зеленчуци. " Проблемите стартират още от контрола по веригата на производител до консуматор, разликата, надценките на питателните магазини, “ сподели той и добави, че има сериозен законодателен недостиг и надзор.
Според него би трябвало да се одобри Закон за ръководене на поземлената благосъстоятелност, който да даде опция да се позволи въпросът с разпокъсаната земя, където мъчно могат да създадат вложения в напояване и да се предвижда 5 години сеитбооборот, " тъй че да получиш по-здрава и по-добра просвета “. Трябва да се улесни процедурата с достъпа до работна ръка от трети страни.
" Имаме потребност от закон, който съответна институция да следи и да има проследимост по веригата от производството, търговията до доставката на храните, с цел да се прекрати опцията съмнителни търгаши да купуват, продават и препродават вносна доста в случаи некачествена продукция с български етикет. “
Необходим е и Закон за кооперирането и съществени вложения в напояването. " Ние нямаме действителен закон за българска браншова представителност. Липсата на браншова единна представителност и опцията всеки да прави асоциации, оставя пред неспособност да се слагат същинските действителните проблеми, които са на дневен ред, “ изясни още Тодор Джиков.
" 2025-а е годината, в която всяка страна в Европейски Съюз мога да промени радикално в действителност политиката на подкрепяне, задачите, с цел да реализира съответно по-добри резултати. И аз мисля, че България има доста работа в това отношение. “
Политиците би трябвало да отговорят на въпроса за какво се раздават милиони, а против това не получаваме нищо, уточни още той. Според него неналичието на визионерство в България води до това влаганите всяка година 1,6 милиарда лв. в земеделието да не реализират заложените цели. Изключително значимо е да се отговори на въпросите по какъв начин се раздават тези пари, какъв е контролът, действителни ли са ни задачите, каква ни е визията и едвам тогава може да се върви към усъвършенстване.
По думите му би трябвало да се даде опция хората, които желаят да работят и да създават качествена продукция, да го вършат. Трябва да се подкрепят само и единствено хората, които дават своя принос за изхранване на популацията с вкусни и качествени български плодове и зеленчуци. " Проблемите стартират още от контрола по веригата на производител до консуматор, разликата, надценките на питателните магазини, “ сподели той и добави, че има сериозен законодателен недостиг и надзор.
Според него би трябвало да се одобри Закон за ръководене на поземлената благосъстоятелност, който да даде опция да се позволи въпросът с разпокъсаната земя, където мъчно могат да създадат вложения в напояване и да се предвижда 5 години сеитбооборот, " тъй че да получиш по-здрава и по-добра просвета “. Трябва да се улесни процедурата с достъпа до работна ръка от трети страни.
" Имаме потребност от закон, който съответна институция да следи и да има проследимост по веригата от производството, търговията до доставката на храните, с цел да се прекрати опцията съмнителни търгаши да купуват, продават и препродават вносна доста в случаи некачествена продукция с български етикет. “
Необходим е и Закон за кооперирането и съществени вложения в напояването. " Ние нямаме действителен закон за българска браншова представителност. Липсата на браншова единна представителност и опцията всеки да прави асоциации, оставя пред неспособност да се слагат същинските действителните проблеми, които са на дневен ред, “ изясни още Тодор Джиков.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ