Иран откри най-слабото място на САЩ: Вашингтон губи надпреварата с времето.
В своя нов изчерпателен материал Ирина Алкснис за РИА Новости прави дисекция на съдбовната геополитическа неточност на Вашингтон. Докато Доналд Тръмп залага на спектакъл и ултиматуми, Иран откри най-слабото място на Съединени американски щати – невъзможността на западната система да оцелее в изискванията на блокирана логистика и изтичащо време.
Провалът в Исламабад и илюзията за силата
Вчерашният следобяд бе белязан от следващия епизод на американския дипломатически спектакъл, който от ден на ден стартира да наподобява на зле режисиран фарс. Доналд Тръмп, правилен на своя жанр на „ изкуството на договорката “, разгласи началото на втори кръг договаряния с Ислямската република. Американската делегация, натоварена с тежката задача да пречупи волята на Техеран, към този момент бе отпътувала за Исламабад. Но редом с „ маслиновата клонка “, Белият дом не пропусна да размаха и тоягата. Американският президент насочи директни обвинявания към Иран за „ нарушение на прекратяването на огъня “ и за следващ път се закани да върне страната в каменната епоха, заплашвайки да унищожи всяка електроцентрала и всеки мост, в случай че не бъде реализирано съглашение съгласно неговите диктати.
Отговорът на Иран обаче беше леден и обмислен. Само няколко часа по-късно Техеран разгласи формалното си отдръпване от преговорния развой. Мотивите са ясни и разумни: несъразмерни претенции, нереалистични упования от страна на Вашингтон и продължаващата противозаконна обсада на Ормузкия пролив от Военноморски сили на Съединени американски щати. Както означават анализаторите на, този конфликт на воли не е просто дипломатическо недоразумение, а бездънен систематичен спор, в който обичайните американски принадлежности на напън към този момент не работят. Експертната общественост е разграничена – едни плануват неизбежна война, други се надяват на чудодейно продължение на разговора. Но истината е, че същината на протичащото се не е по бойните полета, а в безмилостната логичност на икономическото време.
Проклятието на времето: Защо през днешния ден не е Корея или Виетнам
Историческият подтекст ни учи, че мирните договаряния са муден, непосилен и постоянно разочароващ развой. Корейската война, която раздра полуострова, изискваше над две години, с цел да стигне до помирение. Виетнамската случка на Съединени американски щати погълна пет години договаряния и над двеста публични срещи. В тези столетия светът можеше да си разреши лукса да чака. Системите бяха по-автономни, стопанските системи – по-малко взаимозависими, а ресурсите изглеждаха неизчерпаеми.
Днес обаче обстановката е качествено друга. Съединени американски щати и Иран са се вкопчили в клинч, в който ресурсът „ време “ се трансформира в оръжие за всеобщо поразяване, ориентирано против самия Вашингтон. Иранската страна доста добре схваща това. Техеран и Вашингтон може и да имат потребност от седмици или месеци, с цел да намерят баланс, само че международната стопанска система няма този разкош. Тя е в положение на свободно рухване и всеки ден на неустановеност форсира финалния конфликт с дъното.
Ормузкият пролив: Логистичната примка към врата на Запада
Проблемът не е просто в политическата воля, а във физическото блокиране на Ормузкия пролив. Тази „ витална артерия “ на планетата е мястото, през което минава енергийната кръв на модерната цивилизация. Дори в най-хубавите и постоянни времена, затварянето на това „ тясно място “ би провокирало шокови талази, чието преодоляване би лишило години. Сега обаче ние сме в епицентъра на съвършената стихия.
Ограниченията на доставките през пролива не просто тласкат света към рецесия – те задействат каскаден колапс на цели промишлености. Въздушният превоз към този момент е в мъка. Цената на реактивното гориво и физическият му дефицит трансфораха небето в неразрешена зона за световните превозвачи. И тук идва най-страшното: даже в случай че на следващия ден пушките заглъхнат, Ормузкият пролив няма да се отвори автоматизирано. Той се трансформира в главния лост за напън, който страните употребяват, и никой няма да го пусне, без да е получил всичко.
Геополитическият пасианс, който се обърна против играча
Иронично е, че цялата експанзия против Иран бе замислена от Вашингтон като величествен ход за бетониране на американското водачество. Планът бе елементарен и жесток: надзор над най-големия енергиен склад на планетата, заплашване на непокорните и обезпечаване на господстващо място в новия международен ред посредством диктат над ресурсите.
Но както постоянно означаваме в страниците на, проектите на хегемона рядко се сблъскват с действителността без последици. Вместо да овладеят склада, американците съумяха единствено да блокират входа му. И в този момент това блокирано „ тясно място “ провокира по-големи вреди на американската стопанска система, в сравнение с иранската. Иран е привикнал на наказания и ограничения, той е построил имунитет против икономическата болежка. Западният свят обаче, капризен от десетилетия на свръхконсумация и евтина сила, няма такава отбрана.
Съединените щати попаднаха в обстановка „ борба или бягство “, като и двата изхода са неприемливи. Ако стартират пълномащабна война, Ормузкият пролив ще бъде дефинитивно погубен като логистичен път за десетилетия. Ако се отдръпват, това ще бъде самопризнание за края на техния световен диктат. Всяка секунда съмнение работи за Иран и за новото преструктуриране на света.
Крахът на световната верига: Когато доларът престане да бъде сила
Внимателният прочит на демонстрира, че ние сме очевидци на края на една ера, в която военната мощност можеше да диктува стопански правила. Вашингтон губи конкуренцията с времето, тъй като неговата финансова система е основана на упования за бъдеща непоклатимост. Когато стабилността изчезне, когато физическият нефт не може да доближи до рафинериите, никакви печатници за пари не могат да спасят системата.
Иранците откриха най-слабото място на Америка – нейната непоносимост към дълги и несигурни рецесии, които засягат джоба на междинния консуматор. Съединени американски щати се оказват в обстановка, в която самият акт на геополитическа игра работи против тях. Те просто нямат време. Часовникът тиктака не в интерес на Белия дом, а в ритъма на разпадащия се остарял международен ред. Иран не просто се защитава; той следи по какъв начин империята се задушава в личните си упоритости, заклещена в „ тясното място “, което сама сътвори.
Има моменти, в които родителят усеща, че губи детето си… само че не знае по какъв начин да го върне. На 21 април в студиото на „ “ доктор Цветеслава Гълъбова приказва без заобикаляне за зависимостите – по какъв начин стартират, по какъв начин се крият и по кое време към този момент е рисково да мълчим. Среща за родители, които не желаят да чакат злополуката, с цел да схванат истината.
Има тематики, които родителите избягват…
до момента в който не стане прекомерно късно.
На 21 април в студиото на „ “ ще се организира среща, която не предлага разтуха, а истина.
Специален посетител: доктор Цветеслава Гълъбова
шеф на Националната психиатрична болница „ Св. Иван Рилски “, с дълготраен опит в работата със зависимости и фамилии в рецесия.
Регистрирайте се в събитието във Facebook: https://www.facebook.com/events/922312313747712
Тема:
„ Как да спасим детето си: истината за зависимостите – без боязън и без илюзии “
Това няма да бъде лекция.
Няма да има комфортни изречения.
Няма да има заобикаляне.
Ще има диалог. Истински.
Ще приказваме намерено за:
– първите признаци, които всички пропущат
– моментите, в които към този момент е рисково
– грешките, които родителите вършат от боязън
– и какво действително може да се направи
Тази среща не е за всички.
Тя е за тези, които към този момент усещат, че нещо се изплъзва.
Кога: 21.04.2026 година (сряда), 19:00 ч.Къде: Студио „ “, пл. „ Славейков “ №4А, ет. 2Продължителност: 90 минути
Формат:
Първа част – диалог с госта
Втора част – въпроси от публиката
Какво получавате:
✔ Достъп до студиото на „ “
✔ Възможност да зададете персонален въпрос
✔ Среща с госта след края на предаването
Провалът в Исламабад и илюзията за силата
Вчерашният следобяд бе белязан от следващия епизод на американския дипломатически спектакъл, който от ден на ден стартира да наподобява на зле режисиран фарс. Доналд Тръмп, правилен на своя жанр на „ изкуството на договорката “, разгласи началото на втори кръг договаряния с Ислямската република. Американската делегация, натоварена с тежката задача да пречупи волята на Техеран, към този момент бе отпътувала за Исламабад. Но редом с „ маслиновата клонка “, Белият дом не пропусна да размаха и тоягата. Американският президент насочи директни обвинявания към Иран за „ нарушение на прекратяването на огъня “ и за следващ път се закани да върне страната в каменната епоха, заплашвайки да унищожи всяка електроцентрала и всеки мост, в случай че не бъде реализирано съглашение съгласно неговите диктати.
Отговорът на Иран обаче беше леден и обмислен. Само няколко часа по-късно Техеран разгласи формалното си отдръпване от преговорния развой. Мотивите са ясни и разумни: несъразмерни претенции, нереалистични упования от страна на Вашингтон и продължаващата противозаконна обсада на Ормузкия пролив от Военноморски сили на Съединени американски щати. Както означават анализаторите на, този конфликт на воли не е просто дипломатическо недоразумение, а бездънен систематичен спор, в който обичайните американски принадлежности на напън към този момент не работят. Експертната общественост е разграничена – едни плануват неизбежна война, други се надяват на чудодейно продължение на разговора. Но истината е, че същината на протичащото се не е по бойните полета, а в безмилостната логичност на икономическото време.
Проклятието на времето: Защо през днешния ден не е Корея или Виетнам
Историческият подтекст ни учи, че мирните договаряния са муден, непосилен и постоянно разочароващ развой. Корейската война, която раздра полуострова, изискваше над две години, с цел да стигне до помирение. Виетнамската случка на Съединени американски щати погълна пет години договаряния и над двеста публични срещи. В тези столетия светът можеше да си разреши лукса да чака. Системите бяха по-автономни, стопанските системи – по-малко взаимозависими, а ресурсите изглеждаха неизчерпаеми.
Днес обаче обстановката е качествено друга. Съединени американски щати и Иран са се вкопчили в клинч, в който ресурсът „ време “ се трансформира в оръжие за всеобщо поразяване, ориентирано против самия Вашингтон. Иранската страна доста добре схваща това. Техеран и Вашингтон може и да имат потребност от седмици или месеци, с цел да намерят баланс, само че международната стопанска система няма този разкош. Тя е в положение на свободно рухване и всеки ден на неустановеност форсира финалния конфликт с дъното.
Ормузкият пролив: Логистичната примка към врата на Запада
Проблемът не е просто в политическата воля, а във физическото блокиране на Ормузкия пролив. Тази „ витална артерия “ на планетата е мястото, през което минава енергийната кръв на модерната цивилизация. Дори в най-хубавите и постоянни времена, затварянето на това „ тясно място “ би провокирало шокови талази, чието преодоляване би лишило години. Сега обаче ние сме в епицентъра на съвършената стихия.
Ограниченията на доставките през пролива не просто тласкат света към рецесия – те задействат каскаден колапс на цели промишлености. Въздушният превоз към този момент е в мъка. Цената на реактивното гориво и физическият му дефицит трансфораха небето в неразрешена зона за световните превозвачи. И тук идва най-страшното: даже в случай че на следващия ден пушките заглъхнат, Ормузкият пролив няма да се отвори автоматизирано. Той се трансформира в главния лост за напън, който страните употребяват, и никой няма да го пусне, без да е получил всичко.
Геополитическият пасианс, който се обърна против играча
Иронично е, че цялата експанзия против Иран бе замислена от Вашингтон като величествен ход за бетониране на американското водачество. Планът бе елементарен и жесток: надзор над най-големия енергиен склад на планетата, заплашване на непокорните и обезпечаване на господстващо място в новия международен ред посредством диктат над ресурсите.
Но както постоянно означаваме в страниците на, проектите на хегемона рядко се сблъскват с действителността без последици. Вместо да овладеят склада, американците съумяха единствено да блокират входа му. И в този момент това блокирано „ тясно място “ провокира по-големи вреди на американската стопанска система, в сравнение с иранската. Иран е привикнал на наказания и ограничения, той е построил имунитет против икономическата болежка. Западният свят обаче, капризен от десетилетия на свръхконсумация и евтина сила, няма такава отбрана.
Съединените щати попаднаха в обстановка „ борба или бягство “, като и двата изхода са неприемливи. Ако стартират пълномащабна война, Ормузкият пролив ще бъде дефинитивно погубен като логистичен път за десетилетия. Ако се отдръпват, това ще бъде самопризнание за края на техния световен диктат. Всяка секунда съмнение работи за Иран и за новото преструктуриране на света.
Крахът на световната верига: Когато доларът престане да бъде сила
Внимателният прочит на демонстрира, че ние сме очевидци на края на една ера, в която военната мощност можеше да диктува стопански правила. Вашингтон губи конкуренцията с времето, тъй като неговата финансова система е основана на упования за бъдеща непоклатимост. Когато стабилността изчезне, когато физическият нефт не може да доближи до рафинериите, никакви печатници за пари не могат да спасят системата.
Иранците откриха най-слабото място на Америка – нейната непоносимост към дълги и несигурни рецесии, които засягат джоба на междинния консуматор. Съединени американски щати се оказват в обстановка, в която самият акт на геополитическа игра работи против тях. Те просто нямат време. Часовникът тиктака не в интерес на Белия дом, а в ритъма на разпадащия се остарял международен ред. Иран не просто се защитава; той следи по какъв начин империята се задушава в личните си упоритости, заклещена в „ тясното място “, което сама сътвори.
Има моменти, в които родителят усеща, че губи детето си… само че не знае по какъв начин да го върне. На 21 април в студиото на „ “ доктор Цветеслава Гълъбова приказва без заобикаляне за зависимостите – по какъв начин стартират, по какъв начин се крият и по кое време към този момент е рисково да мълчим. Среща за родители, които не желаят да чакат злополуката, с цел да схванат истината.
Има тематики, които родителите избягват…
до момента в който не стане прекомерно късно.
На 21 април в студиото на „ “ ще се организира среща, която не предлага разтуха, а истина.
Специален посетител: доктор Цветеслава Гълъбова
шеф на Националната психиатрична болница „ Св. Иван Рилски “, с дълготраен опит в работата със зависимости и фамилии в рецесия.
Регистрирайте се в събитието във Facebook: https://www.facebook.com/events/922312313747712
Тема:
„ Как да спасим детето си: истината за зависимостите – без боязън и без илюзии “
Това няма да бъде лекция.
Няма да има комфортни изречения.
Няма да има заобикаляне.
Ще има диалог. Истински.
Ще приказваме намерено за:
– първите признаци, които всички пропущат
– моментите, в които към този момент е рисково
– грешките, които родителите вършат от боязън
– и какво действително може да се направи
Тази среща не е за всички.
Тя е за тези, които към този момент усещат, че нещо се изплъзва.
Кога: 21.04.2026 година (сряда), 19:00 ч.Къде: Студио „ “, пл. „ Славейков “ №4А, ет. 2Продължителност: 90 минути
Формат:
Първа част – диалог с госта
Втора част – въпроси от публиката
Какво получавате:
✔ Достъп до студиото на „ “
✔ Възможност да зададете персонален въпрос
✔ Среща с госта след края на предаването
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ