Как руснаците свалиха Тодор Живков от сауната на Съветското посолство
В своите мемоари, написани в три тома, някогашният претендент член на политбюро на Българска комунистическа партия Георги Йорданов, с изключение на многото забавни истории за последните дни на комунизма в България, хвърля и светлина върху подмолния и на практика незаконен вътрешно партиен прелом против водача на Българска комунистическа партия Тодор Живков.
От спомените на Георги Йорданов излиза наяве, че Живков е свален от неговите съратници Добри Джуров, Петър Младенов, Димитър Станишев, Стоян Овчаров и Андрей Луканов, под директното управление на съветския дипломат и на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), на които явно гореизброените служат безпрекусловно, макар страха си от самия Живков.
Припомняме, че синовете на Стоян Овчаров и Димитър Станишев десетилетия по-късно продължаваха дейната си активност в ръководството на България.
Ето разказът на някогашния руски дипломат Виктор Шарапов, изваден от книгата на Георги Йорданов „ Поврати “:
„ …Бях политически консултант на няколко генерални секретари на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз. Най-напред бях при Андропов, с който се знаем от дългогодишната ни взаимна работа в Комитет за Държавна сигурност (на СССР). После бях помощник на Черненко и продължих при Михаил Горбачов.
На срещите ми с Тодор Живков деликатно му намеквах, че преустройството, т.е. “перестройката ” в България изостава в съпоставяне със Съюз на съветските социалистически републики и това се вижда от управлението на Комунистическа партия на Съветския съюз и персонално от Михаил Сергеевич. Живков бързо и нервно отговаряше почти по един и същи метод:
“Ние от дълго време сме се преустроили, не виждате ли, че хората у нас живеят по-добре, в сравнение с във вашата страна. И това е, тъй като вашата перестройка не стартира от стопанската система, а с политическите промени и гласността. А и изискванията в България са разнообразни, характерни. Ние сме дребна страна и не трябва безусловно във всичко да повтаряме вашия опит ”.
Предадох това по телефона на Михаил Сергеевич. Той остро ме прекъсна. Трябвало да бъда по-твърд и нападателен и към този момент да работя с нашите хора в обкръжението на Живков, и тресна слушалката.
Тогава се срещнах с Андрей Луканов, Петър Младенов, Добри Джуров, Димитър Станишев… Те започнаха да ме подкрепят. Много от разворите водехме в сауната, която се намира в спортния комплекс на посолството.
Други наши сътрудници и чиновници на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и РО работеха по своя линия освен с тези виновни дейци, само че и с по-широк кръг членове на Централен комитет, интелектуалци, дългогодишни наши другари и сътрудници.
Журналистите ни също се включиха и задействаха връзките си със свои сътрудници, другари и познати. Започнаха да се появяват обособени прояви на неодобрение против Живков и ръководството му. Учреди се Русенският комитет, Комитетът за публичност и преустрояване. Появиха се плахи кратични материали в някои вестници – “Народна просвета ”, “Литературен фронт ”, изявления по линия на самиздат и така нататък
Но Живков и управлението бързо овладяваха ситуацията и укрепваха властта си. Не помогнаха и икономическите ограничавания, които Съюз на съветските социалистически републики по персонално разпореждане на Горбачов наложи на България. Става дума за внезапно понижаване на доставките на необработен нефт и за спиране на дотацията от към 500-600 милиона $ за отплата на цените на българските селскостопански артикули.
Отново позвъних на Михаил Сергеевич и го уведомих за компликациите, които срещам и не мога да преодолея.
Той избухна, попита ме по кое време ще стане смяната и затръшна слушалката. Нямах различен излаз, с изключение на още веднъж да се обърна към нашата група. Андрей се извъртя, вероятно се уплаши, и ми сподели да накарам чавдарците – Джуров, Йотов, Станишев, да притискат Живков, с цел да си подаде оставката. Джуров се съгласи, а също и Станишев, който ме увери, че Йотов няма да откаже да бъде с тях на диалога с Живков.
Междувременно беше плануван и пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия, а тезисите за него на Живков бяха оповестени още на 29 октомври.
Получих инструкции промяната на Живков да стане на този пленум, не по-късно. Но на 30 октомври в Кувейт България и Турция усъвършенстваха връзките си, а ние доста разчитахме на отрицателен резултат.
Комюникето, което подписаха Георги Йорданов и Месут Йълмаз, сложи основа за възстановяване на връзките сред двете прилежащи страни, което щеше да се отрази в протокол при втората среща сред двамата в края на ноември. Това укрепваше позицията на Живков.
Наложи се да работя бързо. Михаил Сергеевич чакаше резултат, т.е. позитивно решение. На среща с Тодор Живков той подмятна, че може би ще е по-добре, в случай че си подаде оставката. Отговорих му:
“Това ще е почтено и ще ви направи чест ”
Той се смути, само че повече нищо не сподели. Информирах “нашите хора ” и още веднъж ги приканих да работят. Смяната трябваше на пленума на Централен комитет, плануван за 10 ноември.
От Москва дойдоха няколко приятели, които бяха осведомени с ситуацията в България. Сред тях беше и някогашният дипломат в Народна република България Владимир Базовски. Те бяха в близки връзки с български дейци и се включиха в дейностите, свързани с идния пленум на Централен комитет.
На събранието в зала “Георги Кирков ” след главния отчет за ВОСР сервирах одобрение, без да загатна името на Живков. Това беше казус и направи мощно усещане.
Веднага по-късно Живков, доста подтиснат, ме предложения в кабинета си. Разговорът беше мъчителен и за двама ни. Той ме увери, че на пленума след няколко дни – на 10 ноември, ще си подаде оставката, само че преди този момент ще внесе въпроса за разглеждане в Политбюро. Тягостно мина и визитата му в нашето посолство в чест на празника. Много от поканените питаха “Какво става? ”.
Заседанието на Политбюро се организира вечерта на 9 ноември. Веднага по-късно нашите хора – Луканов, Младенов, Джуров, Станишев, Овчаров и други, бързаха да ми оповестят, че всичко е минало както би трябвало. Позвъних на Горбачов, той остана доста удовлетворен, само че ми заповяда: “Утре и нито час по-късно! ”
На другия ден пленумът на Централен комитет на Българска комунистическа партия освободи Живков и избра за общоприет секретар Петър Младенов. Развоят на събитията по-късно ти е добре прочут. Това е истината… “
От спомените на Георги Йорданов излиза наяве, че Живков е свален от неговите съратници Добри Джуров, Петър Младенов, Димитър Станишев, Стоян Овчаров и Андрей Луканов, под директното управление на съветския дипломат и на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), на които явно гореизброените служат безпрекусловно, макар страха си от самия Живков.
Припомняме, че синовете на Стоян Овчаров и Димитър Станишев десетилетия по-късно продължаваха дейната си активност в ръководството на България.
Ето разказът на някогашния руски дипломат Виктор Шарапов, изваден от книгата на Георги Йорданов „ Поврати “:
„ …Бях политически консултант на няколко генерални секретари на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз. Най-напред бях при Андропов, с който се знаем от дългогодишната ни взаимна работа в Комитет за Държавна сигурност (на СССР). После бях помощник на Черненко и продължих при Михаил Горбачов.
На срещите ми с Тодор Живков деликатно му намеквах, че преустройството, т.е. “перестройката ” в България изостава в съпоставяне със Съюз на съветските социалистически републики и това се вижда от управлението на Комунистическа партия на Съветския съюз и персонално от Михаил Сергеевич. Живков бързо и нервно отговаряше почти по един и същи метод:
“Ние от дълго време сме се преустроили, не виждате ли, че хората у нас живеят по-добре, в сравнение с във вашата страна. И това е, тъй като вашата перестройка не стартира от стопанската система, а с политическите промени и гласността. А и изискванията в България са разнообразни, характерни. Ние сме дребна страна и не трябва безусловно във всичко да повтаряме вашия опит ”.
Предадох това по телефона на Михаил Сергеевич. Той остро ме прекъсна. Трябвало да бъда по-твърд и нападателен и към този момент да работя с нашите хора в обкръжението на Живков, и тресна слушалката.
Тогава се срещнах с Андрей Луканов, Петър Младенов, Добри Джуров, Димитър Станишев… Те започнаха да ме подкрепят. Много от разворите водехме в сауната, която се намира в спортния комплекс на посолството.
Други наши сътрудници и чиновници на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и РО работеха по своя линия освен с тези виновни дейци, само че и с по-широк кръг членове на Централен комитет, интелектуалци, дългогодишни наши другари и сътрудници.
Журналистите ни също се включиха и задействаха връзките си със свои сътрудници, другари и познати. Започнаха да се появяват обособени прояви на неодобрение против Живков и ръководството му. Учреди се Русенският комитет, Комитетът за публичност и преустрояване. Появиха се плахи кратични материали в някои вестници – “Народна просвета ”, “Литературен фронт ”, изявления по линия на самиздат и така нататък
Но Живков и управлението бързо овладяваха ситуацията и укрепваха властта си. Не помогнаха и икономическите ограничавания, които Съюз на съветските социалистически републики по персонално разпореждане на Горбачов наложи на България. Става дума за внезапно понижаване на доставките на необработен нефт и за спиране на дотацията от към 500-600 милиона $ за отплата на цените на българските селскостопански артикули.
Отново позвъних на Михаил Сергеевич и го уведомих за компликациите, които срещам и не мога да преодолея.
Той избухна, попита ме по кое време ще стане смяната и затръшна слушалката. Нямах различен излаз, с изключение на още веднъж да се обърна към нашата група. Андрей се извъртя, вероятно се уплаши, и ми сподели да накарам чавдарците – Джуров, Йотов, Станишев, да притискат Живков, с цел да си подаде оставката. Джуров се съгласи, а също и Станишев, който ме увери, че Йотов няма да откаже да бъде с тях на диалога с Живков.
Междувременно беше плануван и пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия, а тезисите за него на Живков бяха оповестени още на 29 октомври.
Получих инструкции промяната на Живков да стане на този пленум, не по-късно. Но на 30 октомври в Кувейт България и Турция усъвършенстваха връзките си, а ние доста разчитахме на отрицателен резултат.
Комюникето, което подписаха Георги Йорданов и Месут Йълмаз, сложи основа за възстановяване на връзките сред двете прилежащи страни, което щеше да се отрази в протокол при втората среща сред двамата в края на ноември. Това укрепваше позицията на Живков.
Наложи се да работя бързо. Михаил Сергеевич чакаше резултат, т.е. позитивно решение. На среща с Тодор Живков той подмятна, че може би ще е по-добре, в случай че си подаде оставката. Отговорих му:
“Това ще е почтено и ще ви направи чест ”
Той се смути, само че повече нищо не сподели. Информирах “нашите хора ” и още веднъж ги приканих да работят. Смяната трябваше на пленума на Централен комитет, плануван за 10 ноември.
От Москва дойдоха няколко приятели, които бяха осведомени с ситуацията в България. Сред тях беше и някогашният дипломат в Народна република България Владимир Базовски. Те бяха в близки връзки с български дейци и се включиха в дейностите, свързани с идния пленум на Централен комитет.
На събранието в зала “Георги Кирков ” след главния отчет за ВОСР сервирах одобрение, без да загатна името на Живков. Това беше казус и направи мощно усещане.
Веднага по-късно Живков, доста подтиснат, ме предложения в кабинета си. Разговорът беше мъчителен и за двама ни. Той ме увери, че на пленума след няколко дни – на 10 ноември, ще си подаде оставката, само че преди този момент ще внесе въпроса за разглеждане в Политбюро. Тягостно мина и визитата му в нашето посолство в чест на празника. Много от поканените питаха “Какво става? ”.
Заседанието на Политбюро се организира вечерта на 9 ноември. Веднага по-късно нашите хора – Луканов, Младенов, Джуров, Станишев, Овчаров и други, бързаха да ми оповестят, че всичко е минало както би трябвало. Позвъних на Горбачов, той остана доста удовлетворен, само че ми заповяда: “Утре и нито час по-късно! ”
На другия ден пленумът на Централен комитет на Българска комунистическа партия освободи Живков и избра за общоприет секретар Петър Младенов. Развоят на събитията по-късно ти е добре прочут. Това е истината… “
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ