В световния ден на психичното здраве е редно да се

В международния ден на психологичното здраве е редно да се запитаме добре ли сме. Ако сме откровени и справедливи и се огледаме към себе си, то отговорът е явен и без да го сверяваме с новинарските излъчвания.

Парадоксално, психологичните проблеми не вървят в посока от частното към общото, а назад. Една здрава нация обръща внимание на психологично болните си човеци и поставя профилирани грижи. Проявява емпатия. Когато множеството в една страна страда от продължителен стрес, недоспиване, тревога, боязън и незадоволеност, емпатията се трансформира в незаинтересованост. Огледайте се: по улиците, по тротоарите, в учебните заведения, в обществените мрежи - живот на полусъединител. Най-малкото изкачване отпушва пронизителен плач и оставя след себе си мътна пушилка. Крясъци, псувни, ревове, крясъци, закани - повсеместна хистерия и една тиха, депресивна навалица, която не надава глас, тъй като от дълго време знае, че противоположното на " проблем " не е " решение ", а " деяние ". Решението е резултат.

Политически разпад, пандемия, енергийна рецесия, инфлация, разместваща геоикономически тектонични плочи война, поредна бежанска вълна, наводнения, пожари, произшествия. Това са единствено дребна част от огромните събития, част от които следим отдалечено, само че задоволителни, с цел да оформят психоклимат, с който освен, че не ни става по-добре, само че запушва напълно хоризонта ни. А в този момент и постепенно настъпваща зима.

По време на тъмните есенно-зимни месеци, с намаляването на деня, доста хора също помръкват. Състоянието, което е съпроводено с минорно въодушевление, депресивни епизоди, понижена сила, нервност и намалено предпочитание за обществени действия, се назовава сезонно афективно разстройство. В обществен проект то се ускорява, когато средата, в която живее индивидът, е наситена с директни и индиректни валидиращи положението му свидетелства. Или с други думи: в случай че всички се оплакват и всички са нервни, няма по какъв начин човек да събере запас за оптимизъм.

И въпреки всичко, има ли признаци сезонното афективно разстройство?

Ако с настъпването на пролетта имате чувство, че пред вас се подвига мрачна прочувствена пелена и появяването на първите кокичета ви изпълва с страсти на оптимизъм и възвишеност, а есенният килим от сухи листа ви подухва горест и със стиснати зъби изтрайвате студената зима, значи страдате от това положение. В началото евентуално ще започнете да губите интерес към действия, които в топлите месеци сте правили без да се замисляте. Ще усетите липса на задоволително сила, която да ви поддържа заредени през целия ден, позитивните мисли ще правят отстъпка пред засилената тревога и скоро могат да се появят пагубни облици и показа, чувство за отрицателни интуиции и възприятие за беззащитност. Някои от най-често срещаните признаци при работещи хора е маскирането на психологическия проблем и намаления прочувствен тонус с отсрочване за отсрочване на отговорностите, с намиране на оправдания поради понижения работен потенциал и прочувствено хранене, което най-често води до повишаване на телесно тегло. Сънливостта, наклонността към самоизолация и избягване на обществени контакти са спомагателни линии към общата картина.

Сезонното афективно разстройство е диагноза. Тя би трябвало да се съветва с психолог или психиатър. Страдащите от нея не постоянно могат да си оказват помощ сами, тъй като повода е отвън тях. За главен " провинен " се сочи понижения приток на слънчева светлина, който се улавя от мозъка посредством променения цикъл светлина-мрак и води до смяна в химията му. Но коя тъкмо химия обаче, учените към момента не знаят. " Мозъчната мъгла " след боледуване от COVID-19 или казано по различен метод - нарушените когнитивни функционалности (памет, концентриране, подвижност на мозъка, възприятие на обърканост) са спомагателни фактори, които ускоряват симптоматиката на сезонното афективно разстройство. Случаите на засилена тревога и меланхолия след тежко боледуване са различен тип клинична картина, която изисква обособена професионална грижа, само че с настъпването на сезона на вирусните инфекции и ограничението в затворени пространства, общата тревога от повторение на болестта се повишава и елементарно положението може да премине в сезонно афективно разстройство.

Друга група, която е податлива на сезонното положение е групата на хора, страдащи от биполярно разстройство и меланхолия.

Как да преодолеем сезонното афективно разстройство?

Излагането на директна слънчева светлина рано заран е потвърден ефикасен способ, подсилен с резултати от голям брой изследвания. Дори събуждането при изгрев слънце и в ранните утринни часове кореспондира с циркадната сигнализация по този начин, че множеството хора споделят за възприятие на възвишеност, оптимизъм, бодрост и прилив на сила. Температурата на открито няма отношение към светлината. И в най-студения зимен ден може да е толкоз ярко, че мозъкът няма по какъв начин да разграничи лятото от зимата по светлината.

Класическата медицина употребява антидепресанти. Но има и способи, които могат да се практикуват, без да нарушават всекидневието ни и да дадат резултат:

Снимка: iStock by Getty

· да се одобряват задания, които са с по-лека и разтеглена във времето изпълняемост. Късите периоди, компликацията и напрежението, което това генерира, могат единствено да задълбочат казуса. Целта е да се реализира резултат, който да носи задоволеност от свършената работа.

· Контактът с животни лишава от напрежението и разсейва тежките мисли. Важно е в случай че имате домакински любим, от контакта с него да не са останали единствено грижите и отговорностите.

· Създаването на рутина, практики, спазването на обичаи и ритуали са друго нещо, което изважда фокуса от настоящото положение и го придвижва към дейности, които имат директен резултат.

· Насърчаване на творчеството, по опция с неща, които носят смяна. Това може да е прибавяне на нова интериорна украса или мебел, а може да е посвещаване на занимание или друго занятие, което няма съответна практическа стойност, само че носи възприятие на задоволство от процеса на упражняване.

· Физическата интензивност отвън рутинните отговорности основава чувство за характерна лична грижа. Разходка поради разходката, а не с цел да се стигне до съответно място, с цел да се свърши избрана работа. Много постоянно хората заменят градския превоз с вървене пешком до работа и са сюрпризирани, че постигнатият резултат има едва отражение върху физическия тонус, само че никакво върху психическия. И това е обикновено. Нито една физическа работа, в случай че се прави по обвързване, не носи възприятие на възвишеност.

· Поради горната причина, включването в доброволчески труд или самодейност води повече позитиви на индивида, който се ангажира, в сравнение с този, на който се оказва помощ. Ако активността не е обвързвана с подкрепяне на човек или група хора, а се касае за благоустройства в близката градска среда или природата, резултатите на задоволеност също остават дълготрайни, свързани с позитивната интервенция в живота на другите.

· Информираността не значи безусловно следене на всички новинарски излъчвания. Да сте наясно с световните произшествия, националните бедствия и човешките драми по никакъв метод не обогатяват персоналния ви живот.

· И не на последно място - носете си новите облекла! Обличайте се комфортно и ползвайте обичани облекла. Доброто самочувствие и въодушевление доста постоянно идват от това по какъв начин се възприемаме в огледалото.