Високата инфлация - какви ще са последиците
В международен мащаб хората страдат от невиждана от десетилетия инфлация, до момента в който цените на стоките от първа нужда като храна, отопление, превоз и наеми за жилища се повишават. И макар че пикът може би се вижда, последствията могат да са още по-лоши.
Как стигнахме дотук? С две думи: пандемия и война.
Дългият и комфортен интервал на слаба инфлация и ниски лихвени проценти завърши ненадейно след удара на COVID-19, защото държавните управления и централните банки поддържаха блокираните предприятия и семейства на повърхността благодарение на трилиони долари. Това написа в собствен коментар Катрин Евънс за Reuters, показан от БГНЕС. Този избавителен пояс не разреши на служащите да се наредят на опашките за помощи, на предприятията да банкрутират, а на цените на жилищата да се срутен. Но то също по този начин извади от равновесие търсенето и предлагането, както в никакъв случай до момента.
До 2021 година, когато локдауните завършиха и международната стопанска система набъбна с най-бързия си ритъм след рецесията от 80 години насам, всички тези парични тласъци претрупаха международната комерсиална система. Фабриките, които бяха спрени, не можеха да се разпрострат задоволително бързо, с цел да отговорят на търсенето, разпоредбите за сигурност поради коронавирус провокираха дефицит на работна ръка в търговията на дребно, превоза и опазването на здравето, а взривът на възобновяване провокира скок в цените на силата.
Ако това не беше задоволително, през февруари Русия нахлу в Украйна, а западните наказания против главния експортьор на нефт и газ доведоха до още по-голямо повишаване на цените на горивата.
Известна като " налог върху бедните ", защото визира най-силно хората с ниски приходи, двуцифрената инфлация изостря неравенството в международен мащаб. Докато по-заможните консуматори могат да разчитат на спестяванията си, насъбрани по време на пандемичните прекъсвания, други мъчно свързват двата края, а от ден на ден от тях разчитат на хранителни банки.
С настъпването на зимата в цялото северно полукълбо натискът върху разноските за живот ще се ускори, защото сметките за гориво нарастват. Работниците започнаха протестни дейности в браншове от опазване на здравето до авиацията, с цел да изискат заплатите да бъдат в крайник с инфлацията. В множеството случаи им се постанова да се задоволяват с по-малко.
Загрижеността за издръжката на живота господства в политиката на богатите страни, като в някои случаи измества други цели, като да вземем за пример дейностите в региона на изменението на климата. Макар че неотдавнашните спадове в цените на бензина понижиха част от натиска, инфлацията продължава да бъде в центъра на вниманието на администрацията на президента на Съединени американски щати Джо Байдън.
Френският Еманюел Макрон и немският Олаф Шолц разтягат бюджетите си, с цел да насочат милиарди евро към стратегии за подкрепяне. Но в случай че в индустриализираните стопански системи ситуацията е тежко, то в по-бедните страни - от Хаити до Судан и от Ливан до Шри Ланка - внезапното повишаване на цените на храните води до задълбочаване на бедността и страданията.
Световната стратегия по прехраната пресмята, че от началото на войната в Украйна още 70 милиона души по света са били на прага на глада, което тя назовава " цунами от апетит ".
Каква е прогнозата за 2023 година?
Световните централни банки започнаха внезапно повишение на лихвените проценти, с цел да охладят търсенето и да укротят инфлацията. До края на 2023 година Международният валутен фонд чака световната инфлация да спадне до 4,7% - малко по-малко от половината от настоящето ѝ равнище. Целта е да се реализира " меко приземяване ", при което охлаждането да се случи без сривове на жилищния пазар, банкрути на предприятия или внезапно увеличение на безработицата.
Но сходен най-хубав сюжет се оказа неосъществим при предходни конфликти с високата инфлация. От ръководителя на Федералния запас на Съединени американски щати Джером Пауъл до Кристин Лагард от Европейската централна банка все по-често приказват, че лекарството за повишение на лихвите може да има горчив усет.
Освен това рисковете, свързани с огромните несигурности - войната в Украйна, напрежението сред Китай и Запада - са наклонени в посока надолу. Редовната октомврийска прогноза на МВФ е една от най-мрачните от години насам, като в нея се показва: " Накратко, най-лошото занапред следва и за доста хора 2023 година ще се усеща като година на тежка криза ".
Как стигнахме дотук? С две думи: пандемия и война.
Дългият и комфортен интервал на слаба инфлация и ниски лихвени проценти завърши ненадейно след удара на COVID-19, защото държавните управления и централните банки поддържаха блокираните предприятия и семейства на повърхността благодарение на трилиони долари. Това написа в собствен коментар Катрин Евънс за Reuters, показан от БГНЕС. Този избавителен пояс не разреши на служащите да се наредят на опашките за помощи, на предприятията да банкрутират, а на цените на жилищата да се срутен. Но то също по този начин извади от равновесие търсенето и предлагането, както в никакъв случай до момента.
До 2021 година, когато локдауните завършиха и международната стопанска система набъбна с най-бързия си ритъм след рецесията от 80 години насам, всички тези парични тласъци претрупаха международната комерсиална система. Фабриките, които бяха спрени, не можеха да се разпрострат задоволително бързо, с цел да отговорят на търсенето, разпоредбите за сигурност поради коронавирус провокираха дефицит на работна ръка в търговията на дребно, превоза и опазването на здравето, а взривът на възобновяване провокира скок в цените на силата.
Ако това не беше задоволително, през февруари Русия нахлу в Украйна, а западните наказания против главния експортьор на нефт и газ доведоха до още по-голямо повишаване на цените на горивата.
Известна като " налог върху бедните ", защото визира най-силно хората с ниски приходи, двуцифрената инфлация изостря неравенството в международен мащаб. Докато по-заможните консуматори могат да разчитат на спестяванията си, насъбрани по време на пандемичните прекъсвания, други мъчно свързват двата края, а от ден на ден от тях разчитат на хранителни банки.
С настъпването на зимата в цялото северно полукълбо натискът върху разноските за живот ще се ускори, защото сметките за гориво нарастват. Работниците започнаха протестни дейности в браншове от опазване на здравето до авиацията, с цел да изискат заплатите да бъдат в крайник с инфлацията. В множеството случаи им се постанова да се задоволяват с по-малко.
Загрижеността за издръжката на живота господства в политиката на богатите страни, като в някои случаи измества други цели, като да вземем за пример дейностите в региона на изменението на климата. Макар че неотдавнашните спадове в цените на бензина понижиха част от натиска, инфлацията продължава да бъде в центъра на вниманието на администрацията на президента на Съединени американски щати Джо Байдън.
Френският Еманюел Макрон и немският Олаф Шолц разтягат бюджетите си, с цел да насочат милиарди евро към стратегии за подкрепяне. Но в случай че в индустриализираните стопански системи ситуацията е тежко, то в по-бедните страни - от Хаити до Судан и от Ливан до Шри Ланка - внезапното повишаване на цените на храните води до задълбочаване на бедността и страданията.
Световната стратегия по прехраната пресмята, че от началото на войната в Украйна още 70 милиона души по света са били на прага на глада, което тя назовава " цунами от апетит ".
Каква е прогнозата за 2023 година?
Световните централни банки започнаха внезапно повишение на лихвените проценти, с цел да охладят търсенето и да укротят инфлацията. До края на 2023 година Международният валутен фонд чака световната инфлация да спадне до 4,7% - малко по-малко от половината от настоящето ѝ равнище. Целта е да се реализира " меко приземяване ", при което охлаждането да се случи без сривове на жилищния пазар, банкрути на предприятия или внезапно увеличение на безработицата.
Но сходен най-хубав сюжет се оказа неосъществим при предходни конфликти с високата инфлация. От ръководителя на Федералния запас на Съединени американски щати Джером Пауъл до Кристин Лагард от Европейската централна банка все по-често приказват, че лекарството за повишение на лихвите може да има горчив усет.
Освен това рисковете, свързани с огромните несигурности - войната в Украйна, напрежението сред Китай и Запада - са наклонени в посока надолу. Редовната октомврийска прогноза на МВФ е една от най-мрачните от години насам, като в нея се показва: " Накратко, най-лошото занапред следва и за доста хора 2023 година ще се усеща като година на тежка криза ".
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ