В световен мащаб две трети от работещите хора са доволни

В международен мащаб две трети от работещите хора са удовлетворени от работата си и към половината са задоволени от заплатите, които получават. Това са някои от резултатите от ново проучване на международната Асоциация „ Галъп интернешънъл “, което демонстрира също, че тези настройки са по-скоро постоянни през последните години, оповестиха от Асоциацията.

Изкуственият разсъдък буди терзания, демонстрира още изследването. Хората по света са комплицирани във връзка с новата технология – 31% виждат в нея повече благоприятни условия, само че 38% чакат да донесе повече проблеми за света. Значителен дял от 24% в международен мащаб не се усеща задоволително осведомен, с цел да оцени резултатите на ИИ върху човечеството.

Повечето от работещите хора по света наподобяват по-скоро удовлетворени от работата си (65%), а малцинство от 17% споделят, че не са. Други 17% споделят, че нито са удовлетворени, нито са недоволни. Малък дял се колебае по какъв начин да отговори.

Преди няколко години, през 2018 година, удовлетворени от работата си бяха 68% по света, 15% не бяха, а други 17% бяха неутрални по този въпрос. Изглежда, че последните години на неустановеност не са повлияли доста на усещанията по света.

Текущите настройки демонстрират, че удовлетворението от работата, предстоящо, се въздейства най-много от приходите и образованието – колкото по-добре просветен или добре заплатен е човек, толкоз по-голямо задоволство носи работата. Други демографски характерности като пол или възраст наподобява имат по-малко въздействие върху отношението на хората към тяхната работа.

В някои африкански страни да вземем за пример хората, които споделят, че са удовлетворени от работата си, са малцинство (31%), а тези, които не са удовлетворени, са към половината от всички интервюирани. В Индия делът (49%) на тези, които са удовлетворени от работата си, също е релативно невисок спрямо останалия свят. Най-доволни от работата си въпреки това са хората в Европа (както страни от Европейски Съюз, по този начин и страни отвън ЕС), Съединени американски щати, Западна Азия, само че също и в Латинска Америка, където делът на хората, удовлетворени от това, което вършат, доближава до 70%.

Удовлетворението от възнаграждението не е безусловно обвързвано с настройките към работа. Човек може да си харесва работата и отново да не е удовлетворен от това, което получава за нея, и противоположното. Дяловете на удовлетвореността от възнаграждението са обичайно по-ниски. Настоящата вълна на изследване демонстрира, че съвсем половината (47%) от работещите хора по света са удовлетворени от заплащането си, близо една трета (31%) обаче не са удовлетворени, а 19% от интервюираните са в категорията „ нито/нито “.

В края на 2018 година половината (49%) от международното население е било предостатъчно от заплатата си, 29% не са били и 21% са били неутрални. Така настройките и тук остават постоянни, макар годините на Коронавирус, експлоадирането на войни и икономическата неустановеност по света.

Настоящите резултати демонстрират също, че респондентите мъже са малко по-доволни от възнаграждението си от дамите. По-младите хора също са малко по-доволни от заплатите си от по-възрастните генерации.

Възрастта и полът обаче играят дребна роля във връзка с удовлетворението от възнаграждението спрямо образованието и несъмнено самия размер на приходите – които още веднъж наподобяват преобладаващ фактор за настройките на запитаните.

Обществата в по-богатите страни и райони демонстрират доста по-високи дялове на персонална задоволеност от заплатите. Големи страни като Индия и райони Африка още веднъж се открояват с минимален дял на хората, удовлетворени от заплащането си – сред 20% и 30%. Западните общества (Европа – както страни от Европейски Съюз, по този начин и страни отвън ЕС), Съединени американски щати и още веднъж Латинска Америка са преди всичко по задоволеност от заплащането.

На въпроса какви са упованията им за изкуствения разсъдък за света по-младите хора са по-оптимистично настроени и виждат повече благоприятни условия в развиването му, по-възрастните генерации са по-притеснени. Повечето респонденти с по-високо обучение също са малко по-оптимистични от тези с по-ниско обучение.

Има ясно изразено разделяне сред възгледите в страните от Севера/Запада и тези от Юга/Изтока. В Съединени американски щати, Канада и Европа тези, които чакат с новата технология да дойдат повече проблеми, доближават до половината от всички интервюирани, а тези, които виждат повече благоприятни условия, са към 20-25%. В Русия единствено 19% виждат повече благоприятни условия в ИИ. Страната се откроява и с максимален дял интервюирани, които признават, че не знаят задоволително, с цел да си сформират мнение, и други 17%, които въобще не знаят по какъв начин да отговорят.

В Индия, Африка, Азия и Близкия изток, въпреки това, опасенията по отношение на ИИ към момента са налице, само че повече хора са склонни да чакат с развиването на ИИ благоприятни условия.

Като цяло е явно, че страните, които са по-развити стопански, са малко по-загрижени за резултатите на изкуствения разсъдък за света. Останалият свят вижда по-скоро опция, макар че страхът от новата технология е към момента настоящ.

В целия свят дяловете на отговорите „ Не се запознат/а задоволително с този въпрос “ са обилни – сред 20 и 30%, което демонстрира, че опасността или опцията занапред ще се дефинират.

Къде сме ние?

63% от запитаните у нас споделят, че са задоволени от работата си, 12% настояват, че не са задоволени, а 22% са някъде в средата. Това слага страната ни покрай междинното за света, само че по-ниско от това, което е особено за страните от Европейския съюз.

През последните години се регистрира прочут спад в удовлетвореността от работното място. На същия въпрос през 2018 година, да вземем за пример, 70% от запитаните българи дават отговор, че са удовлетворени от работата си. Необходими са повече талази на проучване за интерпретация на трендове.

Що се отнася до заплащането, настоящата вълна на проучване демонстрира, че 46% от работещите у нас са по-скоро удовлетворени от заплатата си, 32% обаче не са. Нито преобладаващо удовлетворени, нито преобладаващо недоволни се оказват 21% от запитаните работещи у нас. Малцина са тези, които не могат да преценяват.

И по този индикатор настройките у нас са близки до междинните за света – надалеч от крайния негативизъм, регистриран в някои страни в Африка и Индия, само че и без необикновен възторг. Отношението към заплащането у нас не се отклонява доста и от записаното приблизително за Европейски Съюз.

И по този индикатор обаче записаното в този момент бележи условен спад спрямо записаното в края на 2018 година Тогава половината (50%) от българите са декларирали, че са задоволени от заплатата си. 30% не са били удовлетворени, а 20 на 100 нито са били удовлетворени, нито недоволни.

Развитието на изкуствения разсъдък поделя настройките у нас, само че сякаш терзанието надвива. 21% у нас споделят, че изкуственият разсъдък носи повече благоприятни условия, само че 38% виждат в него повече проблеми. Една трета не се усещат задоволително осведомени, с цел да преценяват. В това отношение обществото ни реагира по-скоро като страните от Запада като цяло – които са по-изплашени от новата технология./БГНЕС