Д-р Румен Петков: Общността на единната съдба като философия за развитието на евразийския свръхконтинент и света
В света се правят фундаментални трансформации и смяна на еднополюсния международен ред, който беше открит от Съединени американски щати след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики. Американският век се оказа не повече от две десетилетия, а още след първите няколко години на ХХI век стана ясно, че на фона на бурния напредък на страните от Изтока и преди всичко на Китайската национална република, ще имаме " азиатски век " и многополюсен свят.
Днес този многополюсен свят в действителност придобива действителни измерения. Той дава обещание на страните доста благоприятни условия и по-голям късмет да преследват националните си ползи, тъй като няма да се постанова да се преценяват с волята и прищевките на една-единствена мощ, която цели да наложи разбиранията и идеологията си на целия свят. Но, с цел да бъде този многополюсен свят плодотворен и да даде пространство за другарство и съдействие, а не за безредна конкуренция и войни, беше нужна една нова идея.
Тази нова идея се роди в Китай и беше възвестена от китайския водач Си Дзинпин. Става въпрос, несъмнено, за " Общността на единната орис на човечеството ". Концепцията за тази общественост на единната орис има исторически корени и предпоставки, защото Китай е цивилизация на пет хилядолетия. Още през 5-и век прочие н.е. се залагат основите на нещо, което е близо до концепцията на Си Дзинпин. Става въпрос за нещо, което влиза в остарялата категория на " Ин и Ян ", която допуска хармонични връзки с другите страни, основаващи се на взаимоуважение на културите, другите модели на развиване и ползите на всеки.
Още през 3 век пр.Хр. се появява системата " Тянся ", която е античен модел за интернационалните връзки, който носи в себе си прототип на днешната китайска доктрина. В този модел влиза правилото на " великото единение " и концепцията, че " Поднебесната империя принадлежи на всеки ", който носи в себе си общността на ориста на народите.
Но в случай че се върнем към сегашното, концепцията на Си Дзинпин е в действителност един различен модел на глобализация. Защото последната се трансформира в мръсна дума, защото стана равнозначна на " американизация ". За народите от Азия, Африка и Латинска Америка глобализацията означаваше прекомерно постоянно употреба на популацията им, обир на естествените им запаси и интервенция на Съединени американски щати във вътрешните им работи. Това означаваше и културна унификация, в границите на която народностните им и културно-исторически характерности се измиваха, унищожаваха и подменяха с американска културна надстройка.
Обратното, концепцията за споделена орис на човечеството на Си Дзинпин допуска културно-цивилизационен плурализъм. Да, всички страни и нации имат общи ползи и проблеми, измежду които битката с климатичните проблеми и екологичните въпроси, някои здравни въпроси, търговията и най-важното, мирът. Но те също по този начин, съгласно китайската идея, имат право на независимо развиване и лични национални ползи. Нещо, което американското усещане отхвърля по хипотеза, тъй като е пропито от концепцията за американска изключителност.
" В днешния свят неимоверно се покачва равнището на взаимосвързаност и причинност сред страните ", съобщи китайският президент Си Дзинпин.
" Ние живеем в едно световно село, в едно пространство, където историята и действителността се преплитат. В резултат на това, интернационалната общественост става от ден на ден общественост на преплетените ориси ", съобщи още той.
Струва ми се, че никой не може да оспори тези изказвания на китайския държавен глава. Видяхме го през 2008, когато стартира огромната финансова рецесия, както постоянно от Уолстрийт и Съединени американски щати. Станахме очевидци на това и през 2020 година, когато избухна Ковид пандемията по целия свят. Ковид се оказа екзистенциална опасност за здравето на жителите и стопанската система на страните по целия свят без изключение.
Ковид беше покруса, която, предвид на съветските открития за американски биологични лаборатории в Украйна и други страни, следва да се проверява подробно, тъй като това е в полза на цялото човечество. Но точно по време на тази покруса Китай потвърди, че в действителност има вяра в общността на споделената орис. За разлика от западните страни, които се концентрираха върху това да избавят себе си кой както може, Китай стартира да оказва помощ на страните от Третия свят - с безвъзмездни ваксини, с лекари, здравна инсталация и консумативи.
И до момента в който Съединени американски щати и Западна Европа разделиха света и при Ковида на " наши " и " техни ", Китай възприе драговолно концепцията за общественост на единната орис, помагайки на всички.
Но има стотици други образци, с изключение на Ковид и финансовата рецесия от 2008, че човечеството има общи проблеми и орис. Например, още през 2014 година на територията на Западна Африка се популяризира вируса ебола. Изключително бързо се заразиха 19 хиляди души, а от тях цели 7373 починаха. И по какъв начин се реши този рисков и гибелен проблем? Всички страни в света запретнаха ръкави и започнаха да работят дружно за въздържане на експанзията на рисковото заболяване. Самият Китай четири пъти оказа огромна помощ на африканските потърпевши страни, както и на интернационалните организации, които работят там. Китай оказа помощ, както посредством финансови средства, по този начин и с материални пожертвования на стойност от 120 милиона американски $.
Пекин изпрати в Африка 1200 медицински служащи и експерти с цел да оказват помощ на засегнатите от ебола страни, с което потвърди, че седи зад думите на Си Дзинпин за общественост на единната орис на човечеството.
По-късно през 2019 година The Atlantic Monthly (Атлантик монтли) написа, че Китай е в авангарда на битката с маларията в Африка. Американските създатели означиха в този текст, че Пекин ускорява стремително съдействието си с африканските страни в областите на науката и опазването на здравето, с което за следващ път сподели, че човечеството има обща орис и че не всичко на този свят е въпрос на облага, както считат нашите западни сътрудници.
Когато приказваме за Африка, тъй като това е един безпаричен и измъчен континент, сакат от древен колониален терор, би трябвало да имаме поради, че точно Китай през днешния ден е този, който най-вече оказва помощ за развиването на африканските страни, изключително на тяхната инфраструктура. Русия, от своя страна, пък оказва помощ за сигурността и антитерористичните интервенции на африканска територия. По този метод двете големи страни, които Джо Байдън назова " автокрации ", избавят десетки милиони африканци от заболявания, беднотия, тероризъм и спорове.
" Не сме сами във Великия път и целият свят е едно семейство. След година на компликации към този момент можем да разберем още повече от преди смисъла на общността на споделеното бъдеще за човечеството ", съобщи през 2021 година китайският президент.
Неговите хрумвания не престават да са още по-значителни и в този момент, две години по-късно, когато човечеството, преди малко оттърсило се от Ковид (не изцяло), се наложи да се оправя с следствията от спора в Украйна. В последна сметка, в случай че и Западът можеше да одобри драговолно концепцията на Си Дзинпин за общественост на споделената орис, най-вероятно те щяха да одобряват и предлагането му за мир в Украйна.
Но западното опълчване на концепцията за единна орис на човечеството не би трябвало да ни обезкуражава. Защото и в западните страни има доста хора, които лелеят за международен мир и съдействие. Навсякъде по света има гласове на разсъдъка, които от ден на ден схващат, че проблемите на една страна са проблемите на цялото световно село. И по този начин, китайската концепция за споделена орис на човечеството се оказва заразна в позитивния смисъл.
България също има своето място в общността на споделената орис, която Китай възвести на света. Нашата страна през днешния ден може единствено да завоюва, в случай че одобри китайския метод на спокойно и взаимоизгодно съдействие, вместо метода на борбата, глобите и политиката от Студената война.
Днес този многополюсен свят в действителност придобива действителни измерения. Той дава обещание на страните доста благоприятни условия и по-голям късмет да преследват националните си ползи, тъй като няма да се постанова да се преценяват с волята и прищевките на една-единствена мощ, която цели да наложи разбиранията и идеологията си на целия свят. Но, с цел да бъде този многополюсен свят плодотворен и да даде пространство за другарство и съдействие, а не за безредна конкуренция и войни, беше нужна една нова идея.
Тази нова идея се роди в Китай и беше възвестена от китайския водач Си Дзинпин. Става въпрос, несъмнено, за " Общността на единната орис на човечеството ". Концепцията за тази общественост на единната орис има исторически корени и предпоставки, защото Китай е цивилизация на пет хилядолетия. Още през 5-и век прочие н.е. се залагат основите на нещо, което е близо до концепцията на Си Дзинпин. Става въпрос за нещо, което влиза в остарялата категория на " Ин и Ян ", която допуска хармонични връзки с другите страни, основаващи се на взаимоуважение на културите, другите модели на развиване и ползите на всеки.
Още през 3 век пр.Хр. се появява системата " Тянся ", която е античен модел за интернационалните връзки, който носи в себе си прототип на днешната китайска доктрина. В този модел влиза правилото на " великото единение " и концепцията, че " Поднебесната империя принадлежи на всеки ", който носи в себе си общността на ориста на народите.
Но в случай че се върнем към сегашното, концепцията на Си Дзинпин е в действителност един различен модел на глобализация. Защото последната се трансформира в мръсна дума, защото стана равнозначна на " американизация ". За народите от Азия, Африка и Латинска Америка глобализацията означаваше прекомерно постоянно употреба на популацията им, обир на естествените им запаси и интервенция на Съединени американски щати във вътрешните им работи. Това означаваше и културна унификация, в границите на която народностните им и културно-исторически характерности се измиваха, унищожаваха и подменяха с американска културна надстройка.
Обратното, концепцията за споделена орис на човечеството на Си Дзинпин допуска културно-цивилизационен плурализъм. Да, всички страни и нации имат общи ползи и проблеми, измежду които битката с климатичните проблеми и екологичните въпроси, някои здравни въпроси, търговията и най-важното, мирът. Но те също по този начин, съгласно китайската идея, имат право на независимо развиване и лични национални ползи. Нещо, което американското усещане отхвърля по хипотеза, тъй като е пропито от концепцията за американска изключителност.
" В днешния свят неимоверно се покачва равнището на взаимосвързаност и причинност сред страните ", съобщи китайският президент Си Дзинпин.
" Ние живеем в едно световно село, в едно пространство, където историята и действителността се преплитат. В резултат на това, интернационалната общественост става от ден на ден общественост на преплетените ориси ", съобщи още той.
Струва ми се, че никой не може да оспори тези изказвания на китайския държавен глава. Видяхме го през 2008, когато стартира огромната финансова рецесия, както постоянно от Уолстрийт и Съединени американски щати. Станахме очевидци на това и през 2020 година, когато избухна Ковид пандемията по целия свят. Ковид се оказа екзистенциална опасност за здравето на жителите и стопанската система на страните по целия свят без изключение.
Ковид беше покруса, която, предвид на съветските открития за американски биологични лаборатории в Украйна и други страни, следва да се проверява подробно, тъй като това е в полза на цялото човечество. Но точно по време на тази покруса Китай потвърди, че в действителност има вяра в общността на споделената орис. За разлика от западните страни, които се концентрираха върху това да избавят себе си кой както може, Китай стартира да оказва помощ на страните от Третия свят - с безвъзмездни ваксини, с лекари, здравна инсталация и консумативи.
И до момента в който Съединени американски щати и Западна Европа разделиха света и при Ковида на " наши " и " техни ", Китай възприе драговолно концепцията за общественост на единната орис, помагайки на всички.
Но има стотици други образци, с изключение на Ковид и финансовата рецесия от 2008, че човечеството има общи проблеми и орис. Например, още през 2014 година на територията на Западна Африка се популяризира вируса ебола. Изключително бързо се заразиха 19 хиляди души, а от тях цели 7373 починаха. И по какъв начин се реши този рисков и гибелен проблем? Всички страни в света запретнаха ръкави и започнаха да работят дружно за въздържане на експанзията на рисковото заболяване. Самият Китай четири пъти оказа огромна помощ на африканските потърпевши страни, както и на интернационалните организации, които работят там. Китай оказа помощ, както посредством финансови средства, по този начин и с материални пожертвования на стойност от 120 милиона американски $.
Пекин изпрати в Африка 1200 медицински служащи и експерти с цел да оказват помощ на засегнатите от ебола страни, с което потвърди, че седи зад думите на Си Дзинпин за общественост на единната орис на човечеството.
По-късно през 2019 година The Atlantic Monthly (Атлантик монтли) написа, че Китай е в авангарда на битката с маларията в Африка. Американските създатели означиха в този текст, че Пекин ускорява стремително съдействието си с африканските страни в областите на науката и опазването на здравето, с което за следващ път сподели, че човечеството има обща орис и че не всичко на този свят е въпрос на облага, както считат нашите западни сътрудници.
Когато приказваме за Африка, тъй като това е един безпаричен и измъчен континент, сакат от древен колониален терор, би трябвало да имаме поради, че точно Китай през днешния ден е този, който най-вече оказва помощ за развиването на африканските страни, изключително на тяхната инфраструктура. Русия, от своя страна, пък оказва помощ за сигурността и антитерористичните интервенции на африканска територия. По този метод двете големи страни, които Джо Байдън назова " автокрации ", избавят десетки милиони африканци от заболявания, беднотия, тероризъм и спорове.
" Не сме сами във Великия път и целият свят е едно семейство. След година на компликации към този момент можем да разберем още повече от преди смисъла на общността на споделеното бъдеще за човечеството ", съобщи през 2021 година китайският президент.
Неговите хрумвания не престават да са още по-значителни и в този момент, две години по-късно, когато човечеството, преди малко оттърсило се от Ковид (не изцяло), се наложи да се оправя с следствията от спора в Украйна. В последна сметка, в случай че и Западът можеше да одобри драговолно концепцията на Си Дзинпин за общественост на споделената орис, най-вероятно те щяха да одобряват и предлагането му за мир в Украйна.
Но западното опълчване на концепцията за единна орис на човечеството не би трябвало да ни обезкуражава. Защото и в западните страни има доста хора, които лелеят за международен мир и съдействие. Навсякъде по света има гласове на разсъдъка, които от ден на ден схващат, че проблемите на една страна са проблемите на цялото световно село. И по този начин, китайската концепция за споделена орис на човечеството се оказва заразна в позитивния смисъл.
България също има своето място в общността на споделената орис, която Китай възвести на света. Нашата страна през днешния ден може единствено да завоюва, в случай че одобри китайския метод на спокойно и взаимоизгодно съдействие, вместо метода на борбата, глобите и политиката от Студената война.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ