Създаването на колелото
В света към себе си човек вижда преди всички линейно придвижване. Ето за какво концепцията за колело, свързващо въртенето на периферията на окръжност с постъпателното придвижване на ос, надалеч не е явна и изисква забележителна досетливост.
От незапомнени времена хората премествали товари. Бързо станало ясно, че гладкият обект се плъзга по-лесно. Така се родила шейната. После някой се досетил да подложи под нея дънери-валяци – по този начин е по-бързо. Ако пък дънерът се обгори по този начин, че в средата да е по-тънък, в сравнение с в краищата, товарът няма да се изплъзне вляво или вдясно. Следващата стъпка е профилирането: необятният завършек на дънера става все по-тънък, до момента в който се отдели от средата. Така се ражда първото колело! И най-после незнаен талант пробива колелото и вкарва в него неподвижната ос. Остава от горната страна да се закрепи платформа за товара – и количката е подготвена.
Първите колела са изработвани от цяло парче дърво
Изображения на шейна с колела към 3000 година прочие Хр. са открити в Месопотамия, в шумерския град Урук. Към 2700 година прочие Хр. д. се появяват рисунки на каруци. По същото време шумерите стартират да погребват царете си дружно с колесници. Такива погребения са открити в Киш, Ур, в град Суза на царството Елам.
Изображение на кола с колела от Месопотамия, 2 400 – 2 600 години прочие Хр., Британски музей, Лондон
На Изток обликът на колелото се трансформира в знак на слънцето и силата. Хетите се заклеват в него. В индийския епос богът Индра открадва колелото от бога на слънцето Суря. При иранците Небесното колело е оръжие на боговете. Асоциацията е разбираема: слънцето е кръгло и мощно, колелото също е кръгло и дава на индивида експедитивност, а дружно с нея и преимущество в борбата – затова подарява власт.
Ние през днешния ден сме привикнали да се возим бързо и по тази причина не разбираме по какъв начин скоростта 25-30 км/ч опиянявала човечеството, което до тогава ходело пеш. Отначало в каруците впрягали азиатски магарета – онагри. Но археолозите разкрили погребения с колесници, по-древни от тези в Месопотамия. Това станало в Кавказ, по границата сред Грузия и Армения. Тези колесници били тежки и мудни – можело да ги теглят единствено волове.
Още в средата на III хилядолетие прочие Хр. към този момент увивали дървеното колело в кожа. Към 2000 година прочие Хр. започнали да забиват по периферията му медни гвоздеи с острието на открито – за по-добро сцепление с почвата. Тогава колелата към момента били плътни, само че към този момент не изрязани от един-единствен дънер, а формирани от три елементи. Такова дърво е по-лесно да се откри.
По същото време хората опитомяват конете, а каруците се разделят на бързи двуколки с коне – колесници за борби, и двуосни талиги с впрегнат вол – за семейството. Каруцата се движи на изток през степите на Азия от едно племе към друго (думата „ талига “ е от монголски произход). Това е закрепено на скални рисунки в Южен Сибир. Чергарите-скотовъдци вършат огромни покрити каруци – къщи на колела. Към средата на ІІ-ро хилядолетие прочие Хр. колелото пристигнало в Китай по времето на династията Шан (1600-1027 година прочие Хр.).
Думите „ коло “ и „ рото “ – колело, се срещат в немските, славянските, романските и иранските езици… Следователно, са зародили в прародината на индо-арийците – дн. Източна Турция и Северен Ирак, през III-то хилядолетие прочие Хр. Оттам почнало разселването на племената, в това число огромната миграция на индо-арийците в Европа. Победоносният им поход в забележителна степен се дължал на военния триумф на колесниците. В хода на миграцията самото колело се усъвършенствало. Намерените в днешна Холандия екземпляри, датирани към 2000 година прочие Хр., към този момент имат спици и железен обков по периферията.
По-нататъшното развиване на колелото в Европа се дължи съвсем извънредно на келтските племена. Около 1500 година прочие Хр. те се научили да „ обуват “ периферията с метал, а след няколко века, по време на Троянската война, колесницата станала съвсем напълно железна. С такива се борят омировите герои. На тях се възхищава и библейският оракул Наум:
„ По улици търчат колесници, гърмят по стъгди; блясъкът от тях е като от огън; святкат като мълния “. (Наум, 1:4).
Усъвършенстването на колесниците продължавало. Скална рисунка в Дания от І-ви век прочие Хр. демонстрира каруца с преносима предна ос; до тогава талигите мъчно завивали. В Рим си останали по-примитивни. Римляните построили най-хубавите пътища в света, които се употребяват до ден-днешен, само че съвсем не усъвършенствали транспортните средства с изключение на, че към 100 година прочие Хр. се научили да впрягат конете един зад различен. В всекидневието към момента употребявали тежки плътни колела без спици. Вергилий назовава каруците „ скърцащи “ и „ стенещи “, въпреки осите да били смазвани с мазнини или катран.Тези каруци разбивали пътищата и през 50 година прочие Хр. бил признат първият закон, който ограничавал натоварването на едно колело до 250 кг. Затова пък римляните почнали да употребяват колелото във водениците и изобретили лебедката.
В продължение на 3 хиляди години колелото преобразило живота в съвсем целия Стар свят. Но в Африка южно от Сахара, в Югоизточна Азия и Австралия то не се дотъркаляло. Когато разкрили Америка, испанците били изумени, че инките не го познават. В Новия свят нямало огромни впрегатни животни, като се изключи ламите, които влачели товарите върху два пръта с плат или дъски сред тях. А ацтеките употребявали колела единствено в играчките. Но където се появявали европейците, с тях постоянно идвало и колелото.
Източник на фотосите: Уикипедия
