В света на връзките нежните думи могат да бъдат не

В света на връзките нежните думи могат да бъдат не просто израз на усеща, а и отражение на дълбоки прочувствени връзки.
Как в действителност обръщението към колегата по име или с гальовни прякори въздейства на динамичността на привързаността?
Когато един мъж не ви назовава по име, а употребява единствено умалителни и гальовни думи, не бързайте да се паникьосвате. Важно е да се вгледате в подтекста, интонацията и да си припомните съществени теории за взаимоотношенията и привързаността. Нека разберем какво в действителност се крие зад тези благи обръщения благодарение на клиничния психолог Юлия Корольова.

От позиция на теорията на връзките
Според теорията на връзките, развита от психолога Владимир Мясишчев, връзките са система от изборни контакти с другите, образувани въз основата на опит, образование и прочувствени прекарвания. Те се демонстрират освен в мисли и усеща, само че и в държанието, в това число в речта. Когато един мъж заобикаля да употребява името ви, това може да е показателно както за неговото отношение към вас, по този начин и към самата връзка.
Често, наричайки ви с думи като „ зайче “ или „ коте “, мъжът се стреми към прочувствена непосредственост. Той желае да подчертае специфичната топлота и фамилиарност, да сътвори чувство за уникалност на връзката. В логиката на психиката това се назовава „ интимизация на общуването “ – развой, при който сътрудниците основават собствен личен, неповторим език, който отличава тяхната връзка от всички останали.
От основно значение обаче са интонацията, с която се произнасят тези думи, възприятието, което се влага, какъв брой от дълго време сте дружно и самият подтекст на обстановката. Ако сте се срещнали неотдавна, може би даже не сте се виждали онлайн, а по телефона чувате: „ Харесваш ми, зайче, само че през днешния ден съм ангажиран “, това по-скоро приказва, че мъжът демонстрира избирателност и поддържа прочувствена отдалеченост.
С тези думи той безспорно показва благосклонност, само че не бърза да се сближава. Това може да е обвързвано както с неговия жанр на другарство, по този начин и да е сигнал за лекомисленост на този стадий, за отвращение да задълбочава връзките. Важно е да наблюдавате последващите му дейности: ще търси ли самичък благоприятни условия за среща, ще прояви ли интерес към по-лично другарство?
Ако връзката остане на равнище гальовни думи и извинения, най-вероятно ползата му е лекомислен и обръщението е просто комплимент, а не израз на дълбоки и откровени усеща.
Ако пък мъжът незабавно след запознанството премине към умалителни, това може да е опит за бързо съкращаване на дистанцията и преобразяване на общуването в по-неформално и прелестно. Тук е значимо да бъдете внимателни, с цел да не попаднете на нарцисист или манипулатор, който употребява „ бомбардиране с обич “ и има навика да поддържа връзка по този метод с доста дами по едно и също време.
Съществува и една смешка, която може би не е напълно смешка: някои мъже не назовават дамите по име, тъй като не могат да го запомнят или се опасяват да не го сбъркат, защото поддържат връзка с доста дами по едно и също време и за тях всички те са просто обезличени „ котета “ или „ зайчета “.
Интонацията и прочувствената багра също са от огромно значение. Ако мъжът произнася „ Харесваш ми, зайче “ леко, игриво и с усмивка, това в действителност може да е опит да сътвори приятна атмосфера, да покаже благосклонност и да откри специфична връзка посред ви.
И противоположното: същите думи, изречени с друга интонация – отстранено, официално или с леко неспокойствие – приказват, че в тях няма бездънен смисъл и най-вероятно са просто шаблонна фраза.
Избягването на името може да бъде и заимствуван модел на държание от фамилията или обкръжението. Ако в неговата среда не е било признато хората да се обръщат един към различен по име, за него може да е мъчно да го прави. За някои хора пък обръщението по име е прекомерно персонално и значи изцяло да позволен индивида в живота си, преодолявайки страха от непосредственост и отговорност.

От позиция на теорията на привързаността
Според теорията на привързаността на Джон Боулби, потреблението единствено на умалителни думи вместо име може да е обвързвано с особеностите на стила на обвързаност на мъжа и неговите вътрешни настройки към близостта.
Съществуват няколко съществени стила на обвързаност, които се образуват в детството и въздействат на държанието в зрелите връзки: сигурен, обезпокоителен, избягващ и дезорганизиран.
Използването на умилителни имена в една връзка може да бъде скришен обред, който укрепва близостта, или просто нежно допълнение към името на колегата. В връзки, учредени на сигурна обвързаност, името рядко се заменя напълно с прякор. Обикновено двойката се обръща един към различен по име в обществото, а вкъщи може да си разреши обръщения като „ коте “, „ слънце “ или „ любими/любима “.
При избягващия вид обвързаност обаче човек може да употребява сходни умалителни изрази, с цел да сътвори заблуда за непосредственост, без действително да признава характерността и личността на колегата. Избягвайки името, той подсъзнателно поддържа отдалеченост, с цел да не допусне другия в своя вътрешен свят и надлежно да не се потапя в неговия. Създава се чувство за топлота, само че липсва същинска прочувствена ангажираност.
При тревожния вид обвързаност фраза като „ Харесваш ми, зайче “ може да звучи като опит за застраховка против възможна загуба на колегата. В същото време индивидът се опасява да не бъде отритнат заради личната си неустановеност. Възможно е в минали връзки да е имало отрицателен опит и в този момент да се опасява от повтаряне, изключително в случай че предходният сътрудник се е казвал със същото име.
Дезорганизираната обвързаност съчетава в себе си несъгласия. Днес може да чуете „ ти си моето котенце “, „ най-любимата и прелестна “, а на следващия ден в връзките да се усеща студ и отдалеченост. Партньорът се отдръпва и може би самичък не схваща какво желае от връзката. В този случай потреблението само на гальовни думи може да е част от нестабилното му държание.
От позиция на теорията за привързаността, избягването на името най-често се свързва с избягващ или дезорганизиран жанр и може да демонстрира отвращение за дълбока прочувствена непосредственост или вътрешни страхове, свързани с връзките.
Въпреки това постоянно би трябвало да се взема поради подтекстът. Ако сътрудникът ви назовава „ котенце “, само че в връзките ви има почитание към личността, самопризнание, откровен интерес и поддръжка, няма причина за паника. Това може да е просто ваш персонален обред или специфичност на общуването ви.
Тревожен сигнал обаче е, в случай че помолите да ви назовават по име, а сътрудникът ви пренебрегва или продължава с думите: „ Хайде, зайче, какво толкоз? “. В подобен случай наблюдавайте освен думите, само че и постъпките, цялостното държание, равнището на доверие и откритостта посред ви.