По-малко катастрофи? Пътищата са в добро състояние само в една трета от общините
Качеството на пътната мрежа в България остава водеща тематика в публичния спор. Основният фокус нормално попада върху държанието на водачите и контрола. Често обаче положението на самата инфраструктура остава на назад във времето. Данните на Агенция „ Пътна инфраструктура “ (АПИ) разкриват притеснителна картина за положението на настилките. Тези индикатори са от основно значение за пътната сигурност в страната. Отсечките на гибелта: Справя ли се страната с сериозните сектори на пътя? е въпрос, който вълнува хиляди жители всеки ден.
Анализът се базира на информация, предоставена от АПИ по Закона за достъп до социална информация. Данните отразяват положението на републиканските пътища към края на 2025 година. Важно е да се посочи, че статистиката обгръща само положението на настилката. Тя не включва детайли като мантинели, знаци или осветяване. Общинските пътища също не са част от този съответен обзор.
Агенцията употребява три съществени категории за оценка на пътната мрежа. Пътищата в положително положение имат повреди по настилката под 10%. Средното положение обгръща сектори с недостатъци сред 10% и 30%. Категорията „ неприятно положение “ включва пътища с над 30% повреди по настилката. Около 27% от общата дължина на републиканската мрежа се класифицира като пътища в неприятно положение. Това съставлява съществено предизвикателство за сигурността на придвижването.
Разпределението на качествените пътища в страната е мощно неравномерно. В 86 общини повече от половината от пътната мрежа е с добра настилка. В същото време в 100 общини най-малко една трета от пътищата са в неприятно положение. В 31 български общини няма нито един километър републикански път в положително положение. В тези райони цялата пътна мрежа се намира в друг стадий на разпад. Това директно въздейства върху икономическото развиване и сигурността.
Има общини, в които неприятното положение на настилката господства съвсем напълно. В Мизия, Цар Калоян, Медковец, Якимово и Якоруда цялата регистрирана дължина е в категория „ неприятно “. Висок дял на компрометирани пътища се следи още в Приморско, Борован и Дългопол. Подобна е обстановката в Георги Дамяново, Несебър и Царево. В някои случаи неприятното положение обгръща обилни мрежи от над 50 километра. Такива образци са Враца, Монтана, Средец, Разград и Видин. Проблеми има и в общините Несебър, Сунгурларе, Ихтиман и Самоков.
На другия полюс са общини с чудесно поддържана пътна инфраструктура. Почти цялата настилка е в положително положение в Струмяни, Суворово и Банско. Минерални бани, Чупрене, Опака, Неделино и Сопот също демонстрират високи резултати. По-големи общини като Велинград, Благоевград и Аксаково също се отличават с качествени пътища. В този лист попадат още Омуртаг, Асеновград, Димитровград и Свиленград.
Съществува внезапна разлика в качеството на инфраструктурата сред Северна и Южна България. Общините с висококачествени пътища са съсредоточени главно в Югозападна България. В Северозапада са съсредоточени районите с най-голям дял на неприятни пътища. Тези вариации се дължат на темповете на създаване на нови автомагистрали. Приоритизирането на ремонтите в избрани райони също оказва съществено въздействие.
Качеството на настилките е незаобиколим фактор за понижаване на случаите. Броят на смъртните случаи по пътищата у нас е доста над междинното в Европейски Съюз, което изисква сложни ограничения. Дори най-хубавите водачи не могат да компенсират рисковата инфраструктура. Мерките за сигурност би трябвало да адресират както построяването, по този начин и поддръжката. В 100 общини най-малко една трета от пътната настилка е със съществени повреди над 30%. Без усъвършенстване на тези индикатори, задачите за по-малко произшествия остават мъчно постижими.
