10-те най-известни картини на Караваджо
В света на изобразителното изкуство надали има художник с по-завладяваща биография от тази на италианския талант Микеланджело Меризи да Караваджо. Той има репутацията на най-размирния и експлозивен човек в историята на изкуството. Художникът съумява да наелектризира артистичните среди както със своите неконвенционални картини, по този начин и с бурния си живот, изпълнен със свади и кавги.
Микеланджело Меризи (или Америги) да Караваджо, наименуван по името на град Караваджо е роден на 29 септември 1571 година в Милано. Художникът се образова в града под управлението на Симеоне Петерцано, който пък е учил при Тициан. В края на XVI век се мести в столицата Рим, където по това време се строят доста нови църкви и дворци и има остра потребност от художници, които да ги изпишат.
Караваджо провокира същински възторг през 1600 година, когато показва „ Мъченичеството на свети Матей “ и „ Призоваването на свети Матей “ – първите му обществени поръчки. От този миг насетне в никакъв случай не му липсват поръчки, само че художникът мъчно понася славата – поради буйния си манталитет той има непрекъснати проблеми с правораздаването. Най-големият от тях е убийството на човек при сборичкване, поради което папата му издава смъртна присъда. Караваджо бяга от Рим в Неапол, по-късно в Малта и Сицилия.
През лятото на 1610 година, Караваджо поема към Рим, с вярата, че ще успее да измоли помилван от папата, само че по пътя умира. Фактите към гибелта му са противоречиви. Според някой сведения той е починал от тресчица, само че съгласно други е бил погубен. По подигравка на ориста няколко дни след гибелта му идва уведомление за помилването му.
Микеланджело Меризи да Караваджо остава непризнат от съвременниците си, само че записва името си в листата на най-великите художници в света.
10. Призоваването на Св. Матей
Шедьовърът на Караваджо пресъздава библейската сцена, в която Исус Христос срещнал Матей на брега на Тивериадското езеро, там, където се събирали налозите и го призовал да върви след него. Матей последвал Исус и станал един от неговите дванадесет възпитаници. Картината краси олтара на параклиса Контарели в църквата на френската конгрегация „ Сан Луиджи дей Франчези “ в Рим. То е едно от трите платна на Караваджо в параклиса, напълно отдаден на свети Матей. Другите две са „ Мъченичеството на свети Матей “ и „ Вдъхновението на свети Матей “.
9. Тома Неверни
Още една библейска тематика в картините на Караваджо. Според Евангелие от Йоан, Тома пропуща едно от появяванията на Христос пред апостолите след неговото възкресение и отхвърля да одобри чудото, до момента в който не допре раните му, с цел да се убеди. Седмица по-късно Христос се появява и кара Тома да го допре с думите: „ Блажени са тези, които не са видели, само че все пак повярваха “. Картината е рисувана към 1601-1602 година и сега се съхранява в картинната изложба Сансуси в Потсдам, Германия.
8. Младият Бакхус, болен
Картината е рисувана през 1593 година, когато Караваджо е едвам 20-годишен. Предполага се, че зад ликът на младия, изкривен и подпийнал мъж се крие обликът на самия създател от времето, когато художникът бил болен от малария. “Болният Бакхус ” е изобразен с грозде в ръка, погледът му не фиксира фена, а е зареян в празното, загатвайки за обезверената си отмалялост от заболяването. Въпреки че на картината не се вижда вино, гроздето в ръцете и лозовият венец на главата му недвусмислено подсказват смисъла.
7. Бакхус
Бакхус е римският еквивалент на Дионис – гръцкия господ на виното и лудостта. Тук той ненапълно уместно е изобразен от Караваджо като италиански младеж от XVII век. Зачервени бузи, изписани вежди, сладострастни пухкави устни. От платното ни гледа не римски господ, а безгрижник от XVII век. Разхайтен, блудствен и капризен юноша. Нито богат, нито безпаричен жител, на който нищо плътско не му е непознато. При реституция на картината специалистите с изненада откриват, че виното в гарафата, отразява облика на самия художник.
6. Гадателката
За разлика от множеството художествени творби от този интервал, „ Гадателката “ не пресъздава сцена от Библията или гръцко-римската митология. Картината пресъздава миг от елементарния живот – нещо особено за художниците от Северна Европа, само че не и в Италия. Платното изобразява богат мъж, който наивно се доверява на млада циганка- гледачка на ръка. Работата е образец за склонността на художника да черпи вдъхновението си от природата и ежедневните събития, а не от творбите на към този момент потвърдилите се майстори на четката.
5. Кошница с плодове
С платното от края на XVI век Караваждо разпространява натюрморта като живописен род. „ Кошница с плодове “ е образец за изключителната акуратност при предаване на детайлите, с които се отличават творбите на Караваджо. Кошницата е изобразена от художника на равнището на очите и излиза отвън ръба на масата, придавайки чувството, че всеки миг ще падне в скута на фена. Критиците от години водят разногласия за смисъла на алената презряла ябълка в кошницата, само че е допустимо художникът просто да е нарисувал това, което е имал на разположение.
4. Залавянето на Христос
„ Залавянето на Христос “ е с размери 134 на 172,5 см и се счита, че е рисувана в интервала 1598-1599 година На нея са изобразени Исус Христос и Юда сега на предателската целувка, заобиколени от възпитаници на месията и римски бойци. Интересно е да се означи, че Юда е изобразен с плешивина, наподобяваща кардиналска шапчица и недоразвити пръсти на лявата си ръка Творбата е известна също с наименованието „ Целувката на Юда “. Картината се прави оценка на няколко десетки милиона $.
3. Обезглавяването на Св. Йоан Кръстител
Картината е определяна като „ една от най-важните в западната живопис “. Произведението е рисувано към 1610 година и се намира в параклиса към катедралата „ Свети Йоан Кръстител “ в столицата на Малта, Валета. Платното улавя момента, в който палачът слага главата на свети Йоан Кръстител на подноса, държан от принцеса Саломе. Композицията е с внушителни размери – 361 × 520 см и е единствената творба, подписана от художника.
2. Давид с главата на Голиат
Неприятностите са неизменима част от живота на Караваджо. В Неапол художникът е преследван за ликвидиране. За главата му е оповестена премия – жив или мъртъв. Ето за какво той прави това, което прави най-добре: рисува. „ Давид, държащ главата на Голиат “ е автопортрет. Но художникът избра ролята на злодея от картината. Вероятно създателят се е надявал, че предлагайки главата си в платното, ще се избави в същинския живот. Картината е рисувана в интервала 1609-1610 година.
1. Медуза
Караваджо рисува две версии на „ Медуза “, първата през 1596 година, а втората към 1597 година. Първата версия, известна и като Муртула по името на поета, който писал за нея, е подписана от Караваджо с името Michel A F, (Michel Angelo Fecit). Платното е в частна сбирка, до момента в който втората, по-известна версия се намира в изложба Уфици във Флоренция. Картината „ Медуза “ е поръчана от кардинал Дел Монте, който изискал Караваджо да нарисува главата на Медуза върху параден щит, който по-късно е поднесен на Фердинанд I ди Медичи, популярен херцог на Тоскана.
