Макрон си представя напредък около Донбас
В света на огромната политика, където до през вчерашния ден обсъждаха „ съвсем неизбежната офанзива на Русия против Украйна “, настроението се промени: мнозина чакат прогрес по руско-украинския път, сякаш обвързван с обстоятелството, че френският президент Еманюел Макрон сполучливо отлетя до Москва и Киев с забавни оферти за сигурност. Оправдан ли е този оптимизъм?
В четвъртък, в случай че нищо не се промени, ще се съберат политическите съветници на водачите на по този начин наречения Нормандски формат (тоест президентите на Русия, Украйна, Франция и немския канцлер), с цел да изведат мирния развой в Донбас от безизходицата.
Ако напредъкът в действителност се случи, водачите на четирите страни ще се срещнат персонално, с цел да консолидират и задълбочат този прогрес. Поне Владимир Зеленски се надява, че такава среща ще се състои в близко бъдеще. И би трябвало да признаем, че в действителност зависи главно от него.
Последната сходна намира се състоя през декември 2019 година Тогава Зеленски, както самият той има вяра, към момента не е бил напълно „ във вътрешността в материала “, явно не е схванал нещо за спора сред Киев и Донецк и Луганск. Но там в действителност няма какво да се схваща: Украйна подписа Минските съглашения, които сложиха завършек на войната в Донбас, и в този момент този мироопазващ проект би трябвало да приложина процедура. Това бе разяснено на украинския президент Владимир Путин в наличието на Еманюел Макрон и Ангела Меркел. След като се съгласиха, че пътят на Минск е единственият, страните се разпръснаха, с цел да чакат резултати от Зеленски.
Но нямаше резултати - и към момента няма такива, след повече от две години. Украинските патриоти изрично не харесват Минските съглашения (в края на краищата, в действителност това е приемането на първичните условия на Донбас - и тогава няма да е ясно за какво въобще са се борили), мнозина одобриха реториката им за " изменничество ", " заличаване на Украйна “ и „ политическо самоубийство “ посредством медиите, а в този момент самият Зеленски е уверен в почти същото нещо и по-голямата част от популацията, съдейки по социологическите изследвания, поддържа неговата оценка.
Ето за какво президентът на Украйна през всичките тези две години построи персонална тирания, а „ имплементиДрането “ (както обича да споделя съветският външен министър) на споразуменията беше профанизирано - вместо договаряния в контактни групи, украинската делегация устрои чист цирк. В същото време Зеленски по някаква причина си самовнуши, че нова среща с Путин - в " нормандския формат " или по някакъв различен метод - ще му разреши да направи " неуместните " съглашения по-удобни, т.е. да ги пренапише със задна дата, тъй че да всъщност да се трансфорат в капитулация на ДНР и ЛНР.
Путин (юрист, сред другото) сигурно няма причина да работи дружно с украинците в тази неблагородна идея или даже просто да приказва със Зеленски за новите условия на договорката. Официална Москва неведнъж акцентира, че нова среща с президента на Украйна ще се състои, когато съгласно към този момент утвърждения дневен ред на Минските съглашения ще бъде допустимо да се продължи напред. А в случай че това се случи по-рано, тогава ще се разискват двустранните проблеми - не Донбас, не Крим и даже не НАТО.
„ Харесва ли ви, или не, търпете, красавице моя, би трябвало да го извършите, няма различен начин”. Тази фраза, отнасяща се до Минските съглашения, Владимир Путин я насочи към Зеленски - а Макрон си я спомня, той присъстваше в това време.
Ден по-късно същият Макрон, застанал до Зеленски в Киев, обществено удостоверява „ желанието на президента на Украйна да извърши Минските съглашения “. И по този начин да се каже, това дава съображение да се счита, че „ нормандският формат “ на най-високо равнище въпреки всичко ще се организира, което значи, че скоро би трябвало да се чака прогрес по споразуменията.
Оптимистичното въодушевление на Макрон обаче най-вероятно се дължи на обстоятелството, че по лично самопризнание той в профил риска от въоръжен спор сред Русия и Украйна от Европа, т.е. към този момент е герой-миротворец. Защото прогнозата за опцията за прогрес по Минските съглашения в действителност е негативна - нищо няма да се промени.
Това е ясно още в този момент - откакто шефът на украинското външно министерство Дмитрий Кулеба даде обещание: във всеки случай Киев няма да води директни договаряния с представители на непризнатите републики. И такива договаряния, апропо, са директно написани в споразуменията и по принцип е невероятно да се „ изпълнят “ без това.
Проблемът тук не е в „ специфичните предложения “ на Макрон и не в това, че те не са жизнеспособни. По-рано “Дейли Мейл” писа, че френският водач е предложил да обезпечи безпристрастен статут на Украйна в украинските закони, което ще я лиши от опцията да се причисли към НАТО. Дори и това да не беше опровергано в Киев (а беше опровергано), подобен ход нямаше да удовлетвористраховете на Москва: преди държавния прелом украинската конституция предвиждаше безпристрастен статут, който не пречеше на заиграванията с НАТО, а в този момент тази страница е затворена вечно - с държавен прелом.
За каквото и да става дума – Донбас или неразширяване на НАТО, Русия не счита украинското държавно управление за суверенно: украинските политици са изцяло подвластни от Запада, затова би трябвало да се получават правни гаранции от самия Запад, а не от украинските политици.
Но парадоксът на обстановката е, че зависимостта на украинските политици и същия Зеленски от Запада не е безспорна, а взаимна. Украйна може да се съпостави с капризно дете, главните решения за което - да, се взимат от настойници, само че самото то ловко провокира нервности, изнудва настойниците, манипулира ги и играе на техните несъгласия.
Зеленски показва това даже на конференцията с Макрон, като за следващ път изостави ролята, която трябваше да играе първо от Вашингтон, а в този момент и от Париж – ролята на жертва, която Русия е на път да нападна. Това необичайно държание стартира да се вижда даже в Америка, където лоялният към Байдън “Уолстрийт Джърнъл” разгласява публикация, в която се показва, че „ в действителност “ „ нашествието на Русия “ наподобява „ малко евентуално “на президента на Украйна.
Лоялността към Запада не анулира битката за персонални ползи за украинците - подобен интерес е постоянно е преди всичко за украинеца.А обстановката, когато би трябвало да се трепери от неизбежна война, непосредствено опонира на ползите на Зеленски, тъй като гривната се тресе, а задграничните вложители бягат от Украйна - същите вложители, които Зеленски персонално „ убеждава “ постоянно и по разнообразни способи да влагат в „ перспективната страна “.
Тоест, даже в такава елементарна обстановка, когато Русия е „ зложелател “ както на Украйна, по този начин и на Запада, „ опекуните “ не могат да реализират задоволително послушание от страна на подопечните си “. И от кое място тогава идва увереността на Макрон, че по още по-сложния и мъчителен въпрос за използването на Минск-2, който в този момент е персонално заложен на Зеленски, той ще бъде най-малко малко по-сговорчив? Какво стои зад това, с изключение на френското самочувствие? Явно нищо.
В случая с Макрон това е оперета в невисок и пошъл избирателен род: да дохвъри, да подаде петиция, да разгласи прогрес и че рецесията е отшумяла, да каже доста празен текст в духа на „ за всичко положително и против всичко неприятно “, с цел да съберете целия вероятен „ ореол на триумфа “, да подпише няколко преференциални контракта за френската промишленост - и да се върне в Париж, с цел да види дали рейтингът ще нарасне от това.
А в Донбас и към Донбас всичко ще остане същото: реплика на договаряния, клиширани формулировки и „ уверено украинско не “ – до момента в който Москва, Вашингтон, Берлин не се спогодят за обединен излаз от обстановката (а в действителност не е несъмнено, че Париж е нужен в този списък), с цел да окажат взаимно напън върху Киев. Но в този момент те даже не могат да се схванат дали имат потребност или не от опасността от нуклеарна война в към момента неопределеното бъдеще.
Превод: В. Сергеев
В четвъртък, в случай че нищо не се промени, ще се съберат политическите съветници на водачите на по този начин наречения Нормандски формат (тоест президентите на Русия, Украйна, Франция и немския канцлер), с цел да изведат мирния развой в Донбас от безизходицата.
Ако напредъкът в действителност се случи, водачите на четирите страни ще се срещнат персонално, с цел да консолидират и задълбочат този прогрес. Поне Владимир Зеленски се надява, че такава среща ще се състои в близко бъдеще. И би трябвало да признаем, че в действителност зависи главно от него.
Последната сходна намира се състоя през декември 2019 година Тогава Зеленски, както самият той има вяра, към момента не е бил напълно „ във вътрешността в материала “, явно не е схванал нещо за спора сред Киев и Донецк и Луганск. Но там в действителност няма какво да се схваща: Украйна подписа Минските съглашения, които сложиха завършек на войната в Донбас, и в този момент този мироопазващ проект би трябвало да приложина процедура. Това бе разяснено на украинския президент Владимир Путин в наличието на Еманюел Макрон и Ангела Меркел. След като се съгласиха, че пътят на Минск е единственият, страните се разпръснаха, с цел да чакат резултати от Зеленски.
Но нямаше резултати - и към момента няма такива, след повече от две години. Украинските патриоти изрично не харесват Минските съглашения (в края на краищата, в действителност това е приемането на първичните условия на Донбас - и тогава няма да е ясно за какво въобще са се борили), мнозина одобриха реториката им за " изменничество ", " заличаване на Украйна “ и „ политическо самоубийство “ посредством медиите, а в този момент самият Зеленски е уверен в почти същото нещо и по-голямата част от популацията, съдейки по социологическите изследвания, поддържа неговата оценка.
Ето за какво президентът на Украйна през всичките тези две години построи персонална тирания, а „ имплементиДрането “ (както обича да споделя съветският външен министър) на споразуменията беше профанизирано - вместо договаряния в контактни групи, украинската делегация устрои чист цирк. В същото време Зеленски по някаква причина си самовнуши, че нова среща с Путин - в " нормандския формат " или по някакъв различен метод - ще му разреши да направи " неуместните " съглашения по-удобни, т.е. да ги пренапише със задна дата, тъй че да всъщност да се трансфорат в капитулация на ДНР и ЛНР.
Путин (юрист, сред другото) сигурно няма причина да работи дружно с украинците в тази неблагородна идея или даже просто да приказва със Зеленски за новите условия на договорката. Официална Москва неведнъж акцентира, че нова среща с президента на Украйна ще се състои, когато съгласно към този момент утвърждения дневен ред на Минските съглашения ще бъде допустимо да се продължи напред. А в случай че това се случи по-рано, тогава ще се разискват двустранните проблеми - не Донбас, не Крим и даже не НАТО.
„ Харесва ли ви, или не, търпете, красавице моя, би трябвало да го извършите, няма различен начин”. Тази фраза, отнасяща се до Минските съглашения, Владимир Путин я насочи към Зеленски - а Макрон си я спомня, той присъстваше в това време.
Ден по-късно същият Макрон, застанал до Зеленски в Киев, обществено удостоверява „ желанието на президента на Украйна да извърши Минските съглашения “. И по този начин да се каже, това дава съображение да се счита, че „ нормандският формат “ на най-високо равнище въпреки всичко ще се организира, което значи, че скоро би трябвало да се чака прогрес по споразуменията.
Оптимистичното въодушевление на Макрон обаче най-вероятно се дължи на обстоятелството, че по лично самопризнание той в профил риска от въоръжен спор сред Русия и Украйна от Европа, т.е. към този момент е герой-миротворец. Защото прогнозата за опцията за прогрес по Минските съглашения в действителност е негативна - нищо няма да се промени.
Това е ясно още в този момент - откакто шефът на украинското външно министерство Дмитрий Кулеба даде обещание: във всеки случай Киев няма да води директни договаряния с представители на непризнатите републики. И такива договаряния, апропо, са директно написани в споразуменията и по принцип е невероятно да се „ изпълнят “ без това.
Проблемът тук не е в „ специфичните предложения “ на Макрон и не в това, че те не са жизнеспособни. По-рано “Дейли Мейл” писа, че френският водач е предложил да обезпечи безпристрастен статут на Украйна в украинските закони, което ще я лиши от опцията да се причисли към НАТО. Дори и това да не беше опровергано в Киев (а беше опровергано), подобен ход нямаше да удовлетвористраховете на Москва: преди държавния прелом украинската конституция предвиждаше безпристрастен статут, който не пречеше на заиграванията с НАТО, а в този момент тази страница е затворена вечно - с държавен прелом.
За каквото и да става дума – Донбас или неразширяване на НАТО, Русия не счита украинското държавно управление за суверенно: украинските политици са изцяло подвластни от Запада, затова би трябвало да се получават правни гаранции от самия Запад, а не от украинските политици.
Но парадоксът на обстановката е, че зависимостта на украинските политици и същия Зеленски от Запада не е безспорна, а взаимна. Украйна може да се съпостави с капризно дете, главните решения за което - да, се взимат от настойници, само че самото то ловко провокира нервности, изнудва настойниците, манипулира ги и играе на техните несъгласия.
Зеленски показва това даже на конференцията с Макрон, като за следващ път изостави ролята, която трябваше да играе първо от Вашингтон, а в този момент и от Париж – ролята на жертва, която Русия е на път да нападна. Това необичайно държание стартира да се вижда даже в Америка, където лоялният към Байдън “Уолстрийт Джърнъл” разгласява публикация, в която се показва, че „ в действителност “ „ нашествието на Русия “ наподобява „ малко евентуално “на президента на Украйна.
Лоялността към Запада не анулира битката за персонални ползи за украинците - подобен интерес е постоянно е преди всичко за украинеца.А обстановката, когато би трябвало да се трепери от неизбежна война, непосредствено опонира на ползите на Зеленски, тъй като гривната се тресе, а задграничните вложители бягат от Украйна - същите вложители, които Зеленски персонално „ убеждава “ постоянно и по разнообразни способи да влагат в „ перспективната страна “.
Тоест, даже в такава елементарна обстановка, когато Русия е „ зложелател “ както на Украйна, по този начин и на Запада, „ опекуните “ не могат да реализират задоволително послушание от страна на подопечните си “. И от кое място тогава идва увереността на Макрон, че по още по-сложния и мъчителен въпрос за използването на Минск-2, който в този момент е персонално заложен на Зеленски, той ще бъде най-малко малко по-сговорчив? Какво стои зад това, с изключение на френското самочувствие? Явно нищо.
В случая с Макрон това е оперета в невисок и пошъл избирателен род: да дохвъри, да подаде петиция, да разгласи прогрес и че рецесията е отшумяла, да каже доста празен текст в духа на „ за всичко положително и против всичко неприятно “, с цел да съберете целия вероятен „ ореол на триумфа “, да подпише няколко преференциални контракта за френската промишленост - и да се върне в Париж, с цел да види дали рейтингът ще нарасне от това.
А в Донбас и към Донбас всичко ще остане същото: реплика на договаряния, клиширани формулировки и „ уверено украинско не “ – до момента в който Москва, Вашингтон, Берлин не се спогодят за обединен излаз от обстановката (а в действителност не е несъмнено, че Париж е нужен в този списък), с цел да окажат взаимно напън върху Киев. Но в този момент те даже не могат да се схванат дали имат потребност или не от опасността от нуклеарна война в към момента неопределеното бъдеще.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ