Боксьорът с 279 поражения: Работата ми е да губя на ринга
В света на бокса не всички майстори на ръкавиците се стремят към трофеи и рейтинги. Има и такива, на които се постанова непрекъснато да губят. Но пък със извоюваните пари хранят фамилии и си заплащат сметките. А хонорарите от боевете са надали не единственият им източник на приходи, по тази причина те са подготвени да излизат на кръга даже по няколко пъти на месец. „ Работата” им пък доста улеснява и тази на промоутърите, изключително в случай че са тръгнали да постановат някой дилетант. Всъщност схемата е добре отработена: „ Момче за биене”, в директния смисъл на думата, оказва помощ на другите боксьори да натрупа точки и да се предвижват в ранглистата.
„ В бокса аз съм несретник – признава британецът Кристиян Лайт. – Но когато синът ми порасне и го попитат дали е бил сит и облечен, той ще отговори с „ да”, и ще се гордее с мен. Всъщност заработвам парите за фамилията си по най-сложния метод...”
Лайт приключи кариера през 2018-а, а в последния си мач тогава загуби от сънародника си Люк Бисли. И, в случай че за спечелилия това е едвам вторият професионален пердах, то за Кристиан е под №300. Той дебютира през 2003-а и за цялото това време нито един път не е отказал да излезе на кръга, за което си заслужи и прякора Мистър Надежден. Но „ надеждността” му има друга трактовка. Ако Лайт взе участие в мачове, то съвсем на 100 % ги губи. Защото му е специалност. „ Понякога се прибирам вкъщи, пипвам се за главата и се запитвам: Какво върша? Все изгубвам, изгубвам, изгубвам. И разбирам, че това ми е работата.”
279! Толкова са провалите на сметката на Кристиан, което е безспорен връх. Предишното върхово достижение бе на американеца Реджи Стриклънд, който от 1987-а до 2005-а има 363 мача и губи 276 от тях. Доскоро го назоваха го най-слабият боксьор в историята, само че пък боевете му са впечатляващи и наподобяват същинско шоу. Той е толкоз различим в страната си, че телевизионните канали HBO и ЕSРN не пропущат негови срещи. Всъщност семейството на Стриклънд трансформира загубите на кръга в фамилен бизнес. Брат му Джери пада в 100 мача от 112 общо, жена му в 28 от 30, братовчед му Джош – в 68 от 74, а племенникът Джей прави 28 борби и не печели нито една.
„ Познавам си тялото и зная, че то може да се оправи – признава Стриклънд. – Когато се удрям, мисля за децата си, за дома. На година заработвам по 20-25 000 $ и постоянно съм подготвен да изляза на кръга, когато ми позвънят. Чувствам, че това е най-хубавата работа на света. Да подвигна слушалката и да проработя две-три хиляди $.”
И очевидно Реджи в действителност познава тялото си, защото лицето му в никакъв случай не е било обезобразявано, а речта му остава ясна и осъзната. Въпреки големия брой провали той едвам в 26 мача губи предварително, което също е показателно за познаване на личните благоприятни условия. Независимо от това Стриклънд се снабдява с прякора Професионален губещ. Честите му загуби обаче карат управата на 5 щата да забранят изявите му, защото след всяка една от тях, той би трябвало да си взима пауза от 60 дни.
Атлетическата комисия пък не желае да носи отговорност за здравето на спортиста. Но Реджи все намира метод да се промъкне през възбраните, я под непознато име - Реджи Бюс и Реджи Реглин, я с междуградски микробуси.
„ Губех 9 от 10 мача и бях благополучен – разкрива пък актуалният рекордьор Кристиан Лайт. – В началото желаех да направя няколко мача и да се откажа. Изобщо не съм си и представял, че желанието ми да припечеля нещо, ще удължи толкоз доста кариерата ми.”
Всъщност сходни дуели с присъединяване на „ момчета за биене” рядко приключват с нокаути, само че пък постоянно отнасят удари в главата и черния дроб, което също е риск. А и самите „ боксови круши” не желаят предварителното прекъсване на мача, даже и когато има мотив за това. Защо при намесата на рефера следва 28-дневна карантина, а за това време спортистът няма право да боксира по медицински аргументи. Случаят с Лайт е индикативен. За 279 дуела единствено 5 са били спрени предварително. „ Месец без приходи? Не благодаря! – безапелационен е Кристиан. – Мразех почивните дни. И се споделях: Звънне ли телефонът, би трябвало да съм подготвен!”
Освен казусът със здравето на тези боксьори, надалеч по-сериозен се оказа този с обвиняванията, че сходни спортисти продават срещите си. А това във всеки един миг може да им коства доживотна дисквалификация. Макар че, самите боксьори настояват, че губят непреднамерено. Просто са по-слаби от противниците си. За разлика от Европа, където такива като Лайт се усещат удобно, в Съединени американски щати на сходни подозрителни мачове се отделя изключително внимание. През 2004-а в щата Аризона е основана специфична комисия, която проверява дали боксьорите съзнателно губят за пари. И доказателства се намират. Но се оказва, че в американския бокс има различен тип по-разпространена машинация. А точно да се излиза под друго име с подправени паспорти и медицински карти. По информация на Ню Йорк Таймс даже „ тежкият” Бак Смит, който има на сметката си 181 победи, от които 120 с нокаут, в някои от мачовете е играл със съмнителни съперници. Честотата на дуелите също се слага под въпрос – за един месец той 12 пъти се качва на кръга. Веднъж пък побеждава два пъти за една нощ. Сред противниците му са Тони Тейлър, Роки Вайрес, Тони Монтесоро. И всичко това е закрепено в протоколите след дуелите.
Освен това проверяващите откриват, че група промоутъри, отпред с авторитетния Шон Гибънс, постоянно уреждат мачове на боксьори под непознато име или употребяват такива на малко известни умряли състезатели. Принуждават ги също да боксират против по-титулувани противници или пък по-млади, с цел да им натрупат точки за ранглистата. Загубилият получава от 50 до 100 $ на рунд. А при положително стичане на събитията „ потърпевшият” умерено може да си проработи стотици хиляди долари за цялата си кариера.Разбира се, Гибънс отхвърля обвиняванията. „ Няма нищо нечовешко в това да използваш здравето на едни за сметка на други, които желаят да реализират триумф – споделя промоутърът. - Та нали боксьорите отиват да губят непринудено. Това не е престъпно действие, а метод на живот!”
" Труд "
„ В бокса аз съм несретник – признава британецът Кристиян Лайт. – Но когато синът ми порасне и го попитат дали е бил сит и облечен, той ще отговори с „ да”, и ще се гордее с мен. Всъщност заработвам парите за фамилията си по най-сложния метод...”
Лайт приключи кариера през 2018-а, а в последния си мач тогава загуби от сънародника си Люк Бисли. И, в случай че за спечелилия това е едвам вторият професионален пердах, то за Кристиан е под №300. Той дебютира през 2003-а и за цялото това време нито един път не е отказал да излезе на кръга, за което си заслужи и прякора Мистър Надежден. Но „ надеждността” му има друга трактовка. Ако Лайт взе участие в мачове, то съвсем на 100 % ги губи. Защото му е специалност. „ Понякога се прибирам вкъщи, пипвам се за главата и се запитвам: Какво върша? Все изгубвам, изгубвам, изгубвам. И разбирам, че това ми е работата.”
279! Толкова са провалите на сметката на Кристиан, което е безспорен връх. Предишното върхово достижение бе на американеца Реджи Стриклънд, който от 1987-а до 2005-а има 363 мача и губи 276 от тях. Доскоро го назоваха го най-слабият боксьор в историята, само че пък боевете му са впечатляващи и наподобяват същинско шоу. Той е толкоз различим в страната си, че телевизионните канали HBO и ЕSРN не пропущат негови срещи. Всъщност семейството на Стриклънд трансформира загубите на кръга в фамилен бизнес. Брат му Джери пада в 100 мача от 112 общо, жена му в 28 от 30, братовчед му Джош – в 68 от 74, а племенникът Джей прави 28 борби и не печели нито една.
„ Познавам си тялото и зная, че то може да се оправи – признава Стриклънд. – Когато се удрям, мисля за децата си, за дома. На година заработвам по 20-25 000 $ и постоянно съм подготвен да изляза на кръга, когато ми позвънят. Чувствам, че това е най-хубавата работа на света. Да подвигна слушалката и да проработя две-три хиляди $.”
И очевидно Реджи в действителност познава тялото си, защото лицето му в никакъв случай не е било обезобразявано, а речта му остава ясна и осъзната. Въпреки големия брой провали той едвам в 26 мача губи предварително, което също е показателно за познаване на личните благоприятни условия. Независимо от това Стриклънд се снабдява с прякора Професионален губещ. Честите му загуби обаче карат управата на 5 щата да забранят изявите му, защото след всяка една от тях, той би трябвало да си взима пауза от 60 дни.
Атлетическата комисия пък не желае да носи отговорност за здравето на спортиста. Но Реджи все намира метод да се промъкне през възбраните, я под непознато име - Реджи Бюс и Реджи Реглин, я с междуградски микробуси.
„ Губех 9 от 10 мача и бях благополучен – разкрива пък актуалният рекордьор Кристиан Лайт. – В началото желаех да направя няколко мача и да се откажа. Изобщо не съм си и представял, че желанието ми да припечеля нещо, ще удължи толкоз доста кариерата ми.”
Всъщност сходни дуели с присъединяване на „ момчета за биене” рядко приключват с нокаути, само че пък постоянно отнасят удари в главата и черния дроб, което също е риск. А и самите „ боксови круши” не желаят предварителното прекъсване на мача, даже и когато има мотив за това. Защо при намесата на рефера следва 28-дневна карантина, а за това време спортистът няма право да боксира по медицински аргументи. Случаят с Лайт е индикативен. За 279 дуела единствено 5 са били спрени предварително. „ Месец без приходи? Не благодаря! – безапелационен е Кристиан. – Мразех почивните дни. И се споделях: Звънне ли телефонът, би трябвало да съм подготвен!”
Освен казусът със здравето на тези боксьори, надалеч по-сериозен се оказа този с обвиняванията, че сходни спортисти продават срещите си. А това във всеки един миг може да им коства доживотна дисквалификация. Макар че, самите боксьори настояват, че губят непреднамерено. Просто са по-слаби от противниците си. За разлика от Европа, където такива като Лайт се усещат удобно, в Съединени американски щати на сходни подозрителни мачове се отделя изключително внимание. През 2004-а в щата Аризона е основана специфична комисия, която проверява дали боксьорите съзнателно губят за пари. И доказателства се намират. Но се оказва, че в американския бокс има различен тип по-разпространена машинация. А точно да се излиза под друго име с подправени паспорти и медицински карти. По информация на Ню Йорк Таймс даже „ тежкият” Бак Смит, който има на сметката си 181 победи, от които 120 с нокаут, в някои от мачовете е играл със съмнителни съперници. Честотата на дуелите също се слага под въпрос – за един месец той 12 пъти се качва на кръга. Веднъж пък побеждава два пъти за една нощ. Сред противниците му са Тони Тейлър, Роки Вайрес, Тони Монтесоро. И всичко това е закрепено в протоколите след дуелите.
Освен това проверяващите откриват, че група промоутъри, отпред с авторитетния Шон Гибънс, постоянно уреждат мачове на боксьори под непознато име или употребяват такива на малко известни умряли състезатели. Принуждават ги също да боксират против по-титулувани противници или пък по-млади, с цел да им натрупат точки за ранглистата. Загубилият получава от 50 до 100 $ на рунд. А при положително стичане на събитията „ потърпевшият” умерено може да си проработи стотици хиляди долари за цялата си кариера.Разбира се, Гибънс отхвърля обвиняванията. „ Няма нищо нечовешко в това да използваш здравето на едни за сметка на други, които желаят да реализират триумф – споделя промоутърът. - Та нали боксьорите отиват да губят непринудено. Това не е престъпно действие, а метод на живот!”
" Труд "
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ