Митовете за екстровертите, в които трябва да спрете да вярвате
В света на бизнеса, на екстровертите стартира да им се носи неприятна популярност. Напоследък се отделя доста внимание на компликациите и проблемите, с които всекидневно с сблъскват интровертите в нашия гръмък и хипер деен актуален свят. В доста случаи виновността за това се приписва на държанието на екстровертите. Все отново, в случай че тези арогантни, самоуверени и досадни плямпалници замълчат най-малко за минута, то интровертите може най-сетне да имат опция да кажат нещо. Нали по този начин?! Не тъкмо.
Множество проучвания на екстровертността и интровертността обрисуват една по-различна картина и демонстрират, че разбирането ни за тези две понятия е изпълнено с неправилни схващания. Това важи в особена мощ за екстровертите. Чертите, които могат да ги карат да изгледат прекомерно самоуверени и егоцентрични постоянно произтичат от метода, по който интровертите обработват информацията и естествения метод, по който взаимодействат с останалите.
Това са пет обстоятелството, които разрушават доста от митовете за екстровертите.
1. Екстровертите не просто приказват непрестанно, те мислят на глас
Както всички знаем, екстровертите са склонни да приказват повече от интровертите, само че повода за това не се крие във обстоятелството, че обичат да слушат гласа си, а в това, че по този метод те обработват избрана информация, споделя Майк Доу, психотерапевт и създател на „ Chicken Soup for the Soul’s Think, Act & Be Happy ”.
Екстровертите нормално намират решения на проблемите като ги разясняват и проучват дружно с останалите, до момента в който интровертите се концентрират върху вътрешния си свят и обмислят мислено вероятните решения, преди да дадат своето предложение, споделя Дау. Иначе казано, когато екстровертите приказват безспирно, те просто опиват да изяснят обстановката и да намерят решение на казуса. Това обаче не значи, че екстровертите не могат да бъдат положителни слушатели.
„ Несправедливо е да приравняваме екстроверността с нарцисизма. Копнежът за обществени контакти може да направи екстровертите извънредно положителни слушатели. Понякога повода те да преобладават диалога протича от тяхната раздразнителност и старанието им да запълват неловкото безмълвие в опит да накарат другите хора да се усещат по-удобно. “, споделя Оливия Фокс Кабейн, създател на бестселъра „ Митът за харизмата “(The Charisma Myth: How Anyone Can Master the Art and Science of Personal Magnetism).
2. Екстровертите изпитват липса на убеденост
Експресивната природа на екстровертите кара някои хора да мислят, че те в никакъв случай нямат проблеми със своето самочувствие. Това обаче надалеч не е по този начин, твърди Катрин Лукас, маркетинг шеф за Северна Америка на основаната в Бостън компания за финансови услуги State Street Corporation.
След като получава няколко забележки, че мощно експресивната й персона пречи на развиването на нейните лидерски умения, Лукас трансформира управническия си метод. Освен че тази смяна е била объркваща за нейния екип, тя е направила Лукас доста по-нещастна и несигурна в сосбтвените си качества, признава самата тя в своя TED Talk - „ В отбрана на ексторвертите ”
„ Това в действителност се трансформира в една вътрешна психическа борба, тъй като аз съм доста екстровертна персона. В началото мислех, че в случай че трансформира малко метода си, нещата ще си дойдат на място. Ако спра да върша някои неща, с които съм привикнала, всичко ще се подреди. Как обаче може да измененията нещо, което е неразделна част от вашата персона? Това не е някаква маска. Това не е превземка. Аз просто съм такава. “, споделя Лукас
Доу от своя страна подчертава върху обстоятелството, че екстровертите също имат проблеми със своето самочувствие, както всички останали.
„ За разлика от хората, които са по-тихи, екстровертите показват по-бурно своите усеща, даже когато те са отрицателни. Вместо да бъдат срамежливи, те стават още по-активни, пробвайки да компенсират неналичието си на убеденост. Това кара някои хора да си мислят, че те са арогантни и самоуверени, когато в действителност те минават през фаза на съмнение и подозрение в личните си качества “, прибавя той.
Множество проучвания на екстровертността и интровертността обрисуват една по-различна картина и демонстрират, че разбирането ни за тези две понятия е изпълнено с неправилни схващания. Това важи в особена мощ за екстровертите. Чертите, които могат да ги карат да изгледат прекомерно самоуверени и егоцентрични постоянно произтичат от метода, по който интровертите обработват информацията и естествения метод, по който взаимодействат с останалите.
Това са пет обстоятелството, които разрушават доста от митовете за екстровертите.
1. Екстровертите не просто приказват непрестанно, те мислят на глас
Както всички знаем, екстровертите са склонни да приказват повече от интровертите, само че повода за това не се крие във обстоятелството, че обичат да слушат гласа си, а в това, че по този метод те обработват избрана информация, споделя Майк Доу, психотерапевт и създател на „ Chicken Soup for the Soul’s Think, Act & Be Happy ”.
Екстровертите нормално намират решения на проблемите като ги разясняват и проучват дружно с останалите, до момента в който интровертите се концентрират върху вътрешния си свят и обмислят мислено вероятните решения, преди да дадат своето предложение, споделя Дау. Иначе казано, когато екстровертите приказват безспирно, те просто опиват да изяснят обстановката и да намерят решение на казуса. Това обаче не значи, че екстровертите не могат да бъдат положителни слушатели.
„ Несправедливо е да приравняваме екстроверността с нарцисизма. Копнежът за обществени контакти може да направи екстровертите извънредно положителни слушатели. Понякога повода те да преобладават диалога протича от тяхната раздразнителност и старанието им да запълват неловкото безмълвие в опит да накарат другите хора да се усещат по-удобно. “, споделя Оливия Фокс Кабейн, създател на бестселъра „ Митът за харизмата “(The Charisma Myth: How Anyone Can Master the Art and Science of Personal Magnetism).
2. Екстровертите изпитват липса на убеденост
Експресивната природа на екстровертите кара някои хора да мислят, че те в никакъв случай нямат проблеми със своето самочувствие. Това обаче надалеч не е по този начин, твърди Катрин Лукас, маркетинг шеф за Северна Америка на основаната в Бостън компания за финансови услуги State Street Corporation.
След като получава няколко забележки, че мощно експресивната й персона пречи на развиването на нейните лидерски умения, Лукас трансформира управническия си метод. Освен че тази смяна е била объркваща за нейния екип, тя е направила Лукас доста по-нещастна и несигурна в сосбтвените си качества, признава самата тя в своя TED Talk - „ В отбрана на ексторвертите ”
„ Това в действителност се трансформира в една вътрешна психическа борба, тъй като аз съм доста екстровертна персона. В началото мислех, че в случай че трансформира малко метода си, нещата ще си дойдат на място. Ако спра да върша някои неща, с които съм привикнала, всичко ще се подреди. Как обаче може да измененията нещо, което е неразделна част от вашата персона? Това не е някаква маска. Това не е превземка. Аз просто съм такава. “, споделя Лукас
Доу от своя страна подчертава върху обстоятелството, че екстровертите също имат проблеми със своето самочувствие, както всички останали.
„ За разлика от хората, които са по-тихи, екстровертите показват по-бурно своите усеща, даже когато те са отрицателни. Вместо да бъдат срамежливи, те стават още по-активни, пробвайки да компенсират неналичието си на убеденост. Това кара някои хора да си мислят, че те са арогантни и самоуверени, когато в действителност те минават през фаза на съмнение и подозрение в личните си качества “, прибавя той.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ