В сутрините, когато имаме късмета да се събудим след поредната

В сутрините, когато имаме шанса да се събудим след следващата нощ на израелските бомбардировки, ние се гледаме един различен, като че ли с цел да сме сигурни, че сме там.

След това започваме нашата мрачна сметка: Кой е изгубил другар? Кой загуби фамилията си? Кой изгуби дома си?

Продължавайте да четете

лист от 4 детайла Ризуан посвещава успеха на Пакистан по крикет на „ братята и сестрите в Газа “ Израел осакатява двете съществени сирийски летища в стачки: Сирийски държавни медии Съпругата на водача на Шотландия споделя, че родителите й, хванати в капан в Газа, са „ ужасени “ Обзор от Близкия изток: Израел опустошава Газа след офанзивата на Хамас завършек на списъка

Припомняме си красивите места, на които сме били в линията Газа, където пясъкът се среща с разпененото море. Възпроизвеждаме спомените си, пробвайки се да ги задържим с вярата, че един ден ще ги изживеем още веднъж.

Има ли задоволително за през днешния ден?

Посред ужаса и чудейки се дали ще оцелеем, се появява един на пръв взор безразсъден въпрос.

Докато се скупчваме в тъмното, ужасени от гибелта, която вали към нас, едно натрапчиво гризане ни пита: Дори и бомбите да не ни заловен, по какъв начин ще оцелеем, в случай че ни свърши храната?

Никой не е възнамерявал да се запасява, преди този момент да стартира. Не мога да си спомня, може би сме възнамерявали да отидем на пазар по-късно през седмицата.

Във всички случаи смятахме, че имаме задоволително преди началото на войната.

Сега всяка заран ревизираме питателните си магазини, хладилника.

Има ли задоволително храна за деня? За на следващия ден?

Когато месото е сготвено, майка ми сподели, че се надява, че няма да се е развалило по време на 30-часовите спирания на тока.

Може би е привикнала с положителните остарели времена, когато спиранията бяха единствено осем часа. Във всички случаи нейното пожелателно мислене не го прави по този начин. След толкоз дълго време без ток всичко се скапе.

Кварталът ни е спокоен – покрай нас няма пазари или пекарни, където можем да купим това, от което се нуждаем всеки ден.

Цената на храната в дребните хранителни магазини внезапно се увеличи, тъй като на всички всичко им свършва.

Както и да е, мисълта да се осмелите да вземете храна, даже и да са единствено 10 минути, е ужасяваща.

Мисълта за загуба на член на фамилията, тъй като са излезли за нещо сходно, е непоносима.

Не е като да имаме доста апетит; болката към нас всеки ден, новините за убити другари и сътрудници и безкрайните детонации не ни разрешават да имаме доста от тях.

Но ние би трябвало да се запазим живи. Ние също не желаеме да умрем от апетит.

Без осветяване, без телефони, без вода

Засега в близката болница има ток. Така че, когато сме обезверени, отиваме там, с цел да заредим телефоните си, които използваме допустимо минимум, с цел да запазим живота на батерията им.

Но когато къщата се раздруса и наоколо прозвучи детонация, би трябвало да знаем какво се случва. Кой пострада? Някой умря ли?

Да, всичко в живота ни наподобява зависи от електричеството, само че по-важни от нас са самите лечебни заведения.

Това, което ме тревожи, е какво ще се случи с болничното заведение, когато електричеството в Газа бъде изцяло прекратено. Притеснявам се какъв брой дълго сериозните пациенти, които разчитат на животоподдържащи системи, ще оцелеят без електричество.

Притесненията, които татко ми показва всеки ден обаче, са по-скоро свързани с непосредственото оцеляване на фамилията му: водата.

Той ни припомня още веднъж и още веднъж да използваме вода спестовно, единствено това, от което безусловно се нуждаем, когато имаме последна потребност.

Вижте, водата не тече, в случай че няма електричество, тъй че можем да живеем с дни, без да получим никакво. Инсталациите за обезсоляване наподобява са пресъхнали.

Почти не знам за кой дефицит да се безпокоя най-вече, когато в действителност всичко, което ме интересува, е дали фамилията ми и аз ще се измъкнем от това живи, дали моите другари и близки ще бъдат добре.

Така че дните, когато мобилните телефонни мрежи стопират, са най-лошите. В продължение на часове – часове на спираща суматоха – не можем да се свържем с никого, с цел да се уверим, че е жив, с цел да забележим дали този ужасяващ взрив е над техните квартали.

Това ли е задачата на Израел? Да изолирате Газа от света, тъй че никой да не може да види закононарушенията, които се правят тук?

Източник: Ал Джазира