Под британския гняв прозират страх и несигурност
В утринните вести в 7:00 на Би Би Си предишния вторник имаше осем истории, всяка напомняща за отчаянието, обхванало Англия.
Първо беше упомената световната опасност, произлизаща от сполучливия опит на балистична ракета в Северна Корея, и отговорът на Съединени американски щати, че " война не може да бъде изключена ".
След разискваното световно нуклеарно заличаване, бюлетинът мина към националните английски несгоди:
- резултатите от следствие, които съгласно репортера " мъчно биха могли да бъдат по-лоши ", за неуспеха на полицията да оказва помощ на жертви на тормоз;
- още едно обвиняване към полицията от оживелите от пожара в " Гренфел тауър " за това, че считаните за виновни за пожара не са задържани;
- предстоящ отвод на държавното управление от проекта да ограничи повишаването на заплатите в държавния бранш до 1 процент;
- още един неуспех на полицията, този път в предпазването на Биджан Ебрахими – ирански емигрант във Англия, погубен след години малтретиране от расисти;
- обвиняване, че държавен отчет за спонсорирането на тероризъм във Англия от Саудитска Арабия е бил потулен;
- уведомление, че множеството студенти излизат от университет с задължения към 50 хиляди паунда (около 56.5 хиляди евро), които множеството в никакъв случай не могат да изплатят.
Спортът нормално е най-после на бюлетините на Би Би Си, и тъй като Англия е много спортна страна, нормално новините са радостни. Не и в този тъмен бюлетин. Марк Кавендиш – една от английските звезди по колоездене – аварирал по време на " Тур дьо Франс ". Британският дух наподобява щеше да се крепи единствено на вероятната победа на Анди Мъри на Уимбълдън – сложна задача за някой, чиято върхова форма се позагуби пред последната година.
Обществената реакция по дифолт към този момент е гневът.
Понякога, като в тази ситуация с " Гренфел тауър ", гневът наподобява оневинен поради (предварителните) доказателства, че общинския съвет на регион Кенсингтън и Челси е икономисал от качеството на изолацията и пожароустойчивите порти. Обвиняването на полицията - тъй като към момента няма задържани за комплицирания и драматичен случай - обаче не е целесъобразно. Не са оправдани и устните нападки към съдията, който ще води следствие на аргументите за пожара, преди той да е почнал работа.
Фактът, че гневът е ориентиран главно към полицията и правосъдната система, в които нормално има доверие, демонстрира, че под гнева има боязън. Страх, изчерпателен от неустановеност, загнездила се в английското общество, боязън, че по света има огромни проблеми, и те са неразрешими.
Има проблеми, които в действителност са разрешими, само че те се изключват взаимно. Полицията може да работи преждевременно и да упрекна длъжностни лица в немарливост или нещо по-лошо за пожара в " Гренфел тауър ", който лиши живота на 79 души – и да загуби делото поради липса на доказателства. Или пък полицията може да продължи да работи деликатно, и самата тя да бъде упрекната в немарливост от разчувстваното общество и политиците, опитващи да спечелятг повече гласове на избираели.
Големите проблеми, надвиснали над Англия, са Брекзит и гнусните политически нападки след изборите от предишния месец. Брекзит е мъчителна примес от огромни промени в договорите, оформяли законодалните, политическите и икономическите рамки във Англия през множеството от последните 40 години. Във вътрешната политика кипи от битки за власт в ръководещата Консервативна партия, а позицията на водача Тереза Мей е мощно отслабена от съвсем изгубените избори, които другояче трябваше да завоюва с лекост.
Преобладаващото болшинство от водачите и длъжностните лица в английските държавни организации и значими национални институции считат, че Брекзит е път, водещ към злополука. Националната банка (Bank of England), под управлението на канадския икономист Марк Карни, правилно следва политиката на държавното управление, само че в частни диалози нейни представители се опасяват, че лондонското Сити ще загуби доста от значимите си институции и стопанската система ще се утежни, когато Брекзит най-накрая се случи.
Задълбочаващата се изнервеност в страната можеше да се понижи най-малко ненапълно в случай че държавното управление имаше съпротива, която почита волята на болшинството Народното събрание в Уестминстър още веднъж да бъде върховен. Това обаче не е по този начин.
Вместо предстоящата грандиозна загуба на изборите през юни, извънредно левият водач на Лейбъристката партия Джеръми Корбин усили гласовете за лейбъристите чрез искрено полулистка позиция, която наподобява се хареса на млади и остарели от междинната класа. Платформата, в която сметките не излизаха, изцяло неразбираемата позиция по отношение на Брекзит, и непрекъснатото обвиняване, че консерваторите са си все същите назадничави глупци, помогнаха на лейбъристите да се показват по-добре от предстоящото и укрепиха водачеството на Корбин – още една стъпка обратно за английското общество.
Англия сега не е място за велики водачи. Измежду евентуалните кандидати за позицията на Мей, само финансовият министър Филип Хамънд наподобява осъзнава размера на задачата, сложена пред неговото държавно управление, и дълбочината на бездната, в която една задлъжняла Англия може да се озове. Хамънд обаче е незабележим технократ, който до момента с нищо не е посочил, че е подготвен за политически борби. Като че ли с цел да задълбочи проблемите от предходната седмица, продуктивността, която към този момент беше ниска, спадна с още половин %.
Англия е в шах и мат. Една страна, която се надява на най-хубавото, против 27 членки на Европейски Съюз, чиято тактика отлъчва Англия от клуба, който тя отхвърли. Европейският съюз ще откаже достъп на Англия до единния пазар, за който отива голямата част от износа ѝ.
Но в случай че английското държавно управление смекчи своята позиция и тръгне по норвежкия път - отвън от Европейски Съюз, само че в единния пазар - и, надлежно, страната остане отворена за имиграция от членките на Европейски Съюз, то ще се сблъска с гневен протест от поддръжниците на Брекзит. Единственият другар на страната тогава биха били Съединени американски щати, отпред с президент, който е съперник на свободната търговия, и който в бъдеще може да бъде отслабен толкоз, че да не е в положение да помогне изключително, даже да желае.
За пръв път от 1970-те, когато Англия беше наричана " болния човек на Европа ", пред страната има няколко съществени, евентуални рецесии, за избегването на които е нужно огромна доза държавнически умения. В момента не наподобява, че някой водач или някоя партия има такива.
Първо беше упомената световната опасност, произлизаща от сполучливия опит на балистична ракета в Северна Корея, и отговорът на Съединени американски щати, че " война не може да бъде изключена ".
След разискваното световно нуклеарно заличаване, бюлетинът мина към националните английски несгоди:
- резултатите от следствие, които съгласно репортера " мъчно биха могли да бъдат по-лоши ", за неуспеха на полицията да оказва помощ на жертви на тормоз;
- още едно обвиняване към полицията от оживелите от пожара в " Гренфел тауър " за това, че считаните за виновни за пожара не са задържани;
- предстоящ отвод на държавното управление от проекта да ограничи повишаването на заплатите в държавния бранш до 1 процент;
- още един неуспех на полицията, този път в предпазването на Биджан Ебрахими – ирански емигрант във Англия, погубен след години малтретиране от расисти;
- обвиняване, че държавен отчет за спонсорирането на тероризъм във Англия от Саудитска Арабия е бил потулен;
- уведомление, че множеството студенти излизат от университет с задължения към 50 хиляди паунда (около 56.5 хиляди евро), които множеството в никакъв случай не могат да изплатят.
Спортът нормално е най-после на бюлетините на Би Би Си, и тъй като Англия е много спортна страна, нормално новините са радостни. Не и в този тъмен бюлетин. Марк Кавендиш – една от английските звезди по колоездене – аварирал по време на " Тур дьо Франс ". Британският дух наподобява щеше да се крепи единствено на вероятната победа на Анди Мъри на Уимбълдън – сложна задача за някой, чиято върхова форма се позагуби пред последната година.
Обществената реакция по дифолт към този момент е гневът.
Понякога, като в тази ситуация с " Гренфел тауър ", гневът наподобява оневинен поради (предварителните) доказателства, че общинския съвет на регион Кенсингтън и Челси е икономисал от качеството на изолацията и пожароустойчивите порти. Обвиняването на полицията - тъй като към момента няма задържани за комплицирания и драматичен случай - обаче не е целесъобразно. Не са оправдани и устните нападки към съдията, който ще води следствие на аргументите за пожара, преди той да е почнал работа.
Фактът, че гневът е ориентиран главно към полицията и правосъдната система, в които нормално има доверие, демонстрира, че под гнева има боязън. Страх, изчерпателен от неустановеност, загнездила се в английското общество, боязън, че по света има огромни проблеми, и те са неразрешими.
Има проблеми, които в действителност са разрешими, само че те се изключват взаимно. Полицията може да работи преждевременно и да упрекна длъжностни лица в немарливост или нещо по-лошо за пожара в " Гренфел тауър ", който лиши живота на 79 души – и да загуби делото поради липса на доказателства. Или пък полицията може да продължи да работи деликатно, и самата тя да бъде упрекната в немарливост от разчувстваното общество и политиците, опитващи да спечелятг повече гласове на избираели.
Големите проблеми, надвиснали над Англия, са Брекзит и гнусните политически нападки след изборите от предишния месец. Брекзит е мъчителна примес от огромни промени в договорите, оформяли законодалните, политическите и икономическите рамки във Англия през множеството от последните 40 години. Във вътрешната политика кипи от битки за власт в ръководещата Консервативна партия, а позицията на водача Тереза Мей е мощно отслабена от съвсем изгубените избори, които другояче трябваше да завоюва с лекост.
Преобладаващото болшинство от водачите и длъжностните лица в английските държавни организации и значими национални институции считат, че Брекзит е път, водещ към злополука. Националната банка (Bank of England), под управлението на канадския икономист Марк Карни, правилно следва политиката на държавното управление, само че в частни диалози нейни представители се опасяват, че лондонското Сити ще загуби доста от значимите си институции и стопанската система ще се утежни, когато Брекзит най-накрая се случи.
Задълбочаващата се изнервеност в страната можеше да се понижи най-малко ненапълно в случай че държавното управление имаше съпротива, която почита волята на болшинството Народното събрание в Уестминстър още веднъж да бъде върховен. Това обаче не е по този начин.
Вместо предстоящата грандиозна загуба на изборите през юни, извънредно левият водач на Лейбъристката партия Джеръми Корбин усили гласовете за лейбъристите чрез искрено полулистка позиция, която наподобява се хареса на млади и остарели от междинната класа. Платформата, в която сметките не излизаха, изцяло неразбираемата позиция по отношение на Брекзит, и непрекъснатото обвиняване, че консерваторите са си все същите назадничави глупци, помогнаха на лейбъристите да се показват по-добре от предстоящото и укрепиха водачеството на Корбин – още една стъпка обратно за английското общество.
Англия сега не е място за велики водачи. Измежду евентуалните кандидати за позицията на Мей, само финансовият министър Филип Хамънд наподобява осъзнава размера на задачата, сложена пред неговото държавно управление, и дълбочината на бездната, в която една задлъжняла Англия може да се озове. Хамънд обаче е незабележим технократ, който до момента с нищо не е посочил, че е подготвен за политически борби. Като че ли с цел да задълбочи проблемите от предходната седмица, продуктивността, която към този момент беше ниска, спадна с още половин %.
Англия е в шах и мат. Една страна, която се надява на най-хубавото, против 27 членки на Европейски Съюз, чиято тактика отлъчва Англия от клуба, който тя отхвърли. Европейският съюз ще откаже достъп на Англия до единния пазар, за който отива голямата част от износа ѝ.
Но в случай че английското държавно управление смекчи своята позиция и тръгне по норвежкия път - отвън от Европейски Съюз, само че в единния пазар - и, надлежно, страната остане отворена за имиграция от членките на Европейски Съюз, то ще се сблъска с гневен протест от поддръжниците на Брекзит. Единственият другар на страната тогава биха били Съединени американски щати, отпред с президент, който е съперник на свободната търговия, и който в бъдеще може да бъде отслабен толкоз, че да не е в положение да помогне изключително, даже да желае.
За пръв път от 1970-те, когато Англия беше наричана " болния човек на Европа ", пред страната има няколко съществени, евентуални рецесии, за избегването на които е нужно огромна доза държавнически умения. В момента не наподобява, че някой водач или някоя партия има такива.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ