В сумрака пред вратата ми стоеше сянка. Пушеше цигара и

В сумрака пред вратата ми стоеше сянка. Пушеше цигара и пристъпваше от крайник на крайник. Спрях и и се огледах.

- Спокойно! – рече сянката. – Аз съм Партията. Време е да се срещнем очи в очи.

- Дай – крещя – да приказваме, когато е ярко, в този момент нищо не се вижда.

- Ще свикнеш с тъмнината – сподели Партията – аз по какъв начин привикнах! Слушай –  всеки миг страната ще спре да ни дава пари! И за мен животът ще стане доста прегърбен!

Викам й:

- Това нито ме грее, нито ме охлажда! Аз от дълго време не получавам пари от страната, време е и ти да хапнеш дървото!

Партията продължи:

- Голяма неточност! При нас незабавно идват тъмните сили и стартират да ни изкушават с доста пари, средства и обещания.

- Добре – крещя й – за какво, когато страната спря на мен да ми заплаща, всички ме не помниха, никой с нищо не ме изкуши. Съседите, приятелите, за тебе въобще да не приказваме – задраскахте ме!

Партията не отстъпи.

- Винаги съм знаела, че си от тези почтени и светли хора, на които може да разгадавам в сложни моменти. За това пристигнах.

И вика:

- Като спрат да ни дават публично пари, те преднамерено ни бутат в тъмния бранш, където никой не знае какво е и какъв брой е.

- Огледай се – рекох на Партията, – ти и в този момент стоиш в тъмното и не щеш да приказваме по ярко.

Партията сподели:

- Трябва да се вардя! Ще ми излезе име, че крънкам, и ще стане ужасно!

- Гледай – споделих аз, – имах тежък ден, прогнил съм, а непознатите грижи от дълго време не ме интересуват!

- Не си прогнил от нищо, тъй като от дълго време не работиш. И знаеш всички злословия, колкото и да се правиш на безразличен към живия живот.

- Работа няма, тъй като твоите партийци всичко окупираха. А клюките ги знам, щото малкия екран друго не дава. Прибирам се.

- Ще се прибереш, когато ми окажеш помощ – твърдо рече Партията.

Наистина трябваше да вляза и да стигна до леглото си.

- Казвай какво мога да направя!

- Да направиш подаяние. Това ще помогне за партийния живот, ще даде глътка въздух на нашите пропагандатори, ще имаме сили да продължим напред!

Бръкнах в джоба си.

- Имам единствено два лв., и то на дребно! Два лв. днеска пари ли са?

- Това ще са най-важните два лв. за нас! И в историята на партията. Зад тези два лв. се крият конгреси, идеология и нови триумфи.

Възразих твърдо:

- Зад две скинати левчета нищо не се крие, знам го от опит!

- Оттук два лв. – вика Партията – оттова два, ще напълним касата.

- Не мога да допускам – признах си аз, – че до такава степен се докарахте, да вземете от индивида последните му левчета!

- Обещавам – вика Партията, – че на всички щедро ще дадем, само че когато победим дефинитивно.

- Ха-ха! Ти бъркаш за последните стотинки в джоба ми, но го оставяш цялостен с обещания! Аман!

Партията тежко въздъхна.

- Ей това най-вече ме уморява, това недоумение на казуса, на значимостта на момента. Тези твои два лв. ще станат златни! Те ще са най-най-важните!

- Това – крещя, – го чух, но не го разбрах, не вдявам нищо!

- Просто е – споделя Партията. – За да вземем пари от тъмната страна, първо би трябвало да ни даде светлата. И по този начин всеки един елементарен човек е доста значим за нас! Като видиш след това докладите ни – всичко ще ти се обясни.

- Искаш да кажеш, че аз съм ти оправдание? Имаш публично два лв. и два милиона импровизирано, от другите!

- Знаех си – вика Партията, – че и хората от светлата страна на живота ще ни схванат и ще ни подадат ръка, а няма да ни натискат единствено тези от подземния свят. Давай парите!

Дадох ги.

- Ето – сподели Партията, – ти преди малко стана най-важният човек за нас! Твоето подаяние ще ни върне към пълностоен политически живот! Винаги ще го помним!

Дали ще го помни – нито ме грее, нито ме охлажда. Но че аз няма да не помни това – повече от несъмнено е!