Цветелина Пенкова: Френският реактор разпали страстите в Европейския парламент
В Страсбург президентът Макрон показа целите на Франция за идващите 6 месеца, когато ще ръководи Съветът на Европейския съюз.
Беше мъчно да се разграничи какво се случи в пленарната зала на Европейския парламент – показване на целите на Френското председателство на Съвета на Европейски Съюз или избирателен спор във Франция?
Цяла Европа с интерес следи дали Макрон ще успее да се оправи в двете си функции без да бъде упрекнат , че ще се възползва от спомагателната естрада, предоставена му поради Френското председателство на Съвета на Европейски Съюз. Това е стичане на събитията, само че то не оправдава държанието на сътрудниците от Европейския парламент по време на изявлението на френския президент в Страсбург. Европейски Съюз и неговите институции не са сцена за решение на национални проблеми. Европейският парламент не е място за народен спор, нито за предизборна акция.
На фона на принизеното равнище на дебата, въпреки всичко се отличиха и съответните цели на Френското председателство , които Макрон съумя да показа преди да бъде еднолично упрекнат за световното стопляне.
Макрон раздели целите в три категории: отбрана на демократичните правила, напредък и построяването на нов европейски модел за напредък и европейски суверенитет. Във всяка една от тези категории са мощно заложени леви и обществени политики.
Демократичните правила бяха фокусирани главно върху върховенството на правото и върху основните регулации в обществената сфера , включително и минималната работна заплата. Върховенството на правото ще бъде неизменима част от европейското законодателство от тук нататък и ще бъде директно обвързано с всякаква форма и тип на европейско финансиране.
Президентът Макрон посочи и като предпочитана Директивата за минимални работни заплати . Един от основните цели на европейските социалисти. Важно е да се означи, че такава рамка няма за цел да наложи идентична заплата на всички места в Европейски Съюз, а да увеличи минималното възнаграждение за труд до съответни за всяка страна равнища. По настоящем в България минималната работна заплата (МРЗ) се фиксира посредством законови ограничения с решение на Министерски съвет и след консултация с работодателите и синдикатите. Новото предложение на Европейска комисия включва установяване на ясни и постоянни критерии, обезпечаване на постоянни и навременни актуализации и дейно присъединяване на обществените сътрудници.
Покупателната дарба на българина е най-ниската в Европа, а процедурата по установяване на МРЗ е тромава и непрозрачна. Предложението на Европейска комисия планува механизъм за наблюдаване във всички страни членки, които ще би трябвало на годишна база да рапортуват на Комисията обновени национални данни за отбрана на минималната заплата. Процедура, доста потребна за страни като нашата. Чрез тази инструкция би трябвало да се подсигурява заслужен приход за всеки един европейски жител.
Прогресът и новият стопански модел за напредък са основани на цифровия и зеления преход. Европа непроменяемо би трябвало да се бори за основаването на обективен цифров пазар. Това е основно, с цел да запазим конкурентостта на европейската стопанска система и с цел да се превърнем в международен софтуерен водач. Разбира се, тук водещи ще бъдат и отбраната на персоналните данни и правата на потребителите.
Зеленият преход и френската позиция в поддръжка на нуклеарната енергетика провокираха съществени страсти в залата на Европейския парламент. Коментарът на Макрон беше сбит, само че и трудно-оспорим „ дано не спорим с науката “. Зеленият преход цели да се понижи зависимостта ни от енергийните източници, които са виновни за въглеродните излъчвания. Ядрената енергетика не влиза в тази категория и би следвало да бъде призната като зелена и основополагаща базова мощ, с цел да е вероятен изобщо зеленият преход.
Франция е огромният бранител на нуклеарната енергетика що се касае до включването и в таксономията на Европейския съюз, т.е. признаването й за устойчива и зелена инвестиция.
България, Франция и доста други страни от Европейски Съюз не имат намерение да се отхвърлят от нуклеарната технология. Противното би направило неосъществим целия зелен преход. Всички в бранша в България са наясно, че въглищните централи последователно ще излязат от употреба в идващите няколко десетилетия, дали поради планувано и непринудено затваряне по екологични аргументи или поради прекомерно високи квоти на въглеродните излъчвания, които ще създадат тази технология нерентабилна и финансово неефективна. Ще имаме потребност от базови и непрекъснати мощности, които да заменят 1/3 от енергийния ни микс, която се генерира от ТЕЦ-овете. Трябва да изградим и нови нуклеарни мощности, тъй като те създават най-евтината електрическа енергия в дълготраен проект.
Поставените политически акценти по време на речта на Макрон обгърнаха целия набор от политики, обрисувайки ясна посока за Европейски Съюз през идващите 6 месеца. Силният обществен детайл и отбраната на нуклеарната енергетика са съществени цели и за България и ние би трябвало да се възползваме от по този начин поставения европейски дневен ред. Лявата и прогресивна вълна в европейската политика е видна освен в европейските институции, само че към този момент и в доста страни членки.
Беше мъчно да се разграничи какво се случи в пленарната зала на Европейския парламент – показване на целите на Френското председателство на Съвета на Европейски Съюз или избирателен спор във Франция?
Цяла Европа с интерес следи дали Макрон ще успее да се оправи в двете си функции без да бъде упрекнат , че ще се възползва от спомагателната естрада, предоставена му поради Френското председателство на Съвета на Европейски Съюз. Това е стичане на събитията, само че то не оправдава държанието на сътрудниците от Европейския парламент по време на изявлението на френския президент в Страсбург. Европейски Съюз и неговите институции не са сцена за решение на национални проблеми. Европейският парламент не е място за народен спор, нито за предизборна акция.
На фона на принизеното равнище на дебата, въпреки всичко се отличиха и съответните цели на Френското председателство , които Макрон съумя да показа преди да бъде еднолично упрекнат за световното стопляне.
Макрон раздели целите в три категории: отбрана на демократичните правила, напредък и построяването на нов европейски модел за напредък и европейски суверенитет. Във всяка една от тези категории са мощно заложени леви и обществени политики.
Демократичните правила бяха фокусирани главно върху върховенството на правото и върху основните регулации в обществената сфера , включително и минималната работна заплата. Върховенството на правото ще бъде неизменима част от европейското законодателство от тук нататък и ще бъде директно обвързано с всякаква форма и тип на европейско финансиране.
Президентът Макрон посочи и като предпочитана Директивата за минимални работни заплати . Един от основните цели на европейските социалисти. Важно е да се означи, че такава рамка няма за цел да наложи идентична заплата на всички места в Европейски Съюз, а да увеличи минималното възнаграждение за труд до съответни за всяка страна равнища. По настоящем в България минималната работна заплата (МРЗ) се фиксира посредством законови ограничения с решение на Министерски съвет и след консултация с работодателите и синдикатите. Новото предложение на Европейска комисия включва установяване на ясни и постоянни критерии, обезпечаване на постоянни и навременни актуализации и дейно присъединяване на обществените сътрудници.
Покупателната дарба на българина е най-ниската в Европа, а процедурата по установяване на МРЗ е тромава и непрозрачна. Предложението на Европейска комисия планува механизъм за наблюдаване във всички страни членки, които ще би трябвало на годишна база да рапортуват на Комисията обновени национални данни за отбрана на минималната заплата. Процедура, доста потребна за страни като нашата. Чрез тази инструкция би трябвало да се подсигурява заслужен приход за всеки един европейски жител.
Прогресът и новият стопански модел за напредък са основани на цифровия и зеления преход. Европа непроменяемо би трябвало да се бори за основаването на обективен цифров пазар. Това е основно, с цел да запазим конкурентостта на европейската стопанска система и с цел да се превърнем в международен софтуерен водач. Разбира се, тук водещи ще бъдат и отбраната на персоналните данни и правата на потребителите.
Зеленият преход и френската позиция в поддръжка на нуклеарната енергетика провокираха съществени страсти в залата на Европейския парламент. Коментарът на Макрон беше сбит, само че и трудно-оспорим „ дано не спорим с науката “. Зеленият преход цели да се понижи зависимостта ни от енергийните източници, които са виновни за въглеродните излъчвания. Ядрената енергетика не влиза в тази категория и би следвало да бъде призната като зелена и основополагаща базова мощ, с цел да е вероятен изобщо зеленият преход.
Франция е огромният бранител на нуклеарната енергетика що се касае до включването и в таксономията на Европейския съюз, т.е. признаването й за устойчива и зелена инвестиция.
България, Франция и доста други страни от Европейски Съюз не имат намерение да се отхвърлят от нуклеарната технология. Противното би направило неосъществим целия зелен преход. Всички в бранша в България са наясно, че въглищните централи последователно ще излязат от употреба в идващите няколко десетилетия, дали поради планувано и непринудено затваряне по екологични аргументи или поради прекомерно високи квоти на въглеродните излъчвания, които ще създадат тази технология нерентабилна и финансово неефективна. Ще имаме потребност от базови и непрекъснати мощности, които да заменят 1/3 от енергийния ни микс, която се генерира от ТЕЦ-овете. Трябва да изградим и нови нуклеарни мощности, тъй като те създават най-евтината електрическа енергия в дълготраен проект.
Поставените политически акценти по време на речта на Макрон обгърнаха целия набор от политики, обрисувайки ясна посока за Европейски Съюз през идващите 6 месеца. Силният обществен детайл и отбраната на нуклеарната енергетика са съществени цели и за България и ние би трябвало да се възползваме от по този начин поставения европейски дневен ред. Лявата и прогресивна вълна в европейската политика е видна освен в европейските институции, само че към този момент и в доста страни членки.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ