Глад за сезонни работници по морето, търсят 250 000 служители
В страната съществува забележителен запас от хора отвън пазара на труда, които не работят и не се образоват, само че все пак работодателите не съумяват да ги задействат
Българският туристически бранш влиза в новия летен сезон с високи упования и прогнози за рекордни визити, изключително от задгранични туристи. Въпреки това, един от най-сериозните проблеми остава дефицитът на фрагменти. Темата разяснява специалистът по човешки запаси Елица Панева.
По думите ѝ обстановката по Черноморието е показателна за дълготраен систематичен проблем на пазара на труда. „ В момента имаме работа без хора “, заключи тя пред Nova News, като акцентира, че изключително в туризма сезонната претовареност не може да действа без спомагателна работна ръка.
Според специалиста потребността от фрагменти в България е забележителна - към 250 хиляди работни места. За съпоставяне, през предходната година в страната са пристигнали към 24 хиляди задгранични служащи, от които почти 19 хиляди - за сезонна претовареност.
Панева разяснява и публичните терзания, че чужденците изместват българските служащи. По думите ѝ обаче действителността е друга - вътрешният пазар не съумява да покрие потребностите.
Тя означи, че в страната съществува забележителен запас от хора отвън пазара на труда, които не работят и не се образоват, само че все пак работодателите не съумяват да ги задействат.
Един от главните публични причини за дефицита на фрагменти е ниското възнаграждение. HR експертът обаче съобщи, че сезонните служащи в туризма не получават под минималната работна заплата, а възнагражденията варират съгласно позицията.
Камериерските позиции, да вземем за пример, стартират от минимална заплата или към 1000 евро бруто, до момента в който готвачите и част от профилираните длъжности получават доста по-високо заплащане. Въпреки това, по думите ѝ, даже и по-високи заплати не всеки път са задоволителни, с цел да привлекат задоволително български служащи.
Експертът даде образец с българите, които работят сезонно в чужбина, като акцентира, че повода не всеки път е единствено в заплащането, а и в неналичието на мотивация или структурни благоприятни условия у нас. „ Сезонната претовареност демонстрира по-дълбок проблем - неналичието на интензивност на част от пазара на труда “, изясни тя.
Елица Панева обясни и механизмите за намиране на сезонна работа. Това става главно по два метода - посредством организации за асортимент на личен състав или посредством пряк контакт с работодатели, най-често хотели и туристически обекти.
По думите ѝ интерес към сезонна претовареност има, само че действителният % на хората, които стартират работа след питане, не е висок и изисква интензивност от претендентите. Най-търсени по време на летния сезон остават готвачи, сервитьори, камериерки и общи служащи, в това число в строителството и хотелската поддръжка.
Най-високо възнаграждение в бранша получават готвачите, следвани от сервитьорите.
Българският туристически бранш влиза в новия летен сезон с високи упования и прогнози за рекордни визити, изключително от задгранични туристи. Въпреки това, един от най-сериозните проблеми остава дефицитът на фрагменти. Темата разяснява специалистът по човешки запаси Елица Панева.
По думите ѝ обстановката по Черноморието е показателна за дълготраен систематичен проблем на пазара на труда. „ В момента имаме работа без хора “, заключи тя пред Nova News, като акцентира, че изключително в туризма сезонната претовареност не може да действа без спомагателна работна ръка.
Според специалиста потребността от фрагменти в България е забележителна - към 250 хиляди работни места. За съпоставяне, през предходната година в страната са пристигнали към 24 хиляди задгранични служащи, от които почти 19 хиляди - за сезонна претовареност.
Панева разяснява и публичните терзания, че чужденците изместват българските служащи. По думите ѝ обаче действителността е друга - вътрешният пазар не съумява да покрие потребностите.
Тя означи, че в страната съществува забележителен запас от хора отвън пазара на труда, които не работят и не се образоват, само че все пак работодателите не съумяват да ги задействат.
Един от главните публични причини за дефицита на фрагменти е ниското възнаграждение. HR експертът обаче съобщи, че сезонните служащи в туризма не получават под минималната работна заплата, а възнагражденията варират съгласно позицията.
Камериерските позиции, да вземем за пример, стартират от минимална заплата или към 1000 евро бруто, до момента в който готвачите и част от профилираните длъжности получават доста по-високо заплащане. Въпреки това, по думите ѝ, даже и по-високи заплати не всеки път са задоволителни, с цел да привлекат задоволително български служащи.
Експертът даде образец с българите, които работят сезонно в чужбина, като акцентира, че повода не всеки път е единствено в заплащането, а и в неналичието на мотивация или структурни благоприятни условия у нас. „ Сезонната претовареност демонстрира по-дълбок проблем - неналичието на интензивност на част от пазара на труда “, изясни тя.
Елица Панева обясни и механизмите за намиране на сезонна работа. Това става главно по два метода - посредством организации за асортимент на личен състав или посредством пряк контакт с работодатели, най-често хотели и туристически обекти.
По думите ѝ интерес към сезонна претовареност има, само че действителният % на хората, които стартират работа след питане, не е висок и изисква интензивност от претендентите. Най-търсени по време на летния сезон остават готвачи, сервитьори, камериерки и общи служащи, в това число в строителството и хотелската поддръжка.
Най-високо възнаграждение в бранша получават готвачите, следвани от сервитьорите.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ