В страната никога не е имало политики, които да осигурят

В страната в никакъв случай не е имало политики, които да обезпечат постоянен брой аптеки

За проблемите, свързани с достъпа до медикаменти и фармацевтични услуги в България, приказваха на конференция в Сандански представители на Българския фармацевтичен съюз (БФС). В началото ръководителят Димитър Маринов уточни, че преди 17 години на същата дата е била учредена организацията на магистър-фармацевтите „ Български фармацевтичен съюз “.

Една от главните задания и цели, които си е сложил съюзът, е точно достъпът до лекарствени артикули и фармацевтични услуги, сподели секретарят на БФС Светослав Крумов. Той изясни, че ролята на фармацевта е точно да пази обществото от несъразмерна приложимост на медикаменти и да понижава публичните разноски. Лекарствата би трябвало да са налични в задоволителни количества, с цел да задоволят потребностите на пациента, само че също така те би трябвало да бъдат и в аптеките, а не в хранилища. За да може да се случва това, би трябвало да има добре развита съперника и национална дистрибуторска мрежа, която да ги достави, разяснява Крумов, съобщи Българска телеграфна агенция.

По думите му в България, с изключение на индустриалните и логистични проблеми, има и други особености. „ България е една от дребното страни, които нямат действителна визия каква е използването на медикаменти в страната “, сподели Крумов. Той уточни, че статистика се води само във връзка с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). От БФС желаят всички медикаменти по лекарско наставление да бъдат изписвани и изпълнявани напълно с електронна рецепта, с цел да може да има справедлива информация какво се използва и какво е належащо, сподели Крумов.

Той уточни, че у нас цените на лекарствените артикули са най-ниски и постоянно медикаментите стават обект на така наречен „ успореден експорт “. По думите му и при търговията на едро има нелоялни практики. Крумов изясни, че съгласно фармацевтичния съюз доста повече медикаменти би трябвало да се възстановяват на по-голяма стойност.

Крумов сподели и статистика, от която оказва се, че аптеките в България са повече, по отношение на средноевропейските индикатори - 3,23 аптеки на 10 000 души е плътността в Европа, а при нас 4,13. Средно по трима фармацевти работят в една аптека в Европа на цялостен работен ден. Тук междинните стойности са 2,1, а има райони, като да вземем за пример Пазарджик, където цената е 0,9, уточни секретарят на БФС. Един от главните проблеми, с които се сблъскват пациентите, е, че против тях постоянно не стои магистър-фармацевт, добави той. 

Крумов разяснява още, че в страната има добра осигуреност на аптеки, само че не огромен % от тях работят на денонощен режим. Те са единствено 60, от които 27 обслужват реимбурсирани медикаменти. Магистър-фармацевтите, съгласно регистъра, са 5900, а съгласно изчисленията на аптечната карта те би трябвало да бъдат 6637, изясни Крумов.

По думите му, у нас има аптечна инфраструктура, само че разпределението е неравномерно. Крумов разяснява, че в страната в никакъв случай не е имало политики, които да обезпечат постоянен брой аптеки. Въпреки, че броят на фармацевтите е над междинното, има дефицит по отношение на националната аптечна карта, уточни той. Броят на фармацевтите нараства всяка година, само че в България повишаването на фармацевтите не е обвързвано с повишаване на личния състав в аптеката, а с отварянето на нови аптеки, сподели Крумов.