Вносът на работна ръка от чужбина е грешен подход
В страната има дефицит на вложения
Имах достойнството да съм посетител на годишното общо заседание на Българската асоциация на електрониката и електротехниката (БАСЕЛ). Бях поканен от ръководителя на организацията инж. Орлин Димитров да изнеса къса презентация по отношение на дефицита на фрагменти, за което бих желал още един път да му благодаря.
Основният мотив, който опазих е, че вносът на работна ръка от чужбина е неверен метод. Понастоящем България има огромен проблем с интеграцията на стопански неактивни лица по една или друга причина изпаднали отвън пазара на труда. България е една от страните с най-голям дял на млади NEETS в Европейския съюз (нито работещи, нито учащи във възрастовата група 15-29 години).
Освен това емиграцията на квалифицирани фрагменти продължава да е доста огромен проблем, разнообразни изследвания сочат, че трудоспособните българи зад граница са може би даже повече от работещите в България. В страната има и дефицит на вложения в работлив капитал, който в случай че бъде адресиран би могъл доста да вдигне продуктивност на труда и значително да реши казуса с работната ръка.
Като % от Брутният вътрешен продукт вложенията в бруто капиталообразуване на главен капитал в България са едни от най-ниските в Европейски Съюз. Инвестициите в R&D (научноизследователска и развойна дейност) също. По равнище на автоматизация в предприятията сме на последно или в най-хубавия случай предпоследно място в Европейски Съюз. Липсите в материалната база и надлежно по-ниската продуктивност на единица труд значат и по-ниски хонорари за този труд. Което от своя страна утежнява казуса с приключването на мозъци. Нещата са свързани.
Вносът на работна ръка не адресира нито един от тези проблеми, които всъщност са структурни. Даже в противен случай, той ги затвърждава и задълбочава.
Вместо това са нужни повече вложения и промени в просветителната и обществената система, тъй че да се да се усъвършенства действието на трудовия пазар по метод, който по-адекватно дава отговор на потребностите на предприятията в България. И несъмнено - нужни са доста по-амбициозни ограничения за привличане на емигриралите българи назад в страната.
С наслада открих, че членовете на БАСЕЛ са съгласни с тази вероятност.
Имах достойнството да съм посетител на годишното общо заседание на Българската асоциация на електрониката и електротехниката (БАСЕЛ). Бях поканен от ръководителя на организацията инж. Орлин Димитров да изнеса къса презентация по отношение на дефицита на фрагменти, за което бих желал още един път да му благодаря.
Основният мотив, който опазих е, че вносът на работна ръка от чужбина е неверен метод. Понастоящем България има огромен проблем с интеграцията на стопански неактивни лица по една или друга причина изпаднали отвън пазара на труда. България е една от страните с най-голям дял на млади NEETS в Европейския съюз (нито работещи, нито учащи във възрастовата група 15-29 години).
Освен това емиграцията на квалифицирани фрагменти продължава да е доста огромен проблем, разнообразни изследвания сочат, че трудоспособните българи зад граница са може би даже повече от работещите в България. В страната има и дефицит на вложения в работлив капитал, който в случай че бъде адресиран би могъл доста да вдигне продуктивност на труда и значително да реши казуса с работната ръка.
Като % от Брутният вътрешен продукт вложенията в бруто капиталообразуване на главен капитал в България са едни от най-ниските в Европейски Съюз. Инвестициите в R&D (научноизследователска и развойна дейност) също. По равнище на автоматизация в предприятията сме на последно или в най-хубавия случай предпоследно място в Европейски Съюз. Липсите в материалната база и надлежно по-ниската продуктивност на единица труд значат и по-ниски хонорари за този труд. Което от своя страна утежнява казуса с приключването на мозъци. Нещата са свързани.
Вносът на работна ръка не адресира нито един от тези проблеми, които всъщност са структурни. Даже в противен случай, той ги затвърждава и задълбочава.
Вместо това са нужни повече вложения и промени в просветителната и обществената система, тъй че да се да се усъвършенства действието на трудовия пазар по метод, който по-адекватно дава отговор на потребностите на предприятията в България. И несъмнено - нужни са доста по-амбициозни ограничения за привличане на емигриралите българи назад в страната.
С наслада открих, че членовете на БАСЕЛ са съгласни с тази вероятност.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ