1 850 783 пациенти са преминали през болниците през 2021 г.
В страната действат 319 лечебни заведения за болнична помощ демонстрират данните от Националната карта на дълготрайните потребности от здравни услуги. От тях 112 са многопрофилни лечебни заведения, 115 - частни лечебни заведения, 60 - профилираните лечебни заведения и държавните психиатрични лечебни заведения - 12. Освен тях стационарна активност реализират и 7 сложни онкологични центъра, 12 центъра за психологично здраве и 3 центъра за кожно-венерически болести със стационар.
Общият брой на болничните кревати, включително тези към сложни онкологични центрове, центрове за психологично здраве и центрове за кожно-венерически болести към 31 декември 2021 година е 54 491. Осигуреността на популацията с тях през 2021 година се усилва на 7,9 на 1 000 души при стойности на индикатора през 2020 година 7,8 на 1 000 души. Лечебните заведения за болнична помощ разполагат всичко с 52 246 болнични кревати, при 51 991 за 2020 година. От тях 25 608 са в многопрофилните лечебни заведения (25 996 кревати за 2020 г.), в частните лечебни заведения 14 392 (13 799 кревати за 2019 г.), 6 520 в профилирани лечебните заведения (6 502 кревати - 2020 г.) и 2 122 в психиатричните лечебни заведения (2 114 кревати за 2020 г.). Броят на леглата в други лечебни заведения (КОЦ, ЦПЗ, ЦКВЗ) е 2 245, при 2 225 за 2020 година
По области се следят обилни разлики на индикаторите за осигуреност на популацията с болнични кревати. С най-висока осигуреност с болнични кревати на 1 000 души са областите Плевен - 11,2, Смолян - 10,6, Пловдив - 10,1 и област Русе - 9,4. Най-ниска е осигуреността с болнични кревати в област Перник - 3,8, област Ямбол - 3,9 на 1 000 души, област Видин - 4,2, област Добрич - 4,5. Над половината от общия болничен леглови фонд (59.6%) е съсредоточен в 7 области - София (столица) (21.2%), Пловдив (13.3%), Бургас (6.3%), Варна (5.1%), Плевен (5.0%), Стара Загора (4.6%), Пазарджик (4.1%).
През 2021 година през стационарите на лечебните заведения за болнична помощ в страната (без ведомствените болници) са минали 1 850 783 заболели, което е с 38 102 повече от миналите през 2020 година (1 812 681). Преминалите заболели през частните лечебни заведени се усилват с 9.1% - от 635 343 през 2020 година на 693 193 заболели през 2021 година Броят на извършените леглодни в лечебните заведения за болнична помощ (без ведомствените болници) се усилва от 9 251 716 през 2020 година - на 9 796 793 през 2021 година
Средният престой на 1 болен в тях се усилва от 5.1 на 5.3 дни
В частните лечебни заведения междинният престой на 1 болен се резервира доста по-нисък - 4.1 дни и се усилва спрямо 2020 г.(4.0 дни).
Използваемостта на леглата през 2021 година в лечебните заведения за болнична помощ е 56.1%, като най-ниска е в многопрофилните лечебни заведения е 53.8%. Използваемостта на леглата в частните лечебни заведения - 57.0%, а в профилираните лечебни заведения - 58.2%. При осъществената приложимост на легловия фонд може да се направи извода, че в действителност употребяваните болнични легла в страната са били 30 569.
Авторите на Националната карта заключават от данните, че болничната конструкция в България се характеризира със свръхкапацитет, който не дава отговор на осъществените потребности на популацията от болнично лекуване. Наличната болнична инфраструктура е неравномерно разпределена на територията на страната, със свръхконцентрация на болнични структури в най-големите градове и дефицит на потенциал за облекчаване на базови потребности от болнична помощ в по- дребните регионални центрове. Налице е неефективна конструкция на болничните кревати с превес на леглата за интензивно лекуване и доста ниска осигуреност с кревати за дълготрайна грижа.
Към актуалният миг в страната следва да има 41 034 болнични кревати, от които 27 356 кревати за интензивно лекуване (67%), 4 103 кревати за рехабилитация (10%), 5 129 кревати за дълготрайно лекуване (12%) и 4 445 психиатрични кревати (11%). Структурата на нужните кревати за интензивно лекуване по типове включва 1 368 интензивни кревати (5%), 13 678 лечебни кревати (50%), 7 181 хирургични кревати (26%), 3 078 педиатрични кревати (11%) и 2 052 акушеро-гинекологични кревати (8%).
За базови болнични услуги (1-во равнище болнично обслужване) в страната са нужни 20 517 кревати, за профилирани болнични услуги (2-ро равнище болнично обслужване) - 5 471 кревати и за високоспециализирани болнични услуги (3-то равнище на болнично обслужване) - 5% от общия брой избрани кревати - 1 368 кревати. Препоръчва се лечебни заведения за болнична помощ да се поддържат в обитаеми места с минимум 15 000 души население.
В подтекста на избраните национални здравни цели, заложени в националните стратегически документи, на територията на София се възнамерява основаването на народен център за сложно лекуване на деца, интегриращ болнични и амбулаторни услуги в региона на диагностиката, лекуването и наблюдението на деца със болести в обсега на всички медицински специалности. С цел обезпечаване на висококачествена и сложна диагностика, лекуване и наблюдаване на болните с онкологични и онкохематологични болести се
търсят благоприятни условия за основаване на национална онкологична мрежа (центрове)
от структури с най- високо равнище на подготвеност в региона на диагностиката (образна, морфологична и др.), здравната онкология, онкохематологията, лъчелечението, ядрената медицина с координиращо звено във връзка с районните и регионални структури, в сходство с концепцията, заложена в Националния проект за битка с рака. Като конструкция с национално значение на територията на гр. София следва да се провежда (включително и посредством функционално обединяване на структури с потенциал и разполагаем потенциал) народен център за необятно обхватен скрининг на болесттите, координиращ скрининговите действия на районно и локално равнище. В поддръжка на лечебните заведения от националната здравна мрежа на територията на гр. София се построява Националната платформа за здравна диагностика, която ще обезпечава директен достъп на медицинските експерти до най-актуалната клинично значима информация за обособените социално-значими болести и благоприятни условия за връзка на отдалечените амбулаторни звена с лекари-специалисти и болнични заведения. На територията на гр. София се построяват „ stroke “ центрове, осъществяващи в цялостен размер интервенционално лекуване на мозъчно-съдови болести и образование на фрагменти за обезпечаване на активността по диагностика и лекуване на мозъчно-съдовите болести на регионално и районно равнище. Дейностите по трансплантация, в това число трансплантация на деца, също се развиват на национално равнище в интеграция и взаимоотношение с донорските бази в страната и под методическото управление и надзор на Изпълнителна организация „ Медицински контрол “. На територията на гр. София се разполага главната оперативна база на системата за незабавна здравна помощ по въздуха, която обезпечава цялостната съгласуваност на въздушния хигиеничен превоз, като част от общата система за незабавна здравна помощ.
Във всички болнични заведения се подтикват условия за развиване на амбулаторни действия,
които не изискват нескончаем болничен престой. С изключително внимание се подхожда към обезпечаването на задоволителен потенциал за диагностика и лекуване в болнични условия на пациенти със незабавни положения, в това число потърпевши при бедствия, повреди и произшествия. В тази връзка, следва да се употребява освен потенциалът на болничните заведения с разкрити незабавни отделения, като част от системата за незабавна здравна помощ, само че и останалите болнични заведения с потенциал и контрактувани отговорности да реализират незабавен банкет и лекуване на заболели със незабавни положения.
В огромните градове, центрове с национално значение за територията на регионите - Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Плевен, Стара Загора и гр. Велико Търново се обезпечават болнични услуги, съответстващи на 3-то и 2-ро равнище на болнично обслужване - с регионално и районно значение. Концепцията за развиване на болничната помощ в тези градове е сходна с общата идея за развиване на болничното обслужване в София, в подтекста на полицентричното развиване и нуждата градовете от това равнище да балансират преобладаващата роля на хипертофичната болнична мрежа на София. В тези градове се развиват в цялостен размер профилирани болнични услуги с районно значение, в това число в региона на педиатричната грижа, диагностиката и лекуването на онкологичните болести, диагностиката и лекуването на мозъчно-съдовите болести, психиатричната грижа и други При съществуване на потенциал и открити незадоволени потребности се поддържа и развиването на високоспециализирани болнични услуги с национално значение, изключително на територията на градовете Пловдив, Варна и Плевен.
В регионалните центрове Видин, Монтана, Враца, Ловеч, Габрово, Търговище, Разград, Шумен, Силистра, Добрич, Сливен, Ямбол, Хасково, Кърджали, Смолян, Пазарджик, Перник, Кюстендил, Благоевград се обезпечава болнично обслужване от 3-то равнище (базови болнична услуги) в нужният размер за гарантиране на потребностите на популацията в съответните области. При съществуване на съществуващи структури, осъществяващи профилирана болнична помощ с районно значение (например диагностика и лекуване на онкологични болести, психиатрия и др.) същите се поддържат и се имат поради при обмисляне на дейностите за покриване на потребностите на популацията на районно равнище. Такива градове са Габрово, Шумен, Добрич, Хасково, Пазарджик и Благоевград.
Капацитетът за поддръжка за действия по интензивно лекуване не може да надвишава избрания брой кревати,
избран на база на обслужваното население по показаната методология, а общият брой кревати следва да е съгласуван и индикативния индикатор за успеваемост на болничния потенциал.
В останалите градове, в които има разкрити лечебни заведения за интензивно лекуване, се предлага осъществяване на разбор на наличния локален потенциал за даване на базова здравна помощ в нужния размер и качество и трендовете за демографско и социално-икономическо развиване и правене на проекти за преструктуриране на част от леглата за интензивно лекуване в кревати за дълготрайни грижи или изцяло преструктуриране на лечебните заведения в лечебни заведения от различен тип - лечебни заведения за дълготрайно лекуване, медицински центрове, приюти или заведения, предоставящи медико-социални услуги. Разкриването на нови лечебни заведения или нови действия в обсега на дейното лекуване в тези градове не се поддържа.
Анализът на данните демонстрира, че на национално равнище е налице непотребен общ леглови фонд от 13 457 кревати, което е 25 % от всички разкрити кревати. При обзор на леглата по типове се открива, че максимален е остатъкът във връзка с леглата за интензивно лечение(ЛАЛ) - 14 843 (35 % от наличните ЛАЛ) и леглата за рехабилитация (ЛФТР) - 2 445 кревати (37% от наличните ЛФТР), до момента в който е налице забележителен недостиг на леглата за дълготрайна грижа, обезпечавана в болнични условия - дефицит от 2 989 кревати, т.е. 58 % от откритите потребности. Известен дефицит е разполагаем при леглата за психиатрична грижа - 508 кревати или 11 % от откритите потребности.
Общият брой на болничните кревати, включително тези към сложни онкологични центрове, центрове за психологично здраве и центрове за кожно-венерически болести към 31 декември 2021 година е 54 491. Осигуреността на популацията с тях през 2021 година се усилва на 7,9 на 1 000 души при стойности на индикатора през 2020 година 7,8 на 1 000 души. Лечебните заведения за болнична помощ разполагат всичко с 52 246 болнични кревати, при 51 991 за 2020 година. От тях 25 608 са в многопрофилните лечебни заведения (25 996 кревати за 2020 г.), в частните лечебни заведения 14 392 (13 799 кревати за 2019 г.), 6 520 в профилирани лечебните заведения (6 502 кревати - 2020 г.) и 2 122 в психиатричните лечебни заведения (2 114 кревати за 2020 г.). Броят на леглата в други лечебни заведения (КОЦ, ЦПЗ, ЦКВЗ) е 2 245, при 2 225 за 2020 година
По области се следят обилни разлики на индикаторите за осигуреност на популацията с болнични кревати. С най-висока осигуреност с болнични кревати на 1 000 души са областите Плевен - 11,2, Смолян - 10,6, Пловдив - 10,1 и област Русе - 9,4. Най-ниска е осигуреността с болнични кревати в област Перник - 3,8, област Ямбол - 3,9 на 1 000 души, област Видин - 4,2, област Добрич - 4,5. Над половината от общия болничен леглови фонд (59.6%) е съсредоточен в 7 области - София (столица) (21.2%), Пловдив (13.3%), Бургас (6.3%), Варна (5.1%), Плевен (5.0%), Стара Загора (4.6%), Пазарджик (4.1%).
През 2021 година през стационарите на лечебните заведения за болнична помощ в страната (без ведомствените болници) са минали 1 850 783 заболели, което е с 38 102 повече от миналите през 2020 година (1 812 681). Преминалите заболели през частните лечебни заведени се усилват с 9.1% - от 635 343 през 2020 година на 693 193 заболели през 2021 година Броят на извършените леглодни в лечебните заведения за болнична помощ (без ведомствените болници) се усилва от 9 251 716 през 2020 година - на 9 796 793 през 2021 година
Средният престой на 1 болен в тях се усилва от 5.1 на 5.3 дни
В частните лечебни заведения междинният престой на 1 болен се резервира доста по-нисък - 4.1 дни и се усилва спрямо 2020 г.(4.0 дни).
Използваемостта на леглата през 2021 година в лечебните заведения за болнична помощ е 56.1%, като най-ниска е в многопрофилните лечебни заведения е 53.8%. Използваемостта на леглата в частните лечебни заведения - 57.0%, а в профилираните лечебни заведения - 58.2%. При осъществената приложимост на легловия фонд може да се направи извода, че в действителност употребяваните болнични легла в страната са били 30 569.
Авторите на Националната карта заключават от данните, че болничната конструкция в България се характеризира със свръхкапацитет, който не дава отговор на осъществените потребности на популацията от болнично лекуване. Наличната болнична инфраструктура е неравномерно разпределена на територията на страната, със свръхконцентрация на болнични структури в най-големите градове и дефицит на потенциал за облекчаване на базови потребности от болнична помощ в по- дребните регионални центрове. Налице е неефективна конструкция на болничните кревати с превес на леглата за интензивно лекуване и доста ниска осигуреност с кревати за дълготрайна грижа.
Към актуалният миг в страната следва да има 41 034 болнични кревати, от които 27 356 кревати за интензивно лекуване (67%), 4 103 кревати за рехабилитация (10%), 5 129 кревати за дълготрайно лекуване (12%) и 4 445 психиатрични кревати (11%). Структурата на нужните кревати за интензивно лекуване по типове включва 1 368 интензивни кревати (5%), 13 678 лечебни кревати (50%), 7 181 хирургични кревати (26%), 3 078 педиатрични кревати (11%) и 2 052 акушеро-гинекологични кревати (8%).
За базови болнични услуги (1-во равнище болнично обслужване) в страната са нужни 20 517 кревати, за профилирани болнични услуги (2-ро равнище болнично обслужване) - 5 471 кревати и за високоспециализирани болнични услуги (3-то равнище на болнично обслужване) - 5% от общия брой избрани кревати - 1 368 кревати. Препоръчва се лечебни заведения за болнична помощ да се поддържат в обитаеми места с минимум 15 000 души население.
В подтекста на избраните национални здравни цели, заложени в националните стратегически документи, на територията на София се възнамерява основаването на народен център за сложно лекуване на деца, интегриращ болнични и амбулаторни услуги в региона на диагностиката, лекуването и наблюдението на деца със болести в обсега на всички медицински специалности. С цел обезпечаване на висококачествена и сложна диагностика, лекуване и наблюдаване на болните с онкологични и онкохематологични болести се
търсят благоприятни условия за основаване на национална онкологична мрежа (центрове)
от структури с най- високо равнище на подготвеност в региона на диагностиката (образна, морфологична и др.), здравната онкология, онкохематологията, лъчелечението, ядрената медицина с координиращо звено във връзка с районните и регионални структури, в сходство с концепцията, заложена в Националния проект за битка с рака. Като конструкция с национално значение на територията на гр. София следва да се провежда (включително и посредством функционално обединяване на структури с потенциал и разполагаем потенциал) народен център за необятно обхватен скрининг на болесттите, координиращ скрининговите действия на районно и локално равнище. В поддръжка на лечебните заведения от националната здравна мрежа на територията на гр. София се построява Националната платформа за здравна диагностика, която ще обезпечава директен достъп на медицинските експерти до най-актуалната клинично значима информация за обособените социално-значими болести и благоприятни условия за връзка на отдалечените амбулаторни звена с лекари-специалисти и болнични заведения. На територията на гр. София се построяват „ stroke “ центрове, осъществяващи в цялостен размер интервенционално лекуване на мозъчно-съдови болести и образование на фрагменти за обезпечаване на активността по диагностика и лекуване на мозъчно-съдовите болести на регионално и районно равнище. Дейностите по трансплантация, в това число трансплантация на деца, също се развиват на национално равнище в интеграция и взаимоотношение с донорските бази в страната и под методическото управление и надзор на Изпълнителна организация „ Медицински контрол “. На територията на гр. София се разполага главната оперативна база на системата за незабавна здравна помощ по въздуха, която обезпечава цялостната съгласуваност на въздушния хигиеничен превоз, като част от общата система за незабавна здравна помощ.
Във всички болнични заведения се подтикват условия за развиване на амбулаторни действия,
които не изискват нескончаем болничен престой. С изключително внимание се подхожда към обезпечаването на задоволителен потенциал за диагностика и лекуване в болнични условия на пациенти със незабавни положения, в това число потърпевши при бедствия, повреди и произшествия. В тази връзка, следва да се употребява освен потенциалът на болничните заведения с разкрити незабавни отделения, като част от системата за незабавна здравна помощ, само че и останалите болнични заведения с потенциал и контрактувани отговорности да реализират незабавен банкет и лекуване на заболели със незабавни положения.
В огромните градове, центрове с национално значение за територията на регионите - Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Плевен, Стара Загора и гр. Велико Търново се обезпечават болнични услуги, съответстващи на 3-то и 2-ро равнище на болнично обслужване - с регионално и районно значение. Концепцията за развиване на болничната помощ в тези градове е сходна с общата идея за развиване на болничното обслужване в София, в подтекста на полицентричното развиване и нуждата градовете от това равнище да балансират преобладаващата роля на хипертофичната болнична мрежа на София. В тези градове се развиват в цялостен размер профилирани болнични услуги с районно значение, в това число в региона на педиатричната грижа, диагностиката и лекуването на онкологичните болести, диагностиката и лекуването на мозъчно-съдовите болести, психиатричната грижа и други При съществуване на потенциал и открити незадоволени потребности се поддържа и развиването на високоспециализирани болнични услуги с национално значение, изключително на територията на градовете Пловдив, Варна и Плевен.
В регионалните центрове Видин, Монтана, Враца, Ловеч, Габрово, Търговище, Разград, Шумен, Силистра, Добрич, Сливен, Ямбол, Хасково, Кърджали, Смолян, Пазарджик, Перник, Кюстендил, Благоевград се обезпечава болнично обслужване от 3-то равнище (базови болнична услуги) в нужният размер за гарантиране на потребностите на популацията в съответните области. При съществуване на съществуващи структури, осъществяващи профилирана болнична помощ с районно значение (например диагностика и лекуване на онкологични болести, психиатрия и др.) същите се поддържат и се имат поради при обмисляне на дейностите за покриване на потребностите на популацията на районно равнище. Такива градове са Габрово, Шумен, Добрич, Хасково, Пазарджик и Благоевград.
Капацитетът за поддръжка за действия по интензивно лекуване не може да надвишава избрания брой кревати,
избран на база на обслужваното население по показаната методология, а общият брой кревати следва да е съгласуван и индикативния индикатор за успеваемост на болничния потенциал.
В останалите градове, в които има разкрити лечебни заведения за интензивно лекуване, се предлага осъществяване на разбор на наличния локален потенциал за даване на базова здравна помощ в нужния размер и качество и трендовете за демографско и социално-икономическо развиване и правене на проекти за преструктуриране на част от леглата за интензивно лекуване в кревати за дълготрайни грижи или изцяло преструктуриране на лечебните заведения в лечебни заведения от различен тип - лечебни заведения за дълготрайно лекуване, медицински центрове, приюти или заведения, предоставящи медико-социални услуги. Разкриването на нови лечебни заведения или нови действия в обсега на дейното лекуване в тези градове не се поддържа.
Анализът на данните демонстрира, че на национално равнище е налице непотребен общ леглови фонд от 13 457 кревати, което е 25 % от всички разкрити кревати. При обзор на леглата по типове се открива, че максимален е остатъкът във връзка с леглата за интензивно лечение(ЛАЛ) - 14 843 (35 % от наличните ЛАЛ) и леглата за рехабилитация (ЛФТР) - 2 445 кревати (37% от наличните ЛФТР), до момента в който е налице забележителен недостиг на леглата за дълготрайна грижа, обезпечавана в болнични условия - дефицит от 2 989 кревати, т.е. 58 % от откритите потребности. Известен дефицит е разполагаем при леглата за психиатрична грижа - 508 кревати или 11 % от откритите потребности.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ