В страна, в която хората не вярват в институциите, но

В страна, в която хората не имат вяра в институциите, само че имат вяра в мощни фигури, изборът на президент е повече акт на доверие към личността, в сравнение с към програмата

Напоследък идеологиите у нас се топят по-бързо от асфалта през юли. Затова президентските избори следващата година дават обещание да бъдат... забавно театро. Времето на „ ляво-дясно “ като политически маркер към този момент принадлежи на археологията на прехода – нещо като видеокасетофона: в миналото съвременно, през днешния ден – сантиментално и непотребно. Средният българин се вълнува повече от практичните неща – дали му заплащат задоволително, че да спести за отмора в Гърция, да няма дупки по пътя, дали ще го изненада прелестно страната, а не сметката за ток.
И въпреки всичко, на прага на президентските избори, духът на идеологията ще се прокрадне още веднъж като позабравен родственик, който идва единствено за сватби и погребения. Защото, както се споделя в един остарял девиз, в случай че нямаш зложелател, измисли си подобен. 

От едната страна ще застанат русофилите

Българската президентска институция стои красиво в институционалния пейзаж, само че рядко прави тежка работа. И въпреки всичко – борбата за нея носи символен заряд. А в страна, където знаците постоянно костват повече от наличието, това не е за подценяване.
Така че ще е нужна барикадата.

От едната страна ще застане (условно казано) проруският и анти еврото общ претендент. По всяка възможност – жена. Виждам две евентуални претендентки. Едната е вицето Илияна Йотова – опитна, спокойна, съвсем президентска по държание, само че с харизма що се касае за едно утринно кафе в Българска национална телевизия. В другия ъгъл на левия кръг – Ваня Григорова, профсъюзна хала с взор на човек, който е подготвен да спре стопанската система на страната в името на идеала. На кой блян – не постоянно е ясно, само че звучи сантиментално.

Възраждане ще се включат шумно и предсказуемо със своята нападателна реторика. Най-вероятно техен претендент ще е самият Костадин Костадинов. Участието им ще е не толкоз, с цел да завоюват, едвам маркират територията и да припомнят, че са тук, на крачка от втория тур. Ще последва стратегическа прегръдка с по-успешния ляв претендент, облечена в реториката на " същинския суверенитет ".

Има Такъв Народ, МЕЧ и ВЕЛИЧИЕ надали ще играят независимо. Те ще застанат зад оживелия в патакламата сред Илияна Йотова и Ваня Григорова.

А насреща?

Дясната страна на барикадата е по-хаотична.

ГЕРБ, чиято политическа напреднала възраст припомня на млад пенсионер с добър костюм и неприятна памет, търси претендент. Дали ще е Бойко Борисов? Президентството не ръководи многомилиардните бюджети на страната. Но пък дава имунитет и спокоен кабинет без потребност от съдружни сътрудници. А това е огромно изкушение…

Политическа партия и Демократична България? След като Кирил Петков излезе в креативен отпуск, демократичното пространство наподобява на съвременна арт-инсталация – доста идея, малко аудитория. Не е невероятно той да е претендентът на Политическа партия, чиято най-спешна задача е да спрат пропадането си. Дали Демократична България ще са съгласни, това е различен въпрос. На този стадий те наподобяват отворени към ГЕРБ за общ претендент и към този момент нагнетяват антируско напрежение.

Заговори се за Васил Терзиев. Но, облечен в костюма на кмет, той би трябвало да потвърди, че може да оправи тапите в София, преди да оправя страната.

Мартин Карбовски пусна бананова кора с името Петър Стоянов – красиво, носталгично, само че съвсем несъмнено – нереалистично.

Струва ми се, че още веднъж можем да забележим на политическия терен и проф. Даниел Вълчев – ослепителен разум с усет към центристкия баланс и ушитите по размер сака. С последните си телевизионни изяви, в които се показва като страж на традицията, Вълчев като че ли безшумно почуква на вратата на дясно-консервативния електорат, който желае да избяга от нервността, без да се изгуби в демократичните абстракции.

Движение за права и свободи – постоянно готовият за политически вземане-даване балансьор

Движението за права и свободи, към този момент олицетворявано не от Ахмед Доган, а от Делян Пеевски, както постоянно, няма да си губи времето с непотребна кандидатура. Ще изчака. Ще реши. Ще влага поддръжката си против подобаващата възвращаемост – икономическа, геополитическа и всякаква друга. На втори тур те ще изберат спечелилия. На този стадий наподобява, че Пеевски е на страната на Борисов, Европа и Съединени американски щати, срещу всичко съветско.

И какво от всичко това?

Президентската акция ще бъде повече театър, в сравнение с тактика. Ще се приказва за суверенитет, полезности, евро и рубли, хибридни войни и национално достолепие. Ще има възторг, ще има и малко цирк. В страна, в която хората не имат вяра в институциите, само че имат вяра в мощни фигури, изборът на президент е повече акт на доверие към личността, в сравнение с към програмата.

Както и да се споделя идващият жител на „ Дондуков “ 2, същинският въпрос е дали, когато заран отвори прозореца си, от отсрещната страна на булеварда, от постройката на „ Дондуков “ 1, няма да го огледа остаряло, добре познато лице на някогашен боен водач. Защото в българската политика хората рядко си потеглят вечно. Понякога просто сменят кабинета.